Определение № 2444 от 31.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2444 гр. София, 31.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И. Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002900497 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Перфект софтуер“ ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез управителя З. Г. и приподписана от адв.

И. Б., срещу решение № 117 от 30.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 129/2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение е потвърдено решение № 35 от 25.03.2024 г. по т. д. № 36/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по предявен от Г. В. Г. против „Перфект софтуер“ ЕООД евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено несъществуването на следните обстоятелства, вписани с акт № 20230307130804 въз основа на заявление вх. № 4857/30.12.2005 г. : Заличаване на Г. В. Г. като съдружник и управител, промяна на правната форма на дружеството в ЕООД, вписване на З. В. Г. като едноличен собственик на капитала и единствен управител на дружеството, обявяване на нов учредителен акт.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е нищожен съдебен акт, тъй като „предписва извършване на явно престъпление поради 1 явна незаконосъобразност и създава предпоставки за връщане на напълно законно изключения съдружник Г. В. Г. в „Перфект софтуер“ ЕООД“. Излагат се и оплаквания за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата недопустимост и неправилност. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално - разглеждане на делото в открито заседание пред Върховния касационен съд.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение.

Наведени са и доводи, че с решението е разгледан недопустим иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, предявен при липса на заявени от ищеца твърдения за наличие на правен интерес от установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, конкретно - заличаването му като управител на „Перфект софтуер“ ЕООД.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Г. В. Г. от гр. София - чрез адв. З. М., в който е изразено становище за недопустимост на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, за отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Възражението на ответника по касация за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като разгледаният с обжалваното решение установителен иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е неоценяем и за решението са неприложими правилата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване по търговски дела.

При постановяване на обжалваното решение Апелативен съд - Велико Търново е констатирал, че ищецът Г. В. Г. е предявил против „Перфект 2 софтуер“ ЕООД иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства по заявление от 30.12.2005 г. - заличаване на Г. В. Г. като съдружник и управител на дружеството, промяна на правната форма на дружеството от ООД в ЕООД, поемане на всички дялове в дружеството от едноличен собственик на капитала З. В. Г. и избор на последния за единствен управител на дружеството, обявяване на нов учредителен акт. Искането за признаване на обстоятелствата за несъществуващи е основано на твърдения, че вписването е извършено въз основа на решения на общото събрание на „Перфект софтуер“ ООД от 30.12.2005 г., които преди това са били отменени с влязло в сила решение на Окръжен съд - Велико Търново по т. д. № 35/2006 г., но не са представени в регистърното производство.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че „Перфект софтуер“ ООД е вписано в търговския регистър с решение от 04.02.1997 г. по ф. д. № 114/97 г. на Окръжен съд - Велико Търново със съдружници Г. В. Г. и З. В. Г.. На 30.12.2005 г. по фирменото дело е постъпило заявление с вх. № 4857/30.12.2005 г. от З. Г. за вписване на промени в обстоятелствата по регистрация на дружеството, съгласно взети от общото събрание на 30.12.2005 г. решения : Изключване на Г. В. Г. като съдружник, вписване на дружеството с фирма „Перфект софтуер“ ЕООД и на управител едноличният собственик на капитала З. В. Г.. С определение от 03.01.2006 г. по ф. д. № 114/97 г. производството по заявлението за вписване е спряно по искане на изключения съдружник Г. В. Г. до приключване на гр. д. № 1189/2005 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. Посоченото дело е образувано по предявен от Г. Г. против „Перфект софтуер“ ЕООД иск с правно основание чл.71 ТЗ „за защита на нарушени членствени права на съдружника правата за участие в дейността на дружеството, за осведомяване за дружествените дела и за участие в разпределението на печалбата на дружеството“ и е приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен. На 08.10.2022 г. е постъпило заявление от „Перфект софтуер“ ЕООД, представлявано от управителя З. Г., с искане да бъде извършено вписване на промени в обстоятелствата по регистрация на дружеството съгласно заявлението от 30.12.2005 г., към което е приложено влязлото в сила решение по т. д. № 1189/2005 г. на Окръжен съд - Велико Търново. По повод на заявлението е постановен отказ, който е отменен с решение от 02.03.2023 г.

3 по в. т. д. № 20/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново и е указано да се впишат в търговския регистър по партидата на „Перфект софтуер“ ЕООД заявените със заявление вх. № 4857/30.12.2005 г. обстоятелства, съгласно решенията на общото събрание на съдружниците от 30.12.2005 г., относно фирмата, съдружниците, управлението и представителството на дружеството, както и да се обяви приетият от събранието нов учредителен акт.

Въззивният съд е приел за доказано, че решенията на общото събрание от 30.12.2005 г. са оспорени от изключения съдружник Г. Г. чрез иск по чл.74 ТЗ и са отменени с решение от 26.07.2006 г. по т. д. № 35/2006 г. на Окръжен съд - Велико Търново, което е оставено в сила с влязло в сила решение от 28.12.2006 г. по в. гр. д. № 541/2006 г. на Апелативен съд - Велико Търново.

Посочените решения не са представени в регистърното производство, в хода на което е постановено решението с указания за вписване на обстоятелствата по заявлението от 08.10.2022 г.

След преценка на установените по делото факти въззивният съд е направил извод, че предявеният от Г. В. Г. иск с правна квалификация чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаните в търговския регистър обстоятелства по партидата на „Перфект софтуер“ ЕООД, съгласно решенията на общото събрание от 30.12.2005 г., е основателен, тъй като е налице втората хипотеза на вписване на несъществуващо обстоятелство, разгледана в т.3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС - вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена неговата незаконосъобразност. Според въззивния съд, след като решенията на общото събрание са вписани в търговския регистър, но с влязло в сила решение са отменени като незаконосъобразни по предявен от съдружник иск с правно основание чл.74 ТЗ, те (решенията) са несъществуващи по смисъла на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и на цитираното тълкувателно решение. Въззивният съд е отбелязал, че поради неприлагане към заявлението от 08.10.2022 г. на препис от влязлото в сила решение по т. д. № 35/2006 г., с което е уважен искът по чл.74 ТЗ, отмяната на решенията от 30.12.2005 г. не е могла да бъде съобразена в регистърното производство, „която означава, че вписаните обстоятелства не са възникнали валидно, съответно - че същите са несъществуващи“.

4

В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че с оглед обхвата на проверката в производството по иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е недопустимо да се ревизира влязлото в сила решение, постановено по иска с правно основание чл.74 ТЗ. Поради това е преценил, че всички твърдения и доводи на дружеството - жалбоподател във връзка с отношенията между съдружниците, както и представените с жалбата доказателства в тяхна подкрепа, не следва да се обсъждат поради неотносимостта им към предмета на спора. Оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правилата за призоваване и връчване на съдебни книжа са приети от въззивния съд за неоснователни с мотив, че призоваването и връчването на съдебни книжа е извършено съгласно изискванията на чл.50, ал.1 ГПК - на вписания в търговския регистър адрес на управление на „Перфект софтуер“ ЕООД, като е приложена процедурата по чл.50, ал.4 ГПК, а промяната на седалището и адреса на управление на дружеството от гр. Велико Търново в гр. София е вписана в търговския регистър на 19.04.2024 г. - след постановяване на първоинстанционното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Велико Търново въззивно решение.

Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.

Извън хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК касационно обжалване се допуска и на основанията по чл.280, ал.2 ГПК, когато при осъществяване на правомощията си за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд констатира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо или че решението е очевидно неправилно. За 5 валидността и за допустимостта на решението Върховният касационен съд е задължен да следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК.

В касационната жалба касаторът се е позовал на нищожност на обжалваното решение, но доводите, с които е обоснована същата, както и данните по делото, не пораждат предположение за нищожност на решението съобразно критериите, изведени от правната теория и възприети в практиката на ВКС. Решението е обективирано в писмена форма и е подписано от всички членове на съдебния състав, който е разгледал делото в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, няма данни да е постановено от незаконен съдебен състав или извън пределите на правораздавателна власт на съда, изразената в съдържанието му воля за разрешаване на правния спор, предмет на иска по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, е ясна и разбираема. Субективната преценка на касатора, че решението е нищожно, защото „предписва извършване на явно престъпление поради материална незаконосъобразност“, и несъгласието с произтичащите от решението правни последици („връщане на напълно законно изключения съдружник Г. Г. в дружеството“) не могат да предпоставят допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.2, предл.1 ГПК.