Решение № 331 от 19.10.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. гр. Лом, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20231620100520 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 326, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.220 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Сираков“ ЕООД, ЕИК 175286470, твърди че е сключен между него и ответника В. П. В. трудов договор, с правно основание чл.67, ал.1, т.1, във вр. с чл.70, ал.1 КТ, за неопределено време и срок на изпитване в полза на работодателя.

Твърди се с исковата молба, че основното трудово възнаграждение е определено в размера на минималната работа заплата, а в точка 4, б. „в“ от Трудовия договор страните са уговорили размер на предизвестие от три месеца.

Ищецът е релевирал, че с писмена молба от 15.07.2022 г., ответникът В.

П. В. е подал заявление за прекратяване на трудовия договор, считано от 15.08.2022 г., т.е. без да спазва уговореното предизвестие за период от два месеца и в тази връзка на 15.08.2022 г. работодателят „СИРАКОВ“ ЕООД е издал Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение „по инициатива на работника без предизвестие“ на осн. чл. 326, ал. 1 и ал. 2 и чл. 220, ал. 1 КТ.

Направено е твърдение, че работникът се е възползвал от правото си да прекрати трудовото правоотношение със „СИРАКОВ“ ЕООД, преди да изтече тримесечния срок на предизвестие, съгласно уговореното в точка 4, б. „в“ от 1

Трудовия договор, сключен между Дружеството и В. П. В., поради което последният дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на две брутни работни заплати.

Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение основната работна заплата за страната, съгласно ПМС №37/24.03.2022г., респективно трудовото възнаграждение на В. П. В. е било в размер на 710 лв., като ищецът е определил, въз основа на това и размера на дължимото обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ от работника към работодателя в размер на 1 420 лв.

С исковата молба се сочи че на 21.07.2022 г. В. П. В., писмено декларира нанесени от него щети на ремарке С 0119 СЕ, както следва: десен палетоносач, предна дясна колона, преден десен алуминиев прът за обтягане на брезента. Изрично е направено искане разноските за ремонта да бъдат удържани от дължимите от работодателя „СИРАКОВ“ ЕООД с командировъчни пари и дължимото трудовото възнаграждение.

В тази връзка на 17.08.2022 г. между „СИРАКОВ“ ЕООД, ЕИК 175286470 и В. П. В., било сключено споразумение, което представлява договор за спогодба по чл. 365 от ЗЗД. Съгласно извънсъдебното споразумение страните определят дължимите суми една към друга, както следва:

В. П. В., дължи на „СИРАКОВ“ ЕООД: обезщетение за неспазено предизвестие па осн. чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1 420 лв.; обезщетение за нанесени щети 3 550 лв. или обща сума в размер па 4970 лв.;

„СИРАКОВ“ ЕООД, дължи на В. П. В.: сума в размер на 1988,89 лв., командировъчни пари за месец юли 2022 г.; 550,94 лв., трудово възнаграждение за месец юли 2022 г. и сума в размер па 39,01 лв., трудово възнаграждение за месец август 2022 г. или обща сума за получаване в размер на 2578,84 лв.

В точка 4 от същото Споразумението, страните уговорили дължимите суми да бъдат прихванати и погасени до размера на по-малката. Уговорили са същото страните, че съгласно т. 5, като остатък до по-голямата сума в размер на 2 391,16 лв. да бъде изплатен от В. П. В. на „СИРАКОВ“ ЕООД до 3 1.08.2022 г.

Твърди се, че разликата между прихванатите суми е размер на 2 391,16 лв., като сумата се получава по следния начин: от сумата в размер на 4970, представляваща общо задължение на ответника, включващо, обезщетение по чл.220, ал. 1 КТ, обезщетение за нанесени щети на работодателя, е извадена сумата в размер на 2578,84, представляваща дължими вземания на работника, в това число влизат суми за командировъчни; за месец юли и август 2022г., трудово възнаграждение и така е получена сума в размер на 2 39 1,16 лв., която се и претендира с исковата молба.

Твърди се, че към момента па подаване на исковата молба В. П. В. не е изпълнил сключеното споразумение, което представлява договор за спогодба 2 по чл. 365 от ЗЗД, с което страните са прекратили спора, като чрез взаимни отстъпки са уредили въпроса относно дължимостта на суми във връзка със съществувало и прекратено трудово правоотношение.

Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което на оси. чл. 79 ЗЗД, да бъде осъден В. П. В. да изплати на „Сираков“ ЕООД, ЕИК 175286470, сума в размер на 2 391,16 лв. лв. (две хиляди триста деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки), представляващи остатък от прихванати суми със Споразумение от 17.08.2022 г., в едно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба /23.03.2023г./.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба.

С отговора си ответникът, твърди от своя страна, че между него и работодателя, „СИРАКОВ“ ЕООД, ЕИК 175286470, е сключен Трудов договор на 06.04.2022 година, на основание чл. 70 във връзка с чл. 67, ал. 1, т.

1 от Кодекса на труда с уговорен срок на изпитване 6 (шест) месеца, в полза на работодателя.

Твърди също, че в срока на изпитване е подал молба за прекратяване на трудовия договор на 15.07.2023 г., с предизвестие от 1 (един) месец, което е спазил, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.

На следващо място, ответникът, сочи че работодателят му го е освободил със заповед от 15.08.2022 година, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, като по-време на едномесечния срок не е получил трудово възнаграждение за положения труд. През този период не е бил в законоустановен отпуск, болничен или други причини, поради които да не е изпълнявал трудовите си функции.

Ответникът твърди, че не е получил заплатата, която му се дължи за срока на едномесечното предизвестие, която бил отработил и му се дължи, като работодателят му има претенции за още две заплати за неспазено предизвестие, което В. В., счита за незаконосъобразно, защото в чл. 4, буква „в“ от трудовия му договор, надлежно, е записано, че в случай на прекратяване на договора, след изтичане на срока на изпитване, срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор е 3 (три ) месеца за всяка от страните.

С отговора е релевирано, че работодателят се е позовал от клауза, която касае изтекъл изпитателен срок, но не и когато същият е в сила. С оглед на така изложеното ответника, счита че по никакъв начин не дължи обезщетение за две брутни месечни възнаграждения, в размер на 1420 лева, за не спазено предизвестие, тъй-като срокът за изпитване не е изтекъл при неговото освобождаване от длъжност.

Ответникът иска от съда да постанови решение с което да отхвърли част от дължимата парична сума, и да намали исканата претенция от работодателя от 2391,16 (две хиляди триста деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки) на 971.16 (деветстотин седемдесет и един лева и шестнадесет 3 стотинки).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 от ГПК приема следното:

Безспорно е установено и от представените доказателства по делото, че между страните е сключен трудов договор на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.67, ал.1, т.1 КТ.

Няма спор и относно това, че на 15.07.2022г. ответникът е подал молба до работодателят за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 15.08.2022г.

Спор в настоящото производство е възникнал по отношение на уговорката за предизвестието, което се дължи при прекратяване на договора.

Съгласно твърденията на ответника срокът на предизвестието е 30дневен, като се е позовал на разпордебат на чл. 326. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр.

108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

Ищецът твърди, че срокът на предизвестието е 3 месеца, тъй като е уреден в Трудовия договор в текста на т.4, б. „в ” и предвид, това, че с подаването на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника, това предизвестие не е спазено, съгласно уговореното.

Няма и спор относно това, че е прекратено правоотношението със заповед от 15.08.2022г. на работодателя „Сираков“ ЕООД.

На дата 17.08.2022г. е сключен споразумителен протокол между ищецът и ответника, по силата на който В. П. В., дължи на „СИРАКОВ“ ЕООД: обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1 420 лв.; обезщетение за нанесени щети 3 550 лв. или обща сума в размер па 4970 лв., като:

„СИРАКОВ“ ЕООД, дължи на В. П. В.: сума в размер на 1988,89 лв., командировъчни пари за месец юли 2022 г.; 550,94 лв., трудово възнаграждение за месец юли 2022 г. и сума в размер па 39,01 лв., трудово възнаграждение за месец август 2022 г. или обща сума за получаване в размер на 2578,84 лв.

В точка 4 от същото Споразумението, страните уговорили дължимите 4 суми да бъдат прихванати и погасени до размера на по-малката. Уговорили са същото страните, че съгласно т. 5, като остатък до по-голямата сума в размер на 2 391,16 лв. да бъде изплатен от В. П. В. на „СИРАКОВ“ ЕООД до 3 1.08.2022 г.

За основателността на предявените главни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 вр.чл. 365 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е налице сключена с ответника спогодба, по силата на която са прихванати сумите, обективирани като дължими по нея, че е налице клауза в съглашението, уреждаща задължение на ответника да не предявява извънсъдебни и/или съдебни претенции по отношение на ищеца след подписването му. При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да проведе пълно и насрещно доказване на релевираните от него възражения, в т.ч. срокът на предизвестието по прекратения трудов договор.

При така разпределена доказателствена предявените главни искове за основателни. тежест съдът намира

Обстоятелството, че ищецът е в цялостно изпълнение на задълженията си по спогодбата, и по-конкретно на това за прихващане на процесните суми, се доказа и от допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като професионално изготвена и обоснована. Вещото лице констатира, че общият размер на сумата, дължими от ответника на работодателя, след прихващане, по чл.105 и сл. от ЗЗД, по т.5 от споразумението, при три месечно предизвестие е в общ размер от 2391,16 лева, а в случай на едномесечно предизвестие в размер на 971,16 лв. Като в заключението на вещото лице въпросната сума от 2391,16 лева е получена като от сумата в общ размер от 4970 лева, включваща задължения за неспазено предизвестие по чл.220 КТ/1420 лв./ и обезщетение за нанесени вреди на дружеството-ищец /3550 лв./ е издавена сумата, която работодателят трябва да изплати в размер на 2578,84 лв., вкл. сума 1988,89 лв., командировъчни пари за месец юли 2022 г.; 550,94 лв., трудово възнаграждение за месец юли 2022 г. и сума в размер па 39,01 лв., трудово възнаграждение за месец август 2022 г. или обща сума за получаване е в размер на 2578,84 лв. Като с така получената сума от 2391,16 лв. изчислена като дължима в случай на три месечно предизвестие е направено и прихващане по чл. 105 и следващите от ЗЗД.

5

Вторият вариант на изчисление направен с експертното заключение в размер на 971,16 лв. като разликата в сумата се изразява в това, че се касае за обезщетение по чл.220, ал. 1КТ, в размер на 1 месец, което определя и разликата в сумата за прихващане.

Втората сума от 971,16 лева се признава от страна на ответника с отговора на исковата молба.

Следва да бъде обсъдено от съда, че клаузата, уреждаща дължимостта на процесните суми, представляващи от една страна „обезщетние по чл.220 КТ“ и „обезщетение за вреди“ и от друга „командировъчни пари “, „трудово възнаграждение за м. юли и м. август“ техният размер и основание, не произтича от и не възпроизвежда императивна норма на закона, а е създадена изцяло по волята и съгласието на страните по делото. Те не представляват обезщетения по КТ, които са задължителни за изплащане при наличие на предпоставките за това, и в който случай щеше да е налице нищожност на клауза, по силата на която страната би се задължила да не претендира такива или да се откаже от тях. Настоящият случай обаче е различен, тъй като дължмостта на процесните суми е уредена по волята на страните и с тяхното съгласие, а с оглед на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. По същностната си характеристика спогодбата п о чл. 365 ЗЗД представлява договор, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова спогодбата включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение – чл.365, ал.2 ЗЗД. Тя цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение.