Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1125 от 01.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7912/2022
Вид
Решение № 1125
Подписан
01.03.2024
Състав
ВЕСЕЛА СТОЯНОВА ДОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА в присъствието на прокурора С. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20221110207912 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.37 Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община /НРУИТДТСО/, приета с решение №4 по протокол №36 от 13.01.2005г. на Столичния общински съвет вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на “КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”КД, подадена срещу наказателно постановление, изх.№СОА22-РД11-467, регистрирано на 12.05.2022година, издадено от заместник-кмет на Столична община /СО/, с което на основание чл.36,ал.5 НРУИТДТСО - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението, приети с решение №676 по протокол №24 от 13.11.2008г. на Столичния общински съвет, на юридическото лице е наложена “имуществена санкция”, в размер 500лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.11а,т.4, но следва да се има предвид, че в действителност се касае за разпоредбата на чл.11а,ал.4 НРУИТДТСО - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението, приети с решение №676 по протокол №24 от 13.11.2008г. на Столичния общински съвет, изразило се в това, че на 1

23.03.2022година, около 15:00часа, при проверка в стопанисван от дружеството търговски обект в град София, ул.”Хан Кубрат” №1, е било констатирано, че се продават стоки - градинска пейка, посочена в търговския етикет като стока от рекламна брошура, но същата такава не се е предлагала като артикул в рекламна брошура, с което потребителите са били въведени в заблуждение.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.37 НРУИТДТСО вр. чл.59,ал.2 ЗАНН редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, алтернативно за изменяване на същото, в насока намаляване на наложената с него санкция до нормативно предвидения минимален размер. Жалбоподателят основно се позовава на нередовности, поотделно и заедно с характеристиките на съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство и неподлежащи на саниране в настоящото съдебно, конкретно свързани с игнориране на изискванията, обективирани в съдържанието на разпоредбите на чл.42,т.4 /актуална разпоредба на чл.42,ал.1,т.4/ ЗАНН, на чл.43,ал.1 ЗАНН, на чл.57,ал.1,т.5 и т.8 ЗАНН, както на некоректна /неправилна и неточна/ правна квалификация на деянието, предмет на административнонаказателното обвинение. Освен това е налице позоваване на незаконосъобразност на атакувания акт, от гл.т. неприлагане, макар да са били налице предпоставки за това, на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Представителят на санкционираното лице и жалбоподател в настоящото производство “КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”КД - юрисконсулт а.н. легитимирана с пълномощни, приложени като лист 8 и лист 9 от делото, в съдебно заседание заявява, че поддържа депозираната жалба и развитите в съдържанието й съображения, обосноваващи защитната теза на санкционираното лице.

Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Отправя искане за 2 присъждане в полза на СО на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.37 НРУИТДТСО вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на представляващите страните, изразени в открито съдебно заседание и обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

В рамките на дата, предшестваща 23.03.2022година, но и двете попадащи в период с обявени промоции в търговски обект от веригата“КАУФЛАНД“, находящ се на адрес град София, ул.“Хан Кубрат“ №1, Р., в качеството на клиент, посетил магазина с нагласата да закупи дървена градинска пейка, като артикул присъстваща в рекламната брошура на търговските обекти от веригата и с обявена промоционална цена. При положение обаче, че на касата се оказало, че в действителност пейката се продавала на цена, “различна спрямо обявената в брошурата и табелата в самия магазин“, с. не просто се отказал да осъществи покупката, но вече в рамките на служебните си правомощия, произтичащи от НРУИТДТСО, като длъжностно лице при администрацията на Район“Връбница“ при СО, в чийто и териториален обхват попадал търговският обект на горепосочения адрес, в екип с колегата си свидетел М. Г., на когото и споделил лично случилото му се, на 23.03.2022година, около 15:00часа, извършил проверка в магазин“КАУФЛАНД“, стопанисан от юридическо лице - търговско дружество, с фирма/наименование “КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“, в правната форма на командитно дружество /КД/, с ЕИК .., според данните, отразени в ТРРЮЛНЦ, актуални към последната посочена дата, но и впоследствие. При работен режим на търговския обект и в присъствието на отговорно за последния лице, започнало “изясняване“ на “случилото се предния ден“, от страна на с., в присъствието на свидетел Г., на фона на това, че “въпросната пейка, като вид стока, вече беше изчерпана или 3 прибрана от служителите“, по други начин казано - “не се предлагаше като стока“. Независимо от всичко, в рамките на така осъщественото на 23.03.2022година посещение в търговския обект от екипа длъжностни лица при администрацията на Район“Връбница“ при СО, все пак било образувано административнонаказателно производство, със съставянето от р. с. и в присъствието на свидетел Г., срещу юридическото лице, стопанисващо търговския обект, на акт №15 за установяване на административно нарушение, от фактическа страна описано като изразило се в това, че на 23.03.2022година, около 15:00часа, при проверка в търговския обект, е било констатирано, че се продават стоки - градинска пейка, посочена в търговския етикет като стока от рекламна брошура, но същата такава не се е предлагала като артикул в рекламна брошура, с което потребителите са били въведени в заблуждение, от правна страна квалифицирано като нарушение по чл.11а,т.4 НРУИТДТСО. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на служител с отговорни функции при търговеца.

Въз основа на акта, заместник-кмет на СО издал атакуваното наказателно постановление, изх.№СОА22-РД11-467, регистрирано на 12.05.2022година, с което на търговеца, вече с посочена фирма/наименование “КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”КД, била наложена “имуществена санкция”, в размер 500лв., на основание чл.36,ал.5 НРУИТДТСО, за нарушението, окончателно посочено като такова по чл.11а,ал.4 НРУИТДТСО, от фактическа страна описано по напълно идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.

С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в наказателното постановление, предвид естеството на нарушението и начина на установяването му, по делото са събрани гласни доказателства, конкретно чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, М.

Г. - свидетел по акта, но и непосредствено ангажиран с участие в проверката на място в обекта, послужила като непосредствено основание за образуване на административнонаказателното производство, както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и допълнително постъпили в хода и за нуждите на съдебното производство, основно в изпълнение на указания на съдията-докладчик и на съдебния състав, ангажиран с разглеждането на делото, а именно преводно нареждане за 4 извършено на 28.09.2022година плащане на наложената с атакуваното наказателно постановление “имуществена санкция“, снимков материал, представляващ част от административнонаказателната преписка, с печат “вярно с оригинала“ на Район“Връбница“ при СО, с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган решение №59 на Столичен общински съвет от 20.02.2020година, схема на структурата на администрацията на Район“Връбница“ при СО и писмо с приложение от Район“Връбница“ при СО, вх.№42689/15.02.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 51-65 от делото/, както вх.№47829/21.02.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 70-96 от делото/ и справка по данни в ТРРЮЛНЦ, отразяваща статуса на санкционираното юридическо лице, актуална към 07.12.2022година /лист 22-23 от делото/ и към 23.01.2023година /лист 35-36 от делото/, в т.ч. без данни, относими към периода, считано от извършването на проверката и насетне, за извършвани промени, касаещи фирмата/наименованието, както правната форма на дружеството.

Предвид изложеното, съобразно доводите в жалбата, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка досежно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното:

Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление, като пощенска пратка, е било връчено на санкционираното лице на 03.06.2022година, видно от известие за доставяне /обратна разписка/, приложено по административнонаказателната преписка, както ксерокопие на пощенски плик /лист 13 от делото/, а жалбата, по която е образувано делото, е била депозирана при администрацията на Район“Връбница“ при СО на 16.06.2022година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана досежно преценка основателността й.

Като преценява, че жалбата на “КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”КД подлежи на разглеждане по същество, при оценка на основателността 5 и без да е обвързан от доводите, с които е обоснована защитната теза, съдът формира извод, че са налице предпоставките за отмяна изцяло на атакуваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно.

Разглеждайки жалбата за оценка на основателността, настоящият съдебен състав приема, че дори да има предпоставки да не сподели доводите за неспазено приложимо правило по чл.43 ЗАНН, а да оцени само като технически пропуски допуснатите такива, свързани с първоначално некоректното посочване на индивидуализиращи санкционирания субект признаци, каквито освен и наред с ЕИК, са още фирмата/наименованието и адресът на седалище и на управление, които обаче без затруднение могат да бъдат изяснени при прецизно посочен ЕИК, както и пак като технически пропуск да оцени посочването на практически несъществуваща нарушена нормативна разпоредба, а именно тази на чл.11а,т.4 НРУИТДТСО, съдържанието на която в действителност е било, а и е оформено като чл.11а,ал.1-4 НРУИТДТСО, все пак с приоритет приема основание да отмени атакуваното наказателно постановление, с оглед констатация за липса на задължителен реквизит от съдържанието му, какъвто и по аргумент от приложимата разпоредба на чл.37 НРУИТДТСО вр. чл.57,ал.1,т.2 ЗАНН, е датата на издаване на постановлението, която следва да е ясно, точно и самостоятелно посочена, наред и независимо от датата, на която например и както в случая постановлението е било регистрирано, респ. изведено с изходящ номер от деловодната система на Столична община, доколкото става въпрос за безусловно нормативно изискване от една страна, а от друга страна и защото е обективно възможно датата на издаване на постановлението да е различна от датата на регистрирането, от датата на извеждането на акта от деловодната система на съответната структура, в случая на Столична община, като е от значение, че тъкмо датата на издаването на наказателното постановление е релевантна, от гл.т. обективност на преценката за спазване на определени нормативни изисквания, както и срокове, в т.ч. такива, имащи давностен и преклузивен характер.