Определение № 1196 от 14.08.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1196 гр. Плевен, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА

Членове:

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500596 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал.1, вр. чл. 129, ал.3 ГПК.

Образувана е по частна жалба, депозирана от Г. В. В. срещу Определение №2517 от 21.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 2034/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото, като исковата молба, депозирана от страна на жалбоподателя, е върната, поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовност по реда на чл. 129, ал.2 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че от съдържанието на обжалвания акт не става ясно по кое дело и по коя депозирана от негова страна искова молба е образувано същото. Твърди, че не му е искано уточняване на обстоятелствената част на исковата молба, както и че процесуалният му представител – адв. К. от САК вероятно не е наясно с фактическата обстановка, поради което не е изпълнил указанията на съда по реда на чл.129, ал.2 от ГПК. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на друг състав на Плевенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор на частната жалба, депозиран от ответника по иска Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на 1 правосъдието – М. П., чрез процесуалния си представител ст.юрк. П.П..

Излагат се твърдения за неоснователност на така депозираната частна жалба.

Ответникът счита, че обжалваният съдебен акт е законосъобразен и правилен, поради което смята, че същият следва да бъде потвърден. Моли съда да му присъди разноски.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от страна на жалбоподателя в настоящото производство Г. В. В. срещу Министерство на правосъдието с твърдения за нарушени от страна на ответника разпоредби на Закон за защита от дискриминация. В исковата молба се съдържат твърдения, че Министерство на правосъдието е издало подзаконов нормативен акт – Правилник за прилагане на Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като според ищеца чл.82, ал.2 и 4 от същия противоречи на чл.4 и чл.6 от Закон за защита от дискриминация, както и на чл.3, чл.14, чл.17 и чл.18 от ЕКПЧОС, които налагат абсолютна забрана за дискриминация. Излага твърдения, че чл. 82, ал.4 от ППЗИНЗС го поставя в по-неблагоприятно положение от това на Лишените от свобода чужди граждани, които съгласно разпоредбата на чл.82, ал.4 от ППЗИНЗС могат да получават и колетни пратки по пощата от чужбина с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.

Исковата молба е била депозирана в Софийски районен съд, като въз основа на нея е образувано гр.д.№47057/2021г. по описа на СРС, ГО.

След запознаване с материалите по делото, съдията-докладчик е дал указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовности на исковата молба, като е указал на ищеца да посочи: признаците, по които същият е дискриминиран, както и да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба, като посочи кои нарушения иска да бъдат преустановени, както и начален и краен период; от кои нарушение иска да се въздържа ответника по иска.

2

След депозирано от страна на ищеца искане за предоставяне на правна помощ, поради липса на възможност за самостоятелно отстраняване на указаните нередовности, обективирано в молба от 11.11.2021г., депозирана по гр.д.№7057/2021г. по описа на СРС, с акт на съда е бил назначен процесуален представител на ищеца по реда на чл.25 от Закон за правната помощ – адв. К. от САК. Същият е депозирал отговор до СРС за изпълнение на дадените от страна на съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, като излага твърдения, че няма контакт с клиента си, поради това, че същият се намира в Затвора в гр. Ловеч. Представя писмо до началника на затвора, в което моли за информация от клиента си, с оглед отстраняване на указаните нередовности в исковата молба, по която твърди, че не е получил отговор.

След направено от страна на ответника в отговора на исковата молба възражение по чл.119, ал.3 от ГПК за местна неподсъдност на спора и след извършена служебна проверка от страна на сезирания съд, исковата молба ведно с отговора са изпратени на Районен съд-Плевен, като родово и местно компетентен съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2 от ГПК съд. Съгласно цитираната разпоредба „Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110“, като съставът на СРС е приел, че в процесния случай актът на дискриминация се твърди, че е извършен в Затвор гр. Плевен, като компетентен да разгледа предявената искова молба е Районен съд - Плевен, тъй като именно в неговия съдебен район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.

След изпращане на делото в Плевенски районен съд е образувано гр.д.

№2034/2024г. по описа на съда.

След запознаване с материалите по делото, съдията-докладчик с Разпореждане от 28.05.2024г. е дал указания на жалбоподателя по реда на чл.129, ал.2 от ГПК за повторно отстраняване на нередовности в исковата молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като е указал на ищеца да посочи: конкретни фактически твърдения за пасивната процесуална легитимация на ответника, както и да уточни механизма на осъществяване на дискриминационните действия, чрез посочване на дати и лица; да посочи дали твърди издаване на конкретни актове от страна на ответника, които да са 3 дискриминационни по отношение на ищеца. Разпореждането на съда е изпратено лично на ищеца, който го е получил на дата 31.05.2024г., както и на неговия процесуален представител – адв. К., който го е получил на 13.06.2024г.

Постъпил е отговор, депозиран от страна на адв. К., с който последният отново изтъква, че няма връзка с клиента си, че не е получил отговор на изпратената до затвора в гр. Ловеч молба за предоставяне на информация от страна на ищеца – Г. В., поради което е в невъзможност да конкретизира някои от указаните от съда нередовности в исковата молба.

Поради неизпълнение на указанията на съда, последният по реда на чл.129, ал.3 от ГПК е върнал исковата молба с определение от 21.06.2024г.

Същото е получено на дата 27.06.2024г. от ищеца, който на 04.07.2024г. е депозирал настоящата частна жалба.

Плевенски окръжен съд счита, че така постановеното определение е неправилно, поради следните съображения:

Видно от депозираната от страна на л.св. Г. В. молба от дата 11.11.2021г., изпратена по пощата по гр.д.№7057/2021г. по описа на СРС (по погрешка посочено вместо образуваното по настоящата искова молба гр.д.

№47057/2021г. по описа на СРС), ищецът е заявил, че тъй като не разполага с юридически познания, не е в състояние да изпълни дадените от страна на съда указания. Поради това е отправил молба за правна помощ, с цел предотвратяване на възможността съдът да върне исковата молба, поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовности на същата. В този смисъл, задължение на назначения по реда на ЗПП служебен защитник е да охранява интересите на своя довереник със същата грижа, както ако би бил упълномощен от клиент, в съответствие с новелата на чл. 44, ал.2 от Закона за адвокатурата. В този смисъл, настоящият съдебен състав, запознавайки се с материалите по делото, счита, че така назначеният по реда на ЗПП служебен защитник не е извършил необходимото, за да осъществи контакт с ищеца по делото, с цел изпълняване на дадените от съда указания и предотвратяване на възможността исковата молба така, както е депозирана от ищеца, да бъде върната от съда и производството да бъде прекратено.

Изпратеното от страна на адв. К. писмо до началника на затвора в гр. Плевен явно не е довело до целения резултат за получаване на информация от ищеца 4 по делото. Същата е изпратена на дата 23.03.2022г. на имейл адрес, като няма данни при назначаването си или след това да е направен опит за телефонна връзка с ищеца по делото, предвид факта, че същият се намира в място за лишаване от свобода, поставен под специален режим и не разполага с такава възможност, с каквато разполага назначения му служебен защитник за свободно осъществяване на комуникация по надлежно процесуално представителство.

Пред служебния защитник е съществувала възможността да посети съответното място за лишаване от свобода, разходите за което се възстановяват на съответния адвокат по реда на чл.38, ал.5 от ЗАдв.

Видно от отрязъка от съобщението, с което е изпратен препис от Определение №5704/07.03.2022г. за назначаване на служебен защитник, както и Разпореждането за оставяне на исковата молба без движение от 01.11.2021г., същото е изпратено на Г. В. чрез назначения му служебен защитник на адрес гр. София, ул. "П." № *. Няма данни, че Определението за назначаване на служебен защитник е изпратено и лично на ищеца за запознаване със съдържанието му, в което е посочен и телефонния номер на служебно назначения адвокат К. от САК. В този смисъл, ищецът по никакъв начин не е бил уведомен за назначения му служебен защитник, за данните за контакт със същия. Определение №17250/14.05.2023г., с което състав на СРС прекратява съдебното производство и изпраща делото на местно компетентния Районен съд - гр. Плевен, също е изпратено на служебно назначения адвокат на ищеца, но не и на самия него за запознаване със съдържанието му.

Освен това, видно от настоящата частна жалба ищецът Г. В. към настоящия момент се намира в Затвора в гр. Ловеч, преместен от Затвора в гр.

Плевен. Сред кориците на делото не се съдържат данни служебно назначеният адвокат да е направил опит да се свърже с администрацията на затвора в гр.

Ловеч. Пред адвоката е стояла и възможността да преупълномощи друг адвокат съответно от Плевенска адвокатска колегия по реда на чл.26, ал. 3 от ЗПП, като същият е могъл по преценка на съда да бъде заменен с друг адвокат от съответната колегия по реда на чл.26, ал.5 от ЗПП, с цел охраняване интересите на една от страните в производството, предвид изпращане на делото в друг съдебен район и трудностите, които са възникнали за първоначално назначения адвокат от Софийска адвокатска колегия. Съдът е 5 разполагал и с възможността да даде указания на адвоката да направи опит да се свърже с ищеца, с оглед липсата на знания у последния за данните за контакт с адвокат Киряков преди да върне исковата молба.

Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя изложеното от ответника в производството в отговора на частната жалба, че след като съобщението за връчване на препис от Разпореждане №5992/28.05.2024г., с което състав на Плевенски районен съд е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности на същата, с изпратено лично и на ищеца по делото, който не е депозирал съответен отговор, то исковата молба е върната законосъобразно. Видно от депозираната от ищеца молба от 11.11.2021г. същият вече е заявил, че е в невъзможност да изпълни указанията, дадени от съда и да отстрани констатираната нередовност, разчитайки на компетентността на служебно назначения си адвокат.

Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът следва да даде нови указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 от ГПК в подходящ срок, съобщението за което да се изпрати лично на страната, както и на служебно назначения адвокат К. от САК, на който да се укаже да положи дължимата грижа по осъществяване на контакт с довереника си в Затвора в гр.