Определение № 140 от 23.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500542 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 от ГПК.

На 26.02.2026 г. с вх. № 2010 е постъпила молба от ответника по спора Прокуратура на Република България, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото от апелативния съд на 4.02.2026 г. съдебно решение в частта му за разноските, с която е присъдена сума за адвокатски хонорар в размер на 4 400 лв. (2 249,68 евро) за оказаната безплатна адвокатска помощ.

Насрещната страна по молбата адвокат А. Б., пълномощник по делото на ищеца по спора Й. В. К., е подала писмен отговор, получен в съда с вх. № 2811/20.03.2026 г., с който моли тя да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на страна по делото може да измени постановеното решение в частта му за разноските. По делото е постановено решение на 4.02.2026 г., което подлежи на обжалване. Съобщение за постановяването му с препис от него е връчено на страната по спора Прокуратура на Република България на 4.02.2026 г. и в едномесечния срок за касационно обжалване, на 26.02.2026 г. е подадена молбата по чл. 248 от ГПК, получена в съда с вх. № 2010/26.02.2026 г.

С решението от 4.02.2026 г. апелативният съд осъжда ответника по 1 спора Прокуратура на Република България да заплати на адвокат А. Б. сумата 2 249,68 евро за адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА за осъществената от нея безплатна адвокатска помощ за защитата на ищеца Й. К. във въззивното производство по подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба и по подадената от него въззивна жалба. В мотивите на съдебното решение е посочено относно претенцията на ищеца и жалбоподател Й. К. за присъждането на разноски за въззивното производство, както за защитата срещу подадената от Прокуратурата въззивна жалба, така и за защитата по подадената от него въззивна жалба, че се претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ от адвокат А. Б.. Прието е, че в съдебното заседание на апелативния съд на 28.01.2026 г. е представен договор за правна защита и съдействие от 12.11.2025 г., от който е видно наличие на обстоятелства по чл. 38,ал.1 от ЗА, съответно, с оглед на което има основание за определяне на възнаграждение от съда съгласно чл.38,ал.2 от ЗА. Прието е, че за защитата, осъществена срещу подадената от Прокуратурата въззивна жалба (отхвърлена за размер 15 000 лв.), както и за защитата, осъществена по подадената от ищеца въззивна жалба (уважена за размер 25 000 лв.), възнаграждението следва да се определи при ползване като ориентир на размерите, посочени в чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (1300 лв. плюс 9% от 5 000 лв. или 1 750 лв. и 1 300 лв. плюс 9% от 15 000 лв. или 2 650 лв.), общо на 4 400 лв. или 2 249,68 евро.

С молбата от 26.02.2026 г. молителят претендира решението на апелативния съд да бъде изменено в тази негова част за разноските. Заявено е, че присъденото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е прекомерно, защото не е съобразено с обема на осъществената адвокатска защита пред въззивната инстанция. Заявено е, че в решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на СЕС (§23-25) изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да се отчитат надлежните специфични особености на случая, при все това чл.14 от Директивата 2004/48 налага на държавите-членки да гарантират възстановяване единствено на „разумни“ съдебни разноски. Заявено е, че правната уредба следва да гарантира разумния характер на подлежащите на 2 възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който следва да понесе загубилата по делото страна, за да бъдат тези разноски „пропорционални“. Посочено е, че с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване от СРС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл.4,§3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Заявено е, че в този смисъл определеното в Наредба № 1 адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено с критериите, посочени в новата разпоредба на чл.36,ал.3 от ЗА, а именно: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, за да се прецени дали посочените минимални размери в Наредбата не са прекомерни. Затова е заявено искане решението да бъде изменено в частта за присъдената сума за адвокатско хонорар в размер на 2 249,68 евро.

С отговора на молбата, постъпил на 20.03.2026 г., адвокат А. Б. моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заявено е, че възнаграждението правилно е определено при ползване като ориентир на размерите, установени в Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като изчисленията са направени с оглед на всяка една от двете жалби. Оспорено е твърдението в молбата, че определеният размер е прекомерен, тъй като не е съобразен с обема на осъществената адвокатска защита пред въззивната инстанция. Заявено е, че възнаграждението е съобразено и с тежестта и обема на извършената работа, в който се включват изготвяне на въззивна жалба, в която са изложени оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт и подробни съображения, направени са доказателствени искания, изготвен и депозиран е и отговор на въззивната жалба на другата страна, също с подробно изложени доводи, като работата включва и явяване и участие в две съдебни заседания, с изслушване на комплексна СППЕ и направено изложение по същество. Заявено е, че делото 3 изобилства от фактически обстоятелства и е очевиден обемът на материалите по приложеното наказателно дело, т.е. определено в случая има фактическа сложност. Заявено е, че за правната сложност на казуса допринася и въззивната жалба от страна на Прокуратурата с искане не само да се намали присъденото от първата инстанция обезщетение, а и изобщо да се отмени решението на окръжния съд и да се отхвърлят изцяло исковите претенции, поради което засегнатият интерес в хода на въззивното производство е значителен по размер. Приложено е копие от адвокатска карта на адвокат А. Б. за установяване на обстоятелството относно нейна квалификация и опит като адвокат, вписан през 1996 г., понастоящем с 30-годишен опит и стаж.

Съгласно нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА в редакцията към датата на постановяване на съдебното решение на апелативния съд 4.02.2026 г., в случаите, когато адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В случая с постановеното на 4.02.2026 г. решение апелативният съд обаче, както изрично е посочено в мотивите, е ползвал Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа само като ориентир.

При определянето на размера на адвокатското възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА с решението от 4.02.2026 г. апелативният съд несъмнено не е длъжен да се съобразява с наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА, а именно с Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, защото съгласно решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г. при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от Конституцията на Република България. В определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните 4 размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Със същото определение е посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената Наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При тези обстоятелства по начало и към момента на постановяване на решението от съдилищата се приема, че Наредбата №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа може да бъде ползвана само като ориентир за определяне на възнаграждението на адвоката, но като се отчете извършваната работа по делото. В случая апелативният съд е ползвал като ориентир размерите, посочени в чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като е отчел, че е осъществена защита срещу подадената от Прокуратурата въззивна жалба (отхвърлена за размер 15 000 лв.) и защита, осъществена по подадената от ищеца въззивна жалба (уважена за размер 25 000 лв.), като е посочено как е направено изчислението – 1300 лв. плюс 9% от 5 000 лв. или 1750 лв. и 1300 лв. плюс 9% от 15 000 лв. или 2 650 лв., общо 4 400 лв. или 2 249,68 евро. Съдът е определил този размер при ползване като ориентир на приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба, защото именно с оглед тази характеристика на ВАС като съсловна организация на адвокатите той има надлежна преценка относно адекватното възнаграждение на адвокатския труд.

С изменението на нормата на чл. 38,ал.2,изр.2 от ЗА, обнародвано в ДВ, бр. 17/13.02.2026 г., при оказана от адвоката безплатна правна помощ съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл.36,ал.3 от ЗА, а именно 5 при ползване на следните критерии: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката. При преценка въз основа на тези критерии няма в случая основание да се счита, че възнаграждение следва да бъде определено в размер, по-нисък от 1750 лв. за защитата против подадената от Прокуратурата въззивна жалба и от 2 650 лв. за защитата по подадената от страна на К. въззивна жалба, съответно, общо 4 400 лв. или 2 249,68 евро. Предмет на въззивното производство е присъждане на обезщетение за причинени на ищеца К. неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като претенцията е значителна по размер, тъй като Прокуратурата претендира решението на окръжния съд, с което присъденото обезщетение е 15 000 лв. или 7 669,38 евро, да бъде отменено, а ищецът К. претендира това обезщетение да бъде завишено и неговото искане е уважено от апелативния съд с присъждане още на сумата 25 000 лв. или 12 782,30 евро. Присъждането на обезщетението е от значим за ищеца К. интерес с оглед обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди както с оглед моралния аспект на търсеното обезщетяване, така и с оглед материалния размер на претенцията. В хода на въззивното производство с оглед претенцията на Прокуратурата, заявена с въззивната жалба, решението за присъденото обезщетение да бъде отменено, фактическата и правна сложност на случая не може да бъде определена като ниска, тъй като в пълен обем съответства на тази от първоинстанционното производство, изисква се обсъждане на целия доказателствен материал, като освен това от апелативния съд са събрани и преценени и нови доказателства – заключение на комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза. При защитата на ищеца срещу подадената от Прокуратурата въззивна жалба неговия пълномощник адвокат Б. е изготвила писмен отговор, а за защитата на ищеца по подадената от него въззивна жалба от адвокат Б. е изготвена подробна жалба и е заявено обосновано доказателствено искане, което е уважено от съда и е изслушано заключение на КСППЕ. Пълномощникът се е явил в двете съдебни заседания 6 по делото в апелативния съд и е осъществил необходимите процесуални действия, включително за изясняване на предмета на производството и за обосноваване на доказателственото искане, както и при разглеждането на заключението на експертизата във второто съдебно заседание. Относно опита и квалификацията на адвоката има основания за определяне на възнаграждение в по-висок, а не в занижен размер. При тези обстоятелства определеният размер от 2 249,68 евро не може да се приеме да е завишен и затова прекомерен.