Решение № 5412 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5412 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20261100101955 по описа за 2026 година

Ищецът Ж. М. С. твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на прекомерно продължило наказателно производство – сл. дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП – София, свързано с т.нар.

„Възродителен процес“. Поддържа, че е пряко пострадало лице от деянията, предмет на разследването, като е бил незаконно лишен от свобода и подложен на репресивни мерки в периода 1985–1989 г., както и че продължителността на разследването – над 30 години – е довела до нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Сочи, че вследствие на това е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, както и невъзможност да реализира ефективно правата си, включително да предяви граждански иск за обезщетение. Предявява иск срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 70 000 евро на основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6 §1 от ЕКПЧОС. В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез Софийска градска прокуратура, е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло иска по основание и размер. Навеждат се възражения, че наказателното производство не попада в приложното поле на чл. 6 §1 ЕКПЧОС в гражданския му аспект, че ищецът е разполагал с възможност да защити правата си по граждански ред, както и че не е налице причинно следствена връзка между продължителността на производството и твърдените вреди. Поддържа се, че делото е с изключителна фактическа и правна сложност, което обуславя неговата продължителност, както и че претендираният размер е прекомерен и несъобразен с критерия по чл. 52 ЗЗД.

Правят се възражения и относно липсата на доказателства за настъпили вреди, както и за неприложимост на чл. 2б ЗОДОВ в конкретния случай. Предявеният иск е с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6 §1 от ЕКПЧОС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят по фактите. Ищецът е бил включен в списъка на пострадалите лица от престъплението по чл. 387 от НК - злоупотреба и превишаване на власт чрез провеждане на насилствена асимилация по отношение мюсюлманското малцинство в страната по време на т. нар. "възродителен процес" през периода 1984-1989г., за извършването на които престъпни деяния е образувано процесното досъдебно наказателно 1 производство по сл.дело № 1/1991г. /преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София/. По отношение на ищеца е издадено предложение за принудително установяване в Белене, издадена е заповед, като за период 15.2.1985г. до 5.8.1986г. ищецът е бил принудително задържан там, за период 15.2.1985.- 5.8.1986г., ищецът бил въдворен в ТВО Бобов дол, като от 8.6.1985г. до 28.3.1988г. бил принудително заселен в село Орешец.

Ищецът и съпругата му, разпитана като свидетел, били от село Дебелец. След освобождаването му от затвора, ищецът бил принудително интерниран в село Кабинци, област Видин, после – в Гара Орешец, после – в село Стежерево, област Плевен. В край на май 1989г., почти пет години по – късно, ищецът бил принуден за 24 часа да напусне пределите на България, заедно със семейството си. Изложеното се установява от представените писмени документи и разпитаните двама свидетели – съпругата на ищеца.

Ищецът се установил със семейството си в Къркларели, Република Турция, където живеят и към приключване на съдебното дирене.

С решение на НС, публикувано в ДВ на 1.6.1990г., ищецът, ведно с още 516 лица, са били реабилитирани.

Участието на ищеца в досъдебното производство започва през 1996г., в съвместната жалба на ищеца и още 93 - ма до главния прокурор, с която участниците искат започване на разследване за т. нар. "възродителен процес", изпратено запитване два месеца по – късно, подадено ново искане през април 1997г. до Главна прокуратура, и през септември 1997г.

До прекратяване на производството през 2022г., до ищеца не е подадена официална информация, въпреки многократните запитвания, като единствено постановлението от 2018г. за спиране на производството е било връчено на пострадалите. Ищецът е подала молба до ВОП за участие като пострадал.

Ищецът и част от пострадалите учредили сдружение в Република Турция за взаимопомощ, включително и по повод контакта с властите в България относно „възродителния процес“. Чрез Сдружението, неговите членове получили информация относно предмета, обвиняемите лица и хода на делото. Това се случило след 2000г. След измененията на НПК пред 2017г., ищецът, заедно с други пострадали лица, подал молба за ускоряване на производството по разследване. Липсват данни за произнасяне по молбата. С поредица определения на Софийски военен съд, и СГС, на Прокуратурата е даден едномесечен срок да се произнесе по ДП.

Същото е приключило с постановление от 31.5.2022г., след смъртта на последния от петимата обвиняеми. Липсват данни за връчване на постановлението на ищеца. По жалба на пострадал, постановлението е отменено от АС- София, който е върнал на Прокуратурата наказателното производство – съдът е приел, че преди да прекрати НП, Прокуратурата, следва да предяви на всички пострадали разследването. Прието е, че са налице данни за престъпление по чл.417 и чл.418 НК, което е прието, че е преценка на прокурора.

Липсват данни разследването да е предявено на ищеца. Ищецът се явил на 14.10.2024г. за даване на показания, като на 7.11.2024г. подал молба до ВОП с искане да участва като пострадал в НП. Нова молба била подаена на 25.7.2025г.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, Ж. М. С. ЕГН **********, както и лицата: ДЖ. М. С., Е.М.К. са едно и също лица.

Видно от представените документи, на 29.10.2001г., ищецът е бил разпитан от военен следовател при Софийска прокуратура, като по искане от ищеца, за ускоряване на НП, по чнд № 109/2018г., Софийски военен съд е постановено определение за прекратяване, като по нчд № 4760/2018г. на СГС, съдът е определил на прокуратурата едномесечен срок за произнасяне съгласно чл.242,ал.1 НПК, като по чнд № 109/2018г., с определение от 4.5.2018г. СВС , по искане на ищеца за ускоряване на ДП и определяне на мерки, е прекратил производството и е изпратил делото на ВОП, по компетентност.

По сигнал доПрокуратурата от група народни представители от 9.2024г., е изготвено постановление от 30.9.2024г. на Военно – окръжна прокуратура – София, като е указано на екипа от военни следователи да проведат разследване в насока извършено деяние по чл.416 НК. Посочено е, че следва да се проведе разпит на пострадали лица. В списъка на пострадали лица, ищецът не е посочен.

2

От разпита на срвидетеля Тюркер е видно, че познава ищеца от 1985г., когато и двамата попаднали на остров Белене, като свидетелят също се установил в Лозенград. Сочи на съда, че в Турция имало в някои градове организирани сдружения, като град Балканлар бил с квартал само от репресирани от Белене, създали сдружение „Беленци“. Създало се второ сдружение с център в Бурса, като свидетелят сочи, че поддържат връзка и с двете.

ИСкат да се потърси отговорност от причинителите. Свидетелят сочи, че знаели за проявите на сдружението, подадени молби от членовете чу, като двамата с ищеца през 2001г. се явили на разпит пред Военна прокуратура. Ж. се интересумал от разследването, на всеки един било неприятно, че се протака толкова дълго. Ж. изпитвал разочарование,недоволство, психиката му била разрушена. Първоначално имал надежда за справедливост, но тя се изчерпала. Ж. станал член на новата организация, Бахат. Свидетелката А., съпруга на ищеца, сочи, че през 1985г. година дошла полиция, отвела мъжа й с белезници, никой не й казал къде го водят. Разбрала, че е в Белене, отишла до портала, първоначално й казали, че няма такъв човек там. Останал 4 г. и 6 месеца в Белене, от които 1г. и 6 месеца – в Белене, после интерниран в Карбинци, Орешец. На последния ден, когато се прибрал, му дали бележка да отиде до районното, където им дали паспортите и им казали да излизат за Турция.

Свидетелката придружавала съпруга си когато бил разпитван.

Той се интересувал дали има наказани за стореното, все разпитвал затова, много се дразнел, бил нервен, разболял се, прекарал 2-3 операции. В Турция, като член на Бахат, се събирал с други репресирани и все затова говорели – дали има наказани.

От представения протокол от 14.10.2024г. е видно, че на сочената дата ищецът е разпитван от ВОП.Разпитът продължил от 9,52 ч. до 14,30 часа.

По делото са представени доказателства, че ищецът е с двойно гражданство – българско и турско.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ представлява специална вътрешноправна защита на признатото от чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС право като ангажирала отговорността на държавата да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Материално-правно легитимирано да предяви иска е лицето, което има статут на жертва по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС-носител на права, признати от националното право, които са засегнати от неоправданото забавяне и изходът на производството има решаващо значение за тези права. В случая, част от вредните обществено опасни последици на престъплението, по което било повдигнато обвинение в процесното ДП № II-48/1999 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София (първоначално образувано като следствено дело № 1/1991 година) по чл. 387, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, са именно засягането на основни права на етническа принадлежност, право на име, на свободно придвижване, право на труд и други, като в случая липсва спор, че ищецът е сред тези лица, които били засегнати от действията на обвиняемите при превишаването на власт. Именно обстоятелството, че е засегната неимуществената сфера на С. чрез описаните действия, му придава качеството на пострадал от престъплението и обосновава правото му да се ползва от търсената с предявения иск закрила (статут на жертва по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС), обусловена от интереса образуваното досъдебно производство да се разгледа и реши в разумен срок. Качеството жертва/пострадал от престъплението, С. е придобил от момента на образуване на досъдебното производство, който е и началният момент за определяне продължителността, съответно разумността на срока на разследване. Нормата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 година) дава ясно указание по въпроса за фактическото основание на иска и предвидените критерии, които съдът бил длъжен да вземе предвид.

Тези критерии са дефинирани в закона по начин, вече установен в практиката на ЕСПЧ, като са: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилната преценка за разумност на периода.

Влизането в сила на чл. 2б от ЗОДОВ на 15.12.2012 година не определя 3 допустимостта на иска, тъй като към момента на завеждането му законът действал. В този смисъл, възражението на Прокуратурата на Република България за недопустимост на иска е неоснователно. Освен това, за периода на търпените неимуществени вреди преди 15.12.2012 година., Ж. С. е можел да се позове директно на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Процесното следствено дело било образувано на 30.01.1991 година и към момента-повече от тридесет и пет години е на фазата на досъдебното производство.

Неоснователно е възражението на Прокуратурата, за периода е по –кратък – видно от постановление от 30.9.2024г., след отмяна на постановлнието от 5.2022г., с което наказателното производство е било прекратено поради смърт на пострадалите, наблюдаващият прокурор е дал указания на разследващите да проведат разследване в насока извършено деяние по чл.416 НК. Посочено е, че следва да се проведе разпит на пострадали лица., като ищецът е бил разпитан през октомври 2024г. Липсват доказателства след тази дата, НП да е било прекратено или да е внесен обвинителен акт – изобщо за хода на производството.