Решение № 4428 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4428 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100507917 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. Б. Г., чрез адв. К., срещу решение № 20087269/11.04.2023г., постановено по гр.дело № 47103/2020г. по описа на СРС, 54-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 6 412.11 лева, представляваща стойност на доставена в периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, и сумата 60.32 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2015г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.01.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 4473/2019г. по описа на СРС, 54-и състав на 11.04.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради допуснати от съда процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът депозирал по делото два отговора на исковата молба, и двата в срока по чл. 131 ГПК, но СРС приел срокът за неспазен. Ищецът създал правила, съобразно които партида не може да бъде сменена, ако старите задължения не бъдат платени. Ответникът многократно посещавал офиси на ищеца с искане да закрие партидата на негово име, 1 но му било отказано. Същият бил във фактическа невъзможност да се освободи от едно правоотношение, след като действителният ползвател на имота не си плащал сметките и не предприемал действия да подпише договор с ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Горната порочна търговска практика на ищеца била нищожна и противоречала на КРБ. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „МХ Е.“ ООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

На първо място настоящият съдебен състав отчита, че ответникът Д. Б. Г. е депозирал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК.

Видно от преписката по делото – лист 69 от делото на СРС, препис от исковата молба с доказателствата към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131 ГПК, е връчен на 09.07.2021г. на ответника Г. редовно по реда на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чрез „К.С.“ ООД, установен от справката на л. 62 от преписката на делото на СРС работодател на ответника Д. Б. Г.. Едномесечният срок от получаването на книжата е изтекъл на 09.08.2021г. /работен ден-понеделник/. Ответникът Г. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор и не е заявил възражения срещу исковете.

Първият от отговорите на исковата молба с вх. № 25130070/16.08.2021г., е депозиран с пощенска пратка на 10.08.2021г., а вторият на 17.08.2021г. Производството по чл. 422, ал. 1 ГПК се развило след указания на съда, дадени по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид на което и в заповедното производство не е депозирано възражение по чл. 414 ГПК с наведени конкретни оплаквания срещу издаването на заповедта по чл. 410 ГПК, които съдът дължи да съобрази.

Законодателят е установил с нормата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК преклузивен срок за упражняване от ответника на процесуалните му права по въвеждане на възражения срещу заявените с исковата молба претенции на ищеца.

2

Срокът за заявяване от страната на конкретните й възражения срещу исковите претенции е срока за депозиране на отговор по делото – един месец от получаване на препис от исковата молба за отговор. След изтичането на същия срок на основание чл.

133 ГПК ответникът губи правото и възможността да заявява възражения, освен ако пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства. Такива обстоятелства нито се твърдят, нито се установяват от доказателствата по делото. Ето защо като не е обсъдил преклудираното възражение за погасеност на вземанията на ищеца по давност, както и оспорването на авторството на подписа в представената по делото молба-декларация, депозирана пред ищеца за откриване на партида на името на ответника за топлоснабдяването на имота и авторството на положения за ответника Д.

Б. Г. подпис в протокола от проведеното на 01.10.2002г. общо събрание на етажните собственици от адреса, СРС правилно е приложил процесуалния закон, а възраженията на въззивника в противен смисъл са неоснователни.

Възражението, че ответникът Д. Б. Г. многократно правил опити да закрие откритата на негово име партида в офиси на ищеца е въведено за първи път едва с въззивната жалба и не следва да бъде обсъждано от въззивния съд.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съобразно мотивите по т. 1 от ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2 от 2017г. ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая горните релевантни факти са установени от доказателствата по делото.

3

От представената по делото заповед № ЖН-04-Д-016/30.07.2001г. на кмета на Столична община, Район Люлин, по делото се установява, че ответникът Д. Б. Г. бил настанен в процесното общинско жилище - двустаен апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ет. 2, предоставен за жилищните нужди на неговото тричленно семейство. От представената по делото изходяща от ответника Г. молбадекларация от 07.10.2002г. се установява, че след като бил настанен в общинското жилище, същият поискал от ищеца откриването на партида на негово име за топлоснабдяването на имота. От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка, изравнителни сметки, подписан от лице от адреса документ за отчет от 26.04.2017г., неоспорени по делото и др., се установява, че на името на ответника Д. Б. Г. за имота на горния адрес партида била открита под абонатен номер 132391.

В представеното по делото писмо изх. № РЛН18-ТД26-32/07.01.2019г. СО, район Люлин е удостоверено, че през целия процесен период ответникът Г. бил ползвател на имота. Освен настанителната заповед по делото е представен и договор от 10.03.2005г. за наем на общински жилищен имот, сключен на основание чл. 43 ЗОС, със страни СО, район Люлин – наемодател и ответникът Д. Б. Г. – наемател на двустайното общинско жилище - апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, ет. 2. С нормата на чл. 5, ал. 1 от договора ответникът-наемател се задължил да заплаща консумативните разноски за наетия имот.

С депозираната пред ищеца молба-декларация за откриване на партида волеизявлението на ответника Д. Б. Г. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответника Д. Б. Г. се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между “Топлофикация София“ ЕАД и ответника Д. Б. Г.. Ето защо по делото несъмнено е установено, че ответникът през процесния период имал качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) за имота на горния адрес и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

В писмо изх. № РЛН18-ТД26-32/07.01.2019г. СО, район Люлин е отбелязано още, че с бракоразводно решение № III-14-38/03.06.2008г. на СРС, жилището било предоставено за ползване на бившата му съпруга Ю. Г.а /Л./. Като писмено доказателство по делото е ангажирано и самото решение, влязло в законна сила на 30.06.2008г. От съдържанието на акта се установява, че на основание чл. 100 СК /отм./ бракът между ответника Г. и съпругата му Ю. А. Г.а бил прекратен с развод, като съдът одобрил постигнатото между съпрузите споразумение, с което родителските права върху малолетното им дете били предоставени на майката, респ. семейното 4 жилище също било предоставено на бившата съпруга на ответника Г.. По делото не се твърди и от доказателствата не се установява дадено от собственика на имота (Столична община) писмено съгласие, нито други доказателства, в т.ч. заявление на бившата съпруга на ответника за откриване на партида, от които да се установява валидна облигационна връзка и качеството й на клиент на ТЕ. Ето защо отговорността на ответника за заплащането на задълженията за цена на топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение правилно е ангажирана от СРС, а отношенията между ответника и лицето, което реално е ползвало /държало/ имота и потребявало топлинната енергия досежно платената към доставчика цена за топлинна енергия, следва да се уреждат от гражданския закон – ЗЗД, вкл. института на неоснователното обогатяване.

Първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС отхвърлил предявените установителни искове, като необжалвано, е влязло в законна сила.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има ищецът.

Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20087269/11.04.2023г., постановено по гр.дело № 47103/2020г. по описа на СРС, 54-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, че ответникът Д. Б. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 6 412.11 лева, представляваща стойност на доставена в периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, и сумата 60.32 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2015г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.01.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 4473/2019г. по описа на СРС, 54-и състав на 11.04.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Разпечатката съдържа 42 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbfd1d9b-53a3-4a07-a1c4-8d07081d9208