Определение № 256 от 14.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. София, 14.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20261001000065 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 130 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 154209/19.12.2025 г., на Т. Ц. Й., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № * срещу Определение № 4825/01.12.2025 г., по т.д. № 1537/2024 г., на СГС, ТО, VI-9 с. в частта за връщане на исковата молба на Т. Й., с която са предявени искове за отмяна на решенията, взети на ОСС на 23.07.2024 г., поради нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ, на осн. чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Частният въззивник счита, че произнасянето на съда противоречи на ТР.

№ 1/27.04.2022 г., по тълк.д. № 1/2020 г., на ВКС, ОСГТК, с което е вменено задължение на съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях и без възражение за страна по спора. Излага, че ответникът е лечебно заведение за извънболнична помощ, чийто управител следва да отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ, докато избрания с атакуваните решения управител не отговаря на тези изисквания. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и да бъде разпоредено продължаване на процесуалните действия в тази част.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЕПИКА“ ООД, ЕИК 175214250, чрез назначения особен представител адв. В. В., със служебен адрес гр. София, кв.

„Манастирски ливади-Б“, бл. 48, ет. 5, ап. 19А, депозира отговор вх. № 1051/06.01.2026 г., в който изразява становище за правилност на атакувания акт. Не споделя оплакването на частният въззивник, че предявеният иск е за нищожност на решението на общото събрание (в частта по назначаване на нов управител). Сочи, че решение на общо събрание, което противоречи на закона подлежи на отмяна и именно такъв е заявеният от ищцата иск. Счита за правилни изложените мотиви от СГС.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.

1

1 ГПК, при наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 15.12.2025 г., от надлежно легитимирана страна – ищцата в производството, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна.

Видно от материалите по делото е, а и не е спорно между страните, че с допълнителна искова молба вх. № 101596/24.09.2024 г. ищцата Т. Ц. Й. е заявила за разглеждане нов порок на едно от решенията взети на проведеното на 23.07.2024 г. ОСС на „Медицински център Епика“ ООД – това по т. 4. С посоченото решение е избран управител на дружеството д-р Л. Г. З.-И., като ищцата счита, че избраният нов управител не отговаря на изискванията на чл.

16, ал. 3 ЗЛЗ.

С атакуваното Определение № 4825/01.12.2025 г., постановено по реда на чл. 374 ГПК, съставът на СГС върнал исковата молба, в хипотезата на чл.

130 ГПК. Произнасянето е обосновано с мотива, че с допълнителната искова молба е заявено ново основание за отмяна на решенията на ОСС, което е извършено след изтичане на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.

Произнасянето се преценява като правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник може да предяви иск за отмяна на решенията на общото събрание, когато те противоречат на повелителни разпоредби на закона или учредителния договор. В разпоредбата на ал. 2 са разписани и сроковете за предявяване на иск, които са преклузивни, т.е. след изтичането им нови пороци на взетите решения е недопустимо да бъдат заявявани. В случая видно от представените от самата ищца доказателства същата е била надлежно поканена за събранието – нотариална покана рег. № 5603/04.06.2024 г., която съгласно удостоверяването на нотариуса е връчена на ищцата на 14.06.2024 г. Видно от представения Констативен протокол от 23.07.2024 г., рег. № 7679, на Нотариус № ***, на посочената дата двамата съдружници са се явили и събранието е било проведено. Следователно по отношение на срокът за предявяване на иск за отмяна на решенията приложение следва да намери хипотезата на чл. 74, ал. 2, предл. първо ТЗ – 14 дни от деня на събранието. Иначе казано в границите на 14-дневния преклузивен срок ищцата следва да упражни правото си на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, като при предявяването му да изчерпи пороците на взетите решения, представляващи основания за отмяната им. В противен случай с изтичането на срока нови основания за отмяна е недопустимо да бъдат въвеждани.

В случая, видно от материалите по делото е, че иск за отмяна на решенията взети на ОСС на 23.07.2024 г., по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ е предявен на 24.07.2024 г., като в условията на евентуалност е съединен с иск за нищожност на взетите решения, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. С молба вх. № 84953/30.07.2024 г. ищцата е навела допълнителни основания за незаконосъобразност на решенията.

С допълнителна искова молба вх. № 101596/24.09.2024 г. ищцата е посочила и нов, незаявен до момента, порок на решението по т. 4 – за управител е избрано лице, което не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ. При посоченият в предходния абзац приложим преклузивен срок, посоченото основание за отмяна на решението по т. 4 се явява извън срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ и правилно не е било прието за разглеждане, а исковата молба на това основание върната, по реда на чл. 130 ГПК.

2

Във връзка с оплакванията, наведени в жалбата следва да бъде посочено, че Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г., на ВКС, ОСГК е застъпено становището, че решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. За решенията на ОС са приложими специфични критерии, въведени от ТЗ. Още е посочено, че разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни е погрешно. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, решенията са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. Във връзка с тези разяснения се налага извод, че посоченото от ищцата ТР № 1/27.04.2022 г., по тълк.д. № 1/2020 г., на ВКС, ОСГТК и застъпените в него постановки, в конкретния случай не могат да намерят приложение, доколкото касаят правни сделки или отделни техни клаузи.

Като е достигнал да идентичен краен правен извод първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който ще следва да бъде потвърден.

На особения представител, представляващ частният въззиваем следва да бъде определено възнаграждение в размер на заплатения от частният въззивник депозит с ДДС и следва да бъде постановено заплащането му.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4825/01.12.2025 г., по т.д. № 1537/2024 г., на СГС, ТО, VI-9 с. в частта за връщане на исковата молба на Т.

Ц. Й., ЕГН **********, с която е предявен иск срещу „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЕПИКА“ ООД, ЕИК 175214250, за отмяна на решенията, взети на ОСС на 23.07.2024 г., поради нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ, на осн. чл. 74, ал.

1 ТЗ, в хипотезата на чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв. В. В., в размер на 384.00 евро, с ДДС, за частното въззивно производство, което да се изплати от внесения депозит.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3