Решение № 4547 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4547 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100513516 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20152883 от 07.07.2021г., постановено по гр.дело №51137/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, е осъден „А.**“ ЕООД, с ЕИК ****, да заплати на С. И. С., с ЕГН **********, на основание чл.215, ал.2 КТ вр. чл.121а КТ сумата от 1062.76 лв., представляваща неплатени командировъчни пари за периода от 26.01.2017г. до 26.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата; както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 244.14 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за командировъчни пари за периода от 30.05.2017г. до 04.09.2019г., като са отхвърлени предявените исковете с правно основание: чл.215, ал.2 КТ за разликата над 1062.76 лв. до пълния предявен размер от 2533.00 лв.; чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 244.14 лв. до пълния предявен размер от 300.00 лв.; чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата в общ размер на 1169.53 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м.02.2017г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2019г., до окончателното плащане; чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 310.00 лв., лихва за забава върху вземането за трудово възнаграждение, считано от 31.03.2017г. до 04.09.2019г., като неоснователни. С решението е осъден „А.**“ ЕООД, с ЕИК ****, да 1 заплати на адв.З. Н., от САК, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 300.00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С решението е осъден „А.**“ ЕООД, с ЕИК ****, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 297.00 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице.

С решението е осъдена С. И. С., с ЕГН **********, да заплати на „А.**“ ЕООД, с ЕИК ****, сумата от 664.89 лв., сторени разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - С. И. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.З. Н., от САК, с която се обжалва решение №20152883 от 07.07.2021г., постановено по гр.дело №51137/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.215, ал.2 КТ за разликата над 1062.76 лв. до пълния предявен размер от 2533.00 лв.; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 244.14 лв. до пълния предявен размер от 300.00 лв.; с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на сума в общ размер на 1169.53 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м.02.2017г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2019г., до окончателното плащане; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 310.00 лв., лихва за забава върху вземането за трудово възнаграждение, считано от 31.03.2017г. до 04.09.2019г.. Наведени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че изводът на първостепенния съд, че работодателят е надплатил на ищцата суми за трудовото й възнаграждение за м.02.2017г. в размер на сумата от 448.41 евро и за м.03.2017г. в размер на сумата от 446.87 евро е неправилен и е в противоречие на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че при заплащането на горните суми от работодателя е посочено в платежните нареждания като основание „по договор м.02.2017г.“, а не „заплата за м.02.2017г.“, поради което следва да се приеме, че тези суми са платени не за трудово възнаграждение, а имат друг произход, дължимо платени са на друго правно основание и не представляват платена престация за трудово възнаграждение, поради което от надплатените суми, възлизащи общо в размер на 895.28 евро /с левова равностойност от 1751.015 лв./, не би могло да се извърши прихващане с неизплатената част от трудовото възнаграждение за м.04.2017г., което е в размер на 446.63 лв., както и за дължимата лихва за забава върху тази сума. Излага се още, че неправилно първостепенният съд не е уважил в пълния предявен размер иска с правно основание чл.215, ал.2 от КТ във вр. с чл.121а, ал.1, т.1 от КТ за заплащане на командировъчни средства, изчислен съгласно втория вариант на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице П.Д., като не е отчетено, че в процесния случай в издадената заповед за командировка №22 от 13.01.2017г. работодателят е определил реалния действителен размер на 2 дневните командировъчни суми при съобразяване със спецификата на работата и местонахождението на полагане на труд, които се е задължил да заплати на ищцата за периода на командировката й на територията на Р.Германия. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.215 от КТ, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на въззивникаищца. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани разноски от въззивника-ответник за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – ответник - „А.**“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез процесуален представител адв.Д. М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищцата.

Изложени са подробни правни аргументи в смисъл, че първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.215, ал.2 КТ за разликата над 1062.76 лв. до пълния предявен размер от 2533.00 лв.; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 244.14 лв. до пълния предявен размер от 300.00 лв.; с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на сума в общ размер на 1169.53 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м.02.2017г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2019г., до окончателното плащане; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 310.00 лв., лихва за забава върху вземането за трудово възнаграждение, считано от 31.03.2017г. до 04.09.2019г., е законосъобразно, постановено е при правилно тълкуване и прилагане на закона, както и съответства на събраните по делото доказателства. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, която е предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищцата. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „А.**“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез процесуален представител адв.Д. М., с която се обжалва решение №20152883 от 07.07.2021г., постановено по гр.дело №51137/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание основание чл.215, ал.2 КТ вр. чл.121а КТ за заплащане на сумата от 1062.76 лв., представляваща командировъчни пари за периода от 26.01.2017г. до 26.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата; както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 244.14 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за командировъчни пари за периода от 30.05.2017г. до 04.09.2019г.. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на 3 съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Излага се, че неправилно СРС е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на работодателя да заплати на ищцата командировъчни пари в размер, изчислен от вещото лицесчетоводител П.Д., съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, който нормативен акт в случая е неприложим. Твърди се, че считано от 10.01.2017г. е действаща Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, обн.ДВ, бр.2/06.01.2017г., с която се регламентират условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл.121а от КТ и същата е приложима за периода, в който ищцата е била командирована в Р.Германия. Сочи се, че в действащата НУРКИРСРПУ е регламентирано, че на служителя, който е изпратен в командировка, императивно се дължи от работодателя възнаграждение не по-малко от минималното такова, установено за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Поддържа се, че няма законова разпоредба в действащата НУРКИРСРПУ, която да задължава работодателят да заплаща на командирования служител за периода на командировката освен трудово възнаграждение по минималната ставка на приемащата държава, така и командировъчни средства. Твърди се, че в случая работодателят е спазил въведеното с НУРКИРСРПУ изискване, като е заплатил на ищцата за периода на командировката й в Р.Германия за времето от 26.01.2017г. до 30.04.2017г. трудово възнаграждение, изчислено по минималната ставка на приемащата държава, поради което постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.215, ал.2 КТ вр. чл.121а КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява неправилно и незаконосъобразно и подлежи на отмяна. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.215, ал.2 КТ вр. чл.121а КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ищца - С. И. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.З. Н., от САК, депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ответника. Излага се, че първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.215, ал.2 КТ вр. чл.121а КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че СРС правилно е приложил нормата на чл.215, ал.2 КТ като е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на работодателя да заплати на ищцата за времето, 4 през което е била в командировка извън страната за исковия период командировъчни средства, които са дължими съгласно императивните норми на КТ и приложимата в случая НУРКИРСРПУ. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.215, ал.2 КТ вр. чл.121а КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са от С. И. С., с ЕГН **********, срещу „А.**“ ЕООД, с ЕИК ****, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.215, ал.2 КТ вр. чл.121а, ал.1, т.1 КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадените от страните въззивни жалби съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което частично са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.215, ал.2 КТ вр. чл.121а, ал.1, т.1 КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и изцяло са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.