Решение № 38 от 18.03.2022, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 1439/2021
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 18.03.2022
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Семеен кодекс
- чл. 140 · Семеен кодекс
- чл. 142 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Девня, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120101439 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 ал.2, чл. 143 от СК от С. П. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** срещу В. АНГ. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** с искане да бъде прекратен сключения между страните на 04.12.2005 г. граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга.
Образувано е по искова молба от от М. Н. ХР., срещу Н. Д. ХР. за прекратяване на сключения между тях брак, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение роденото от брака между страните малолетно дете Д. на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето; да се определи режим на лични контакти на детето с бащата, като последният да бъде осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 450 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 07.07.2020 г. с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване Ищцата твърди в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на 04.12.2005 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, като от брака си 1 имат родени две ненавършили пълнолетие деца - П. В. Л., ЕГН: **********, родена на ***г. и Н. В. Л., ЕГН: **********, роден на ***г. Излага, че още от началото на брака им ответникът е упражнявал физическо и психическо насилие върху ищцата, изразяващо се в унизително и собственическо отношение, безпричинна ревност, постоянни забрани. Сочи, че преди няколко години ответникът започнал да употребява системно алкохол, след което да прави скандали, които често били съпровождани с шамари, юмруци, ритници и закани с убийство. Всички тези грозни сцени се развивали пред децата, като в последната година ответникът започнал да проявява лошо отношение и към дъщеря си, като често я обиждал, а на два пъти й нанесъл и побои. Ищцата твърди, че живее в непрекъснат страх за здравето си, че се чувства психически и физически подтисната от съпруга си, който се приемал за нейн господар. Сочи, че в резултат на това се е отчуждила от него и счита брачната им връзка за изчерпана от съдържание и продължаващото същества само формално. С оглед на това моли за прекратяване на брака им като дълбоко и непоправимо разтроен, по вина на ответника. Моли също така упражняването на родителските права за децата им да бъде предоставено на нея, като и местоживеенето на децата да бъде определено при нея на адрес: гр. ***. Моли съдът да определи режим на лични отношения на децата с ответника както следва: всяка първа и трета седмица от месеца - в събота от 09, 00 часа до 18, 30 часа, както и 30 /тридесет/ дни на всяка година през периода от 01 - ви юни до 14 - ти септември, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взима и връща децата от дома им. Претендира ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за децата си, чрез тяхната майка и законен представител, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда, в размер на от по 400 лева месечно за всяко едно от децата, платими до 5 - то число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на основания за изменението или прекратяване на заплащане на издръжката. В тази връзка излага, че синът им Никола е с бронхиална астма и ежемесечно се нуждае от лекарства на стойност от около 70 лева, а дъщеря им е в 10 клас, предстои й абитуриентска вечер, кандидатстване във виеше училище, като е необходимо да посещава и уроци и курсове за подготовката си. Твърди, че ответникът работи в „БГ АГРО“ ЕООД и получава добри доходи - месечно възнаграждение около 2 000 лева. Ищцата моли също така семейното им жилище, находящо се в гр. ***, представляващо лична нейна собственост да 2 бъде предоставено за ползване на нея и децата им, като ответникът В. АНГ. Л. напусне семейното жилище в десет дневен срок от влизане в сила на решението за развод. Излага, че не желае да запази фамилията, придобита след сключване на брака, като след развода желае да носи предбрачното си име Маркова.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен, като твърденията, изложени в исковата молба са неистина, както и че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им носи ищцата. Твърди, че преди около две години ищцата започнала да се уединява и постепенно да се отчуждава от него, като впоследствие разбрал, че причината за това е увлечението й по телевизионни „гледачки - гадателки". В резултат на това тя започнала да му отправя упреци, че имал отрицателна енергия, че е изстинала към него, че й влияел негативно.
Веднъж, по повод увлечението й двамата се скарали, като ищцата се обадила на 112 и подала сигнал, че ответникът й посегнал физически. Ответникът твърди, че е предложил на ищцата да посетят семеен консултант, тъй като виждал, че проблема се задълбочава, като изразил готовност да коригирам поведението си, но ищцата отказала. Увлечението и комуникацията на ищцата с „гадателки” довело до неглижиране на грижите й за децата и запускане на дома. Ответникът отрича да е упражнявал „физическо и психическо насилие" върху съпругата си, още по - малко към 17 годишната им дъщеря. Твърди, че употребява алкохол спорадично, като не е зависим, както и че през всички години на брака им се е грижил за семейството си и дома. С оглед на изложеното моли за прекратяване на брака му, сключен с ищцата по нейна вина. Счита претендираната от нея издръжка за прекомерна, като сочи, че страда от хронично заболяване и живее на квартира в гр. Варна, тъй като е напуснал семейното жилище, макар и да е вложил в него много лични средства и труд. Моли издръжката да бъде определена в по - малък размер, а именно по 200 лева за всяко дете, считано от датата на влизането в сила на съдебното решение до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, с падеж на 1 - во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Не оспорва искането на ищцата относно: упражняването на родителски права, местоживеенето на децата, ползването на семейно жилище, фамилното й име след прекратяване на брака, както и предложения от нея режим на лични 3 контакти, като предлага срещите с тях да бъдат осъществявани не в събота, а в неделя. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В с.з. страните се явяват лично и със своите редовно упълномощени проц. представители.
Ищцата лично и чрез проц. представител поддържа исковата си претенция и моли за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на съдебно – деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар по представен списък.
Ответникът не оспорва иска за развод, но счита, че вина за разстройството на брака има не той, а съпругата му. Чрез представени от проц. представител писмени бележки моли бракът да бъде прекратен по вина на съпругата и за определяне на издръжка за децата му в по – малък размер.
Дирекция Социално подпомагане - Вълчи дол, редовно уведомени, не изпращат представител в с.з.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Страните по делото С. П. Л., ЕГН: ********** и В. АНГ. Л., ЕГН:
********** са сключили граждански брак на 04.12.2004 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, за което обстоятелство от Община Вълчи дол е съставен акт за сключен граждански брак №14 от 04.12.2004 г.
Видно от представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №I – 331 от 02.03.2005 г. страните са родители на детето П. В. Л., ЕГН: **********.
От представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0631 от 11.04.2013 г. страните са родители и на детето Н. В. Л., ЕГН: **********.
Ищцата е представила писмени доказателства за получавани от нея трудови възнаграждения за предходните шест месеца възлизащи в общ размер на 3 921, 47 лева нетно възнаграждение.
От представени и приети по делото заверени копия на медицински документи – амбулаторни листи, епикризи, лабораторни и образни изследвания се установява, че детето Н. В. Л. често боледува.
Представено от ищцата е заверено копие на постановление на 4 прокурор от РП – Варна, ТО – Девня за отказ да се образува досъдебно производство, в мотивите на което е прието, че на 25.11.2021 г. ответникът Л. е отправял обиди към ищцата.
Видно от представено ведно с отговора и прието като доказателство по делото удостоверение изх. №185/10.12.2021 г. е, че за последните шест месеца ответникът е получил брутен доход в размер на общо 12 304, 92 лева.
Представени по делото са 4 бр. листи със саморъчно изписан текст, които съдът не кредитира доколкото не е ясно кой е техния автор.
Прието като доказателство по делото е и заверено копие от договор за наем от 27.12.2021 г. сключен между ответника и трето лице с предмет недвижим имот в гр. Варна.
От приобщения по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Вълчи дол е видно, че за децата се полагат адекватни грижи от тяхната майка, като са задоволени техните нужди и потребности. Ищцата е заинтересована за своите деца, като се опитва да им осигури нормален и безгрижен живот. В жилището има създадени много добри социално - битови условия и има достатъчно пространство за отглеждането на децата. Децата имат обособени стаи, обзаведени с всички необходими мебели и вещи, облечени са с дрехи и обувки, подходящи за възрастта и сезона, задоволени са им потребностите в добра степен. Децата разполагат с всички необходими устройства, за евентуално обучение в онлайн форма на обучение. В жилището се поддържа много добра хигиена. Двете деца имат изградена силна емоционална връзка с майка си, но поддържат и контакти с баща си.
В своите показания пред съда свидетелката на страната на ищцата – А. К. Г. – близка на семейството без родствена връзка със страните излага, че от самото начало на брака им ответникът не е имал добро отношение към своята съпруга, която пък от своя страна го е обичала безрезервно и е била изцяло отдадена на семейството. Грижите за семейството са полагали основно ищцата и нейните родители като след тяхната смърт ответникът не е поел отговорността да бъде „глава на семейството“. Често отсъствал от дома, не подпомагал съпругата си финансово, в редки случаи след настояване от нейна страна давал по малки суми за децата. Свидетелката заявява, че е била свидетел на отправени обиди от страна на ответника към ищцата и е виждала по нея следи от физическо насилие, като в един от случаите тя преспала в 5 нейния дом. Твърди също, че й е известно аз нанесен побой от ответника на тяхната дъщеря.
В показанията си пред съда другия свидетел на страната на ищцата – А. П. М.в, нейн брат заявява, че изцяло ищцата се е грижела за издръжката на семейството – прехрана и заплащане на сметки, като ответникът й давал инцидентно пари за децата. Твърди, че през време на брака им отношението на ответника към ищцата не е било добро, като той често я обиждал и подценявал, а също така ревнувал безпричинно. Заявява също така, че е виждал синини по шията и рамото на сестра си, за които тя му споделила, че са причинени от ответника.
Допуснатите свидетели на страната на ответника – В. Г. С. и Р. К. Р. заявяват, че не са им известни проблеми между него и неговата съпруга, както и че са виждали как той води децата си на училище и отношенията му с тях са нормални. Твърдят също, че неведнъж той е извършвал ремонтни дейности по семейното им жилище, което е собственост на ищцата.
При своето изслушване пред съда ищцата С. П. Л. заявява, че ответникът е осъществявал върху нея системен физически и психически тормоз пред очите на двете им деца, поради което не желае брака й с него да продължава и е категорична в решението си да се разведе.