Решение № 75 от 05.03.2020, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. Нови пазар, 05.03.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на

28.01.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия П.

Николова гражданско дело № 948 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по искова молба вх. №

5619 от 19.07.2019 г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., с пълномощник по делото юрк. Е.Р., срещу М.М.М. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** и е с правно основание чл. 422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 511 по описа на НПРС за 2019 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. В исковата молба се твърди, че ответницата е сключила с „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем „Вивакредит План“ № *** на ***г. С договора за заем „Вива Кредит“ ООД предоставило на М.М.М. сумата от 500 лв., която тя трябвало да върне на 9 равни месечни вноски. Освен това тя се задължила да заплати и договорна лихва в размер на 87,61 лв. за целия период на договора, която лихва също следвало да бъде заплатена на 9 равно месечни вноски. Към тази сума се добавили и сумата в размер на 236,26 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, както и още 236,25 лв. – такса за експресно разглеждане на документите. И двете суми трябвало да бъдат заплатени ведно с вноските по кредита – на 9 равни месечни вноски. Така вноската по кредита станала 117,79 лв. От така дължимите суми ответницата заплатила само 354 лв., с които били погасени 78,75 лв. – такса за експресно разглеждане, 79,38 лв. – неустойка, 45,41 лв. – договорна лихва и 150,46 лв. главница. Поради забавата й били начислени 175 лв. разходи за принудително събиране на вземането и 70 лв. разходи за служител, който да извършва дейностите по това принудително събиране. Останали неплатени 349,54 лв. главница, 42,20 лв. договорна лихва, 156,87 лв. неустойка, 157,50 лв. такса за експресно разглеждане, 175 лв. – такса за принудително събиране, 70 лв. – такса за дейност на служител и 22,70 лв. мораторна лихва за периода от ***г. до 01.04.2019 г. С Приложение 1, подписано между „Вива Кредит“ ООД и ищеца на ***г. към Рамков договор за цесия от ***г. вземането на „Вива Кредит“ ООД към ответницата било цедирано на ищеца. Същият моли съдът да установи, че вземането по издадената заповед за изпълнение се дължи от ответника. Иска се заплащане на разноските в двете производства.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по съществото на делото се излагат твърдения, за основателност на исковете. Излага подробни аргументи, че особеният представител може да бъде адресат на материално-правни изявления като уведомлението за цесия. Поддържа се твърдение за законосъобразността на клаузата за неустойка предвид факта, че вземането е останало необезпечено. Поддържа се и законосъобразността на начислените такси.

В предоставения на ответника М.М.М. едномесечен срок е постъпил отговор от особеният й представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговорът си особеният представител на ответника заявява, че счита предявените искове за неоснователни по основание и размер. На първо място се оспорва уведомяването на длъжника за извършената цесия, поради което счита, че ищецът няма валидно вземане срещу ответника. При условията на евентуалност се твърди нищожност на клаузата за неустойка в случай, че длъжникът не представи в срок обезпечение по кредита. Особеният представител счита, че тази клауза неравноправна, тъй като противоречи на чл.

143, т. 5 от ЗЗП, но и накърнява добрите нрави, тъй като предвижда надвишава ½ от размера на задължението, прекомерна е и не противоречи на обезщетителната функция на неустойката. Оспорена е също и претенцията за такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит с мотива, че клаузата е неравноправна и недействителна. Оспорени са и претенциите на ищеца за такси за принудително събиране и за разходи за служител.

В хода по същество особения представител отново счита, че исковете да бъдат отхвърлени. Поддържа твърдението си, че особеният представител не може да получава от името на длъжника уведомлението за извършената цесия.Оспорва законосъобразността на неустойката и таксите. Според адв. Д. неустойката противоречи на добрите нрави, а разноските са недоказани. Освен това оспорва размера на дължимата наказателна лихва, счита, че тя не трябва да надвишава размера на законната такава.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На ***г. между „Вива кредит“ ООД и ответника М.М.М. е сключен договор за паричен заем „Вивакредит План“ № ***. По силата на договора „Вива кредит“ ООД, в качеството на Заемодател е предоставил на ответника, в качеството на заемател, сумата от 500 лв. Заемната сума е предадена в брой на ответницата, за което има съставена разписка.

Редът и условията, при които бил отпуснат кредита били уредени от цитирания по-горе договор. Освен връщане на главницата по договора за заем, кредитополучателят се задължил и да плати годишна възнаградителна лихва в размер на 40,28 %. Така общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 587,61 лв. Годишният процент на разходите възлизал на 49,44 %. Съгласно договора ответникът се задължил да върне кредита на 9 равни месечни вноски всяка от 65,29 лв., като първата вноска трябвало да бъде направена на 24.09.2017 г., а падежът на последната вноска била на 22.05.2018 г.

Наред с това още с искането за отпускане на паричен заем ответницата е посочила, че желае да се ползва от възможността за експресно разглеждане на документите и отговор до 20 минути срещу заплащане на такса. Изрично в заявлението е посочено, че без такса за експресно разглеждане отговорът е до 10 дни. Съгласно приложената по делото Тарифа дължимата такса за експресно разглеждане на документите е според размера на отпуснатата заемна сума и в случая възлиза на 236,25 лв. съгласно текста на договора задължението за тази такса също се разсрочва за периода на договора на 9 равни месечни вноски. Така месечна вноска по договора става 91,54 лв.

Освен това с чл. 4, ал. 1 от договора страните се уговорили в тридневен срок от подписването на договора заемателя да представи едно от следните две обезпечения – 1/ поръчител, който да отговарят на следните изисквания – трудово възнаграждение или осигурителен доход поне 1000 лв., да работи по безсрочен трудово договор и да има стаж при настоящия работодател поне 6 месеца, да няма сключен договор като заемател или поръчител и да няма кредитна история в централния кредитен регистър или кредитната му да е със статус – „Редовен“ или 2/ банкова гаранция за цялото задължение по договора. Съгласно ал. 2 от цитирания текст на договора, ако не изпълни това си задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 236,25 лв., която се прибавя към договорното задължение и се дължи на равни месечни вноски. Така дължимата месечна вноска става в размер на 117,79 лв., а цялото задължение по договора възлиза на 1060,11 лв. Тъй като ответницата не е представила такива обезпечения, тези суми са били начислени към задължението й по договора.

Съгласно

Тарифата на „Вива кредит“ ООД при просрочие на всяка вноска се начисляват суми за разходите, които заемодателят прави за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани или електронни съобщения във връзка със събирането на просрочените вземания. Сумите са, както следва – 10 лв. на четвъртия и на осемнадесетия ден от забавата и 15 лв. на единадесетия и на двадесет и петия ден от забавата. Сумата за тези разходи с Тарифата е ограничена до определен размер според размера на заемната сума и в конкретния случай не може да надвишава 175 лв. Тази сума е начислена в тежест на ответницата. Освен това съгласно същата Тарифа при забава на която и да е вноска с повече от 57 дни се начислява еднократно сумата в размер на 70 лв., която да покрива разходи за дейност на лице/служител по администриране събирането на вземането. Тази такса също е начислена на ответницата.

С подписването на Договора за паричен заем ответницата била уведомена подробно за всички клаузи от договора и Тарифата и ги подписала.

Съгласно разпоредбите на сключения между страните договор при забава на плащане, длъжникът дължи лихва за забава в размер на законната лихва.

Видно от изготвената по делото ССчЕ през целия период на договора М.М.М. е заплатила следните суми:

-

118 лв.

– на 20.09.2017 г.;

-

118 лв.

– на 20.10.2017 г.;

-

118 лв.

– на 23.11.2017 г.

На ***г. между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД (сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД) е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). С Приложение № 1, подписано на ***г. вземането на ответницата М.М.М. към „Вива кредит“ ООД е било прехвърлено на ищеца. По делото са представени потвърждение за цесията и списък на вземанията, които попадат в цитираното приложение.

„Вива кредит“

ООД са упълномощили „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия. Цесионерът е направил опит за това, но изпратеното до адреса, посочен в договора като адрес за контакти на длъжника, М.М.М. не е намерена. В обратната разписка има отбелязване, че адресатът не е намерен или че се намира в чужбина.

На 02.04.2019 г. ищецът

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответника, които се претендират и с настоящата искова молба. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д. № 511/2019 г. по описа на съда.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 333/04.04.2019 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.

Съгласно изцяло кредитираната ССчЕ размерът на лихвата за забава върху главницата, изчислена от 01.08.201 на всяка претендирана погасителна вноска до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е общо 37,22 лв.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответницата М.М.М. и „Вива кредит“ ООД договор за паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска, представляваща сбор от главница и договорна лихва. Безспорен е и фактът, че ответникът е получил сумата на кредита. Същите се установяват и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Безспорно се установи, че от всички дължими суми ответницата е направила следните плащания:

-

118 лв.

– на 20.09.2017 г.;

-

118 лв.

– на 20.10.2017 г.;

-

118 лв.

– на 23.11.2017 г.

При преценка какви задължения са погасени с тези плащания, се налага първо да се установи дали са доказани по основание и размер възникването на претендираните вземания.

Съдът намира, че безспорно се доказва възникването на задълженията за заплащане на задълженията за главницата и договорната лихва. Не се установяват и неравноправни клаузи, които да засягат уговорките за тези две плащания.

Липсва порок и с оглед установяване дължимостта на таксата за експресно разглеждане на документите. В конкретния случай (за разлика от някои други, по които настоящият съдебен състав е имал възможност да се произнесе) има яснота относно това колко е общият срок за произнасяне по искането за отпускане на кредит и с колко се намалява този срок при заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите. По отношение на това дали тази такса не е прекомерна – съдът счита,ч е това е въпроса на преценка на потребителя дали има нужда от тази услуга и когато прави преценка на този въпрос, се съобразява и с това дали може да си позволи таксата. Няма възражение по делото, че размерът на таксата не е бил известен на ответницата към момента, в който е поискала експресно разглеждане на документите.