Определение № 9063 от 05.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9063 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110150199 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. В., с която е предявил против ответника ******** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена недействителността на целия Договор за обезпечен потребителски кредит № 1290169/24.04.2025 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона.

Ищецът твърди, че на 24.04.2025г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит с № 1290169, въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 2400 лева, със задължение да я върне на 18 погасителни вноски, с годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 52,99%. Общата посочена сума за връщане възлизала н 3656,92 лева Поддържа, че съгласно клаузата по чл. 6, ал. 1 от договора е било предвидено задължение за ищеца да обезпечи вземането на ответното дружество чрез един или двама поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия. Поради непредоставяне на обезпечение, кредиторът е начислил неустойка в общ размер на 2301.98 лева на основание чл. 13, ал. 5 от договора, като по този начин общата дължима сума нараснала до 6012 лева. Счита, че формално в договора е посочен размер на ГПР, ГЛП и обща дължима сума, но тези величини не съответстват на действителните такива. Излага съображения, че начислената неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 2301,98 лева съставлява разход по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и е била известна на кредитора, поради което е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на ГПР по договора. Това в случая не е било сторено, поради което оповестеният в процесния договор процент на разходите е неточен и не е действителният такъв, като по този начин се заобикаляла и нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълва, че общата дължима от потребителя сума за връщане от 6012 лева също не съответства на общата сума, която е отразена в договора като подлежаща на връщане – 2400 лева. Излага съображения за недействителност и на самата клауза за дължимост на неустойка за непредставяне на обезпечение. Искането е съдът да обяви процесния договор за потребителски кредит за недействителен, поради неточно посочен ГПР. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ********, с който оспорва иска. Не оспорва, че страните са сключили процесния договор за потребителски кредит. По същество оспорва процесният договор за кредит да е нищожен на 1 посочените основания. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца преддоговорна информация по кредита, включително относно изискването за предоставяне на обезпечение и неблагоприятната последица, че при непредоставянето му се дължи неустойка, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Поддържа, че уговорената неустойка не е част от съществените параметри на договора и е уговорена, за да обезпечи акцесорно задължение на потребителя. Счита, че неустойката не е разход по кредита, който да се включва в ГПР, като включването й в договора е проявление на свободата на договаряне между страните. В случая неустойката била уговорена под отлагателно условие чл. 2 от Споразумението, сключено между страните, като неустойката била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключвало нейната дължимост към момента на сключване на договора. Счита, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР излага довод, че били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема, като е дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, само в случай че заемополучателят не е предоставил обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитодателя. Към момента на сключването на договора потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя.

Кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, като тази информация получил още със Стандартния европейски формуляр към договора, с оглед на което бил наясно предварително с икономическите последици от сключването на договора. Отделно от изложеното, твърди, че ищецът е сключвал повече от един договор с ответника, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, с оглед на което и ищецът многократно се запознавал с условията на кредита, доколкото по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при знание за икономическите последици на тези уговорки. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК по отношение на целия Договор за обезпечен потребителски кредит № 1290169/24.04.2025 г.

2. Отделя за безспорни и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства: 1) че между ******** и ищеца е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1290169/24.04.2025 г. с твърдените клаузи, в който се съдържа клауза в чл. 13, ал. 5, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора в размер на 2301,98 лева и по силата на който е отпусната сума в общ размер на 2400 лева за главница и същата е получена от ищеца; 2) че в договора се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на ГЛП от 50.00%, като е била начислена и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 2301,98 лева, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

2

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално, не съставляват възнаграждение за кредитодателя и не излизат извън присъщите на неустойката функции.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № 1290169/24.04.2025г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършена от съда преценка по чл. 140, ал. 2 ГПК.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.04.2026г. от 11,50 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4