Определение № 217 от 27.10.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Варна, 27.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600352 по описа за 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива в хипотезата на чл.345, ал.1 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от осъденото лице ВЛ. Д. Ф. против определения №№260018, 20019 и 260020, всички постановени на 07.10.2021 година по НОХД №328/2016 година по описа на Окръжен съд-Разград, с които е осъден да заплати в полза на НБПП – София сумите от: 600 лева възнаграждение за осъществена правна помощ под формата на служебна защита от адв.Милена Калчева по КНД №385/2021 година, 970лв за служебна защита от адв.Петя Занкова като резервен защитник по НОХД №328/2016 година по описа на ОС-Разград и 1950лв за същия адвокат, участвала като служебен защитник на осъдения по ВНОХД №340/2019 година по описа на АС-Варна. В жалбата Ф. се позовава на чл.23, ал.4 от ЗПрП, сочи че няма доходи, направил е постъпки пред затворническата администрация на Затвора-Белене да започне работа, но засега няма подобно разрешение. Моли на този етап да се преустановят исковите претенции (взаимствано от частната жалба).

Варненският апелативен съд, след като провери законосъобразността и обосноваността на атакуваните три определения, прие за установено следното:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.342, ал.1 от НПК.

За да произнесе проверяваните определения, окръжният съд е приел за установено, че във воденото съдебно производство по НОХД №328/2016 година (в трите инстанции) жалбоподателят е ползвал служебна защита, че е 1 постановена влязла в сила присъда, с която той е признат за виновен по повдигнатите му обвинения, че решенията на НБПП са постъпили след влизане в сила на акта по посоченото дело и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил В.Ф. да заплати съответните разноски.

Обжалваните определения са законосъобразни, тъй като в пълна степен съответстват на чл.189, ал.3 вр. ал.1 от НПК. Възложените разноски в тежест на жалбоподателя са дължими на осн. чл.25, ал.1 вр. чл. 21, т.3 от ЗПрП, т.к. същият се е ползвал от правна помощ за процесуално представителство, осъществена в трите стадия на съдебната фаза по делото. Позоваването в частната жалба на чл.23, ал.4 от ЗПрП е неотносимо към предмета на това производство, доколкото нормата касае условие, при което правната помощ би могла да бъде учредена.

Обстоятелствата, че жалбоподателят е лишен от свобода и не полага труд, не са основание за отмяна на атакуваните определения и за освобождаване от задължението да заплати направените по делото разноски за служебна защита, в какъвто смисъл е и ТР 4-201-ОСНК. Служебно, този съдебен състав не констатира и ситуацията по чл.37, ал.2 от ЗПрП.

Предвид горното, въззивният състав счете проверяваните определения за законосъобразни, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определения №№260018, 20019 и 260020, постановени на 07.10.2021 година по НОХД №328/2016 година по описа на Окръжен съд-Разград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2