Определение № 260238 от 29.12.2020, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,в закрито заседание на 29 декември 2020 год. в състав:

Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията ДОСОВ в.ч.гр.дело №543 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.Н.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв.

Л.Я. *** против Определение №260224/05.10.2020 год. по гр.дело №1681/2020 год. на Районен съд-Враца, с което производството е прекратено и е постановено делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Враца.

Жалбоподателят поддържа,че определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.104,т.3 от ГПК, според която на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права с цена на иска над 50000.00 лева.

Навежда доводи,че предявеният от него иск е с правно основание чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка с имоти, чиято данъчна оценка е 28129.20 лева, който иск не е по ЗС. Но по съществото си това е спор за собственост върху недвижим имот, при което РС-Враца неправилно е приложил нормата на чл.104, т.4 от ГПК вместо чл.104,т.3 от ГПК при определяне на родовата подсъдност Жалбоподателят моли за отмяна на определението и връщане на делото на РС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника пред РС-Враца И.Б.И. от гр.Враца, който чрез своя пълномощник адв.

Д.В. от САК оспорва частната жалба и иска потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно. Ответникът сочи, че предявеният пред РС-Враца иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД е облигационен и при преценка на родовата подсъдност на спора е приложима разпоредбата на чл.104,т.4 от ГПК, а не на чл.104,т.3 от ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт, по смисъла на чл.274,ал.1 вр. чл.121 ГПК.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н.Н.Н. *** срещу И.Б.И. от гр.Враца с искане да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л., район на действие РС-Враца, рег. № *** при НК на РБ, като сключен от представител във вреда на представлявания / упълномощителя.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е син на починалата на 12.06.2020 год. Ц. Т. Н., бивш жител ***, която приживе е била собственик на около 179 дка зем.земи / ниви и около 55 дка ливади/ и на около 53 дка гори /подробно описани по вид и площ в 7 пункта/.

След смъртта на своята майка ищецът установил, че на 07.05.2020 год. тя е упълномощила своя внук И. Б.И. да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени, включително и да договаря сам със себе си, или с лица, от които е упълномощен на друго основание съгласно чл.38 от ЗЗД собствените й земеделски имоти, подробно описани в пълномощното

/описаните по-горе/. С това пълномощно обаче с нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л. ответникът И.И. продал имотите на себе си за сумата от 9500.00 лева, която е много по-ниска от данъчната оценка на имотите, вписана в нотариалния акт - 28129.20 лева, и многократно по-ниска от пазарната им стойност.

Ищецът е изложил доводи, че договорът безспорно е във вреда на представяваната Ц. Н.. И е заключил, че драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на продаваните имоти определя сделката като сключена в тежък конфликт на интереси, което е в противоречие с добрите нрави и на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД сделката е нищожна. А фактът, че сделката е нищожна обосновава заключението,че И.И. е получил имотите без правно основание, което обуславя и неговото задължение по чл.55,ал.1 от ЗЗД да ги върне. Доколкото ищецът не е единствен наследник на своята майка, той има правен интерес да поиска връщане на 1/2 идеална част от имотите, какъвто е наследствения му дял.

При тези си твърдения и доводи ищецът е поискал съдът да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело №

79/2020 год. на нотариус И. Л., район на действие РС-Враца, рег. № *** при НК на РБ и да осъди ответника И. Б.И. да му предаде 1/2 идеална част от подробно описаните в нотариалния акт имоти - ниви, ливада и гори.

Наред с другите документи, по делото е представено и удостоверение на данъчна оценка / л.45/, според което данъчната оценка на продадените имоти съвпада с посочената такава в нотариалния акт от общо 28129.00 лева.

В срока по

131 от ГПК ответникът е направил възражение за родова неподсъдност на спора, като е посочил,че за цена на иска за прогласяване нищожността на обективирания в нотариалния акт договор за покупко -продажба следва да се приеме данъчната оценка на имотите от 28129.20 лева, при което спорът по този иск е родово подсъден на ОС-Враца като първа инстанция по правилото на чл.104,т.4 от ГПК. И дори вторият иск за предаване на 1/2 идеална част от имотите да е подсъден на районен съд, то по правилото на чл.104,ал.6 от ГПК и този иск следва да бъде разгледан от окръжен съд.

РС-Враца е възприел доводите на ответника и е постановил обжалваното в настоящето производство Определение

№260224/05.10.2020 год. В мотивите е възприел правна квалификация по чл.26,ал.1,пр.3 във връзка с чл.40 от ЗЗД за първия иск и чл.109 от ЗС /вероятно техническа грешка/ за втория.

Определението като краен правен извод е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображения:

Както бе посочено, с исковата молба са предявени в условията на обективно съединяване два иска:

1/за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело №

79/2020 год. на нотариус И. Л., район на действие РС-Враца, рег. № *** при НК на РБ, като сключен от представител във вреда на представлявания / упълномощителя;

2/за осъждане на ответника да предаде/ върне на ищеца 1/2 идеална част от продадените с нотариален акт №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л. и подробно описаните в същия акт недвижими имоти, като последица от нищожността на договора за покупко-продажба.

Първият иск, при изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и доводи, намира своето правно основание в чл.40 от ЗЗД - иск за относителна недействителност на сключения въз основа на пълномощното с рег. № 1544/07.05.2020 год. на нотариус И. Л. договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот

№117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л., район на действие РС-Враца, рег. № *** при НК на РБ, а не в чл.26,ал.1,пр.3-то от