Решение № 3025 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110206729 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД срещу Наказателно постановление (НП) № 519/2021 от 06.04.2022г., издадено от Директор на Териториална дирекция (ТД) Митница София, с което на Дружеството-жалбоподател на основание чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/, вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр. чл.156 от Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447 на Комисията, вр. чл.235, ал.1, вр. чл.231 от ЗМ, вр. чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, за нарушение по чл.238, ал.1 от Закона за митниците, вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр. чл.156 от РИ 2015/2447 на Комисията е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.

В жалбата, подадена чрез адв. Т. Т. и адв. С. И., се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложен материален закон и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като не можело да се установи датата на извършване на нарушението. Наказващият орган е посочил единствено датата, на която Дружеството е подало декларация – 01.06.2020г. Изтъква се, че има неяснота и относно фактическите обстоятелства, на които се позовава наказващият орган. Във връзка с твърдяната недостатъчност на обезпечението за покриване на държавните вземания за стоките под режим на временно складиране, Директорът на ТД Митници София бил издал 24 бр. Наказателни постановления за това, че през отделни дни и в различни периоди, без да се конкретизират, Дружеството е надвишило референтният 1 размер на обезпечението с различна продължителност, варираща от по-малко от 24 часа до няколко дни, за което Дружеството не е уведомило митническите органи. Критикува се, че митническото нарушение не можело да бъде определено като извършено по този описателен начин, а следвало да бъде конкретно, ясно и недвусмислено. Съществували и неясноти относно обстоятелствата, при които е установено нарушението. Наказващият орган се позовавал на резолюция, но не било ясно коя е тя. Твърди се, че Доклад № 32286394/08.09.2021г. обхващал периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., а в АУАН е посочен период 01.01.2020г. – 31.12.2021г. В жалбата е направен извод, че към 28.07.2021г. наказващият орган е разполагал с информация, че размерът на обезпечението е надхвърлен, поради което тримесечният срок за съставяне на Акта е започнал да тече от 28.07.2021г., тъй като тогава бил открит нарушителят и е изтекъл „далеч преди датата на съставяне на АУАН на 01.12.2021г.“. Поради това в жалбата се прави възражение за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН и се иска прекратяване на производството. На следващо място в жалбата се посочва, че не е ясно как е установено превишението на референтния размер, имащо съществено значение на процесното митническо нарушение, доколкото ако не е имало превишение – няма как да бъде извършено нарушението, изразяващо се в неуведомяване за него. На жалбоподателя не е ясно и дали справката, на която се основава изводът за изчисления размер на обезпечението отговаря на изискванията за мониторинг на обезпечението съгласно чл.89, пар. 6 от МКС и чл.157 от РИ 2015/2447. Освен това от Акта и Наказателното постановление не можело да се направи категоричен извод, че нарушението е установено чрез съществуващата в Митница София електронна система за мониторинг за съответствие на обезпечението. Справката не била еднозначна на извлечение от такава електронна система, нито се твърди тази справка да е генерирана от такава система. Ако справката е генерирана от електронна система – би проличало в кой ден и час е установено несъответствието на референтния размер обезпечението с нивото, достатъчно да покрие държавните вземания за стоките под режим на временно складиране. Не бил ясен и механизмът на установяване на превишението и как е изчислен той. Нито декларацията от 01.06.2020г., нито справките съдържали информация за стоки. Изтъква се, че пратки се въвеждат и извеждат от склада постоянно. В заключение се изтъкват аргументи за определяне на случая като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се посочва, че още през месец октомври 2020г. Дружеството е подало искане за увеличаване на размера на обезпечението, което се коментира като признак на добросъвестност. Иска се отмяна на Наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ООД се представлява от адв. И.. В съдебно заседание на 09.09.2022г. адв. И. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 11.01.2023г. адв. И. пледира жалбата да бъде уважена, а оспореното Наказателно постановление да бъде отменено. Поддържат се изложените в жалбата аргументи, че Наказателното постановление е издадено при изтекла погасителна давност, тъй като началото на давностния срок започва да тече от момента, в който държаният орган е можел да установи нарушението и първата дата, на която Агенция „Митници“ е разполагала с цялата информация е 28.07.2021г., когато „***“ ООД е представило справки, по които е 2 установено нарушението. Твърди се, че най-късната възможна дата за началото на давностния срок е 06.08.2021г., когато самият държавен орган е приключил проверката.

Според адв. И. не е релевантна датата на втория доклад, посочен в Наказателното постановление – с дата 08.09.2021г., тъй като е съставен повече от месец след приключване на проверката и държавният орган вече е знаел, че е извършено нарушението. На следващо место адвокатът счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като европейското законодателство не е приложено правилно. Според чл.157, § 2 от Регламента митническият орган е имал задължение да уведоми икономическия оператор при установяване превишение на референтния размер, съответно реципрочно задължение има самият митнически оператор. Твърди се, че Агенция „Митници“ не е създала електронна система за следене на референтния размер и поради това бил извършен контрол за предходен период по чл.157, § 3 от Регламента, но този параграф не се следвало да се прилага, когато държавният орган не е изпълнил задълженията си по предходните два параграфа. Защитата се позовава и на показанията на свидетелите Н.А. и Р. М.. Пред съда адв. И. посочва, че начинът, по който е установено нарушението, се изразява в изискване и получаване на данни за публични задължения от икономическия оператор, а в изготвената по делото експертиза се установява, че Агенция „Митници“ не разполага с такива данни.

Сравняването на номера на декларацията и часа на подаването с информация от MIS 3A и наливането на данните в екселски файл, който е извършил изчисления, се твърди, че не е одобрен с акт на Агенция „Митници“, а се използва от длъжностните лица, извършили проверката. От свидетелските показания не можело да се установи дали същата матрица се използва от всички служители в Агенция „Митници“ или единствено от ТД Митница София. Прави се извод, че липсва еднакво третиране на административната отговорност на лицата, както и че се нарушават правото на защита и принципа на правна сигурност. Пред съда адв. И. казва, че Агенция „Митници“ не е издала указания до длъжностните лица как да извършват контрола, нито е указала на икономическите оператори как да правят това предвид липсата на електронна система. Прави се извод, че българският митнически орган е прехвърлил изцяло отговорността за следенето на референтен размер на обезпечението върху икономическите оператори и на практика се е освободил от изпълнение на собствените си задължения. На следващо място адвокатът на „***“ ООД заявява, че Дружеството е направило три искания за повишаване референтния размер на обезпечението.

Първото от тях е направено на 21.10.2020г. в рамките на проверката, но далеч преди нейното започване, което е инициирано през 2021г., като референтният размер е увеличен от 100 000 лева на 300 000 лева. Около година по-късно, на 14.10.2021г., било направено второ искане за увеличаване на референтния размер от 300 000 лева на 600 000 лева. Това искане предхождало издаването на АУАН от 01.12.2021г. На 01.04.2022г. било направено трето искане, което е след края на проверката и не е направено с оглед избягване на административно-наказателната отговорност, а за да се осигури достатъчен размер на референтното обезпечение, като размерът на третото искане е от 600 000 лева - на 1 200 000 лева. Твърди се, че и трите искания са уважени от Агенция „Митници“. Посочва се, че систематичното подаване на искания през около година показвало, че Дружеството се е 3 стремяло да съобрази дейността си с приложимия европейски Регламент и исканията не са били правени с цел избягване понасяне на отговорност. Твърди се, че „***“ ООД е оказало пълно съдействие в рамките на проверката на Агенция „Митници“ и на база данните от Дружеството – жалбоподател е било възможно държавният орган да извърши контрол, тъй като тези данни не се съхранявали и събирали от Агенция „Митници“. На следващо място в пледоарията си адв. И. посочва, че твърдяното превишение на референтния размер е продължило по-малко от един календарен ден - от 01.06.2020г.; не са настъпили никакви вредни последици за републиканския и европейски бюджет; не е установено Дружеството да е извършило други нарушения и поради това се иска СРС да приложи чл.28 от ЗАНН.

Иска се и присъждане на направените по делото разноски, за които се предоставя и списък.

По делото е депозирано и писмено становище от адв. И., в което се преповтарят доводите от жалбата и пледоарията. Отправя се критика за липса на редовност при осъществяване на контрол по смисъла на чл.157, §3 от РИ 2015/2447. Претендира се, че по собствена инициатива Дружеството е предприело действия, за да съобрази дейността си с изискванията на РИ 2015/2447 след получаването на разрешение да предостави обезпечение на 22.03.2019г. Действията на Дружеството датирали от октомври 2020г., а проверката е възложена на 25.07.2021г. Обръща се внимание и на това, че поради извънредната епидемиологична обстановка през 2020г. обемът на работа на „***“ ООД е бил повишен драстично и неочаквано.

Въззиваемата страна - Директор на ТД Митница София се представлява пред СРС от юрк. Янев, който в съдебно заседание на 09.09.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 11.01.2023г. юрк. Янев казва, че административното нарушение е безспорно доказано и пледира за потвърждаване на Наказателното постановление. Във връзка с аргументите на жалбоподателя се посочва, че е извършен мониторинг на основание чл.21, § 1 и § 2 от Регламент № 952/2013г., като в Доклад се обективират всички факти и обстоятелства, относими към предмета на спора.

Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че срокът за съставяне на АУАН тече от датата на откриване на нарушението, а именно с издаване на въпросния Доклад.

Изтъква се, че в самото разрешително, в което е дадена възможност за съхраняване на стоки във временен склад, икономическият оператор се е задължил при превишаване на референтния размер да уведоми митническото учреждение, което в случая не било направено. Отрича се да е нарушено правото на защита на Дружеството – жалбоподател.

Твърди се, че съдържанието на АУАН е ясно и точно, както по отношение осъществяване на нарушението, така и за механизма, и доказателствата, въз основа на които е констатирано същото. Според юрк. Янев в нито един нормативен акт няма регламентиран начин, по който да се установи превишаването, поради което контролните органи са действали съобразно възможностите, с които разполагат към определен момент. В случая е извършен мониторинг, което представлява законоустановена възможност на митническите органи.