Присъда № 4 от 23.02.2024, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към присъда № 4/23.02.2024 г. постановена по НОХД № 326/2022 г. по описа на Окръжен съд - С.

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура - С. обвинителен акт п.д. № 34/22 г. от 07.07.2022 г. против ЕМ. М. Р. от гр.С. за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - С. поддържа обвинението против подсъдимия ЕМ. М. Р. така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин с оглед на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали и установената въз основа на тях фактическа обстановка, поради което заявява, че деянието извършено от подсъдимия Е.Р. следва да се квалифицира като токаво по чл.123 ал.1 от НК т.е. като причиняване на смърт поради професионална непредпазливост. Във връзка с последното предлага подсъдимия Е.Р. да бъде признат за виновен по повдигнатото и поддържано срещу него обвинение и да му бъде наложено съответното наказание за това престъпление.

Претендира се налагане на наказание при условията на чл.54 от НК в размер между минималния и средния предвиден в разпоредбата на чл.123 ал.1 от НК, а именно - две години лишаване от свобода, което да не бъде търпяно ефективно, а изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години. Прокурорът настоява и за налагане на допълнителното наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК - лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от пет години.

В настоящото наказателно производство в качеството на частни обвинители бяха конституирани пострадалите СТ. Ц. Д., ЦВ. СТ. Д. и ЗВ. СТ. Б., съответно съпруг, син и дъщеря на пострадалата/починалата М. П. Д..

Всеки от пострадалите СТ. Ц. Д., ЦВ. СТ. Д. и ЗВ. СТ. Б. първоначално предяви против подсъдимия ЕМ. М. Р. граждански иск, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието предмет на настоящото наказателно производство в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2019 г., до окончателното изплащане на претендираната сума. Тези искове бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес и СТ. Ц. Д., ЦВ. СТ. Д. и ЗВ. СТ. Б. бяха конституирани и като граждански ищци. Впоследствие, в съдебно заседание проведено на 20.09.2023 г. гражданските искове бяха оттеглени и производството в гражданската му част беше прекратено.

В качеството си на частни обвинители СТ. Ц. Д., ЦВ. СТ. Д. и ЗВ. СТ. Б., чрез поверениците си, поддържат обвинението против подсъдимия ЕМ. М. Р. за престъпление по чл.123 ал.1 от НК наред с представителя на Окръжната прокуратура, като считат същото за доказано по несъмнен и категоричен начин. Присъединяват се към изложените от прокурора и излагат собствени доводи относно доказаността на обвинението и съставомерността на извършеното деяние. В тази връзка настояват за признаване на подсъдимия за виновен по това обвинение и за налагане на справедливо наказание, като намират за такова предложеното от представителя на държавното обвинение – две години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от Нк за изпитателен срок от четири години, както и лишаване от право да се упражнява лекарска професия за срок от пет години. Претендират се и направените по делото разноски от страна на частните обвинители.

Подсъдимият ЕМ. М. Р., лично и чрез упълномощения си защитник, в с.з. принципно оспорва обвинението за причиняване на смърт поради професионална 1 непредпазливост по чл.123 ал.1 от НК, като заявява, че не се признава за виновен по него.

Защитата излага множество аргументи в подкрепа на възражението, че обвинението против подсъдимия е недоказано и извършеното е несъставомерно. Най-напред се обосновава тезата, че д-р Р. вече е бил наказан за това деяние и настоящото наказателно производство е недопустимо, поради правилото никой да не бъде съден два пъти за едно и също нещо.

Навеждат се и доводи, че действията респ. бездействията на други медицински лица, а не поведението на подсъдимия, са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалата. В тази връзка се твърди, че за да бъде признат подсъдимият за виновен поради немарливост за настъпването на смъртта на пострадалото лице, за да се понесе наказателна отговорност за смъртта на пациентката трябва по несъмнен начин да е доказано, че смъртта е пряка и непосредствена причина от поведението на подсъдимия, но само от поведение, което е в неизпълнение или нарушение на законно регламентирани правила на нормативни актове. Заявява се, че обсъждането на въпроса кои нормативни правила е нарушил д-р Р. е въпрос, който подлежи на обсъждане само в рамките поставени в обвинителния акт. По този повод се сочи, че изпълнителното деяние на престъплението причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност изисква да са нарушени конкретни правни норми, които създават конкретно задължение за конкретно действие или бездействие и са част от действащ нормативен акт, а в конкретния случай посочените от прокурора актове нямат нормативен характер. Твърди се, че към момента на инкриминираното деяние не е имало действащ медицински стандарт в областта на хирургията, посочените разпоредби от Закона за здравето не съдържат задължения за лекаря хирург, а само права на пациента, а останалите два акта са ненормативни. По отношение на Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в РБ на БЛС се заявява, че те не са нормативен акт, тъй като не възлагат задължения и не изпълват съдържанието на разпоредбата, а Кодексът за професионална етика на лекарите в България също не е нормативен акт, доколкото съдържа единствено етични правила. Навеждат се доводи и в подкрепа на тезата, че причината за смъртта не е установена по категоричен начин, като се заявява, че това се дължи на обстоятелството, че не е изследвана още при аутопсията вероятността за настъпване на смърт поради задушаване от аспириране при повръщане. Във връзка с това се цитират части от свидетелски показания, въз основа на които се обосновава извод, че смъртта на пострадалата е възможно да се дължи на причина различна от тази, която се посочили вещите лица от съдебномедицинската експертиза. Относно петорната експертиза и установяването на причината за смъртта защитата сочи, че вещите лица следва да базират експертните си заключения на всички доказателства по делото, но само на доказателства, не и на данни, които са извън доказателствената съвкупност, а в случая съмнение в установената причина за смъртта възниква и поради това, че вещите лица не са работили със всички материали по делото, съмнение за което възниква дори и поради обстоятелството, че те в съдебно заседание са установили, че има два различни аутопсионни протокола. Оспорват се изводите в експертизата и с оглед на направения анализ на доказателствата се обосновава извод, че причината за смъртта не е установена по безспорен и категоричен начин и че към момента тя няма как да бъде установена. С оглед преценката дали са в пряка причинна връзка действията и бездействията на д-р Р. с настъпилата смърт се обсъждат инкриминираните конкретни действия и бездействия според посочването им в обвинителния акт, като се обосновава извод, че нито едно от тях не е в причинна връзка със смъртта на пострадалата.

Настоява се за оправдаване на подсъдимия.

Самият подсъдим депозира изключително подробни обяснения, в които излага както конкретните факти по повод извършения преглед и какво той е сторил, така и преценка на правилността на собственото му поведение с оглед на повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение от медицинска гледна точка. Заявява, че като лекар е извършил всичко, което е било необходимо в конкретния случай, като от извършения 2 преглед и от резултатите от проведените изследвания за него не е възникнало задължение да предприеме друго лечение респ. да хоспитализира пострадалата. Настоява да бъде постановена оправдателна присъда.

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, С.ският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият ЕМ. М. Р. е роден на *** в **, обл. С.. С настоящ адрес е в гр. С., ул.

„***” *******. Българин е и е български гражданин. Има завършено висше образование по медицина. Работи като лекар хирург в хирургично отделение при МБАЛ „Д-р И.С.“ гр. С. и в ДКЦ 2. Женен е. Не е осъждан.

Подс. Е.Р. притежава диплома № 000013/14.11.1996 г., издадена от Медицински университет - Стара Загора за завършено висше образование с образователно квалификационна степен „Магистър-лекар“ и професионална квалификация - лекар. От 01.01.2005 г. е придобил права на „Специалист по хирургия“, за което му било издадено свидетелство за призната специалност рег.№ **, серия ТРУ на Тракийски университет Стара Загора, Медицински факултет.

Последователно, след преминато обучение, със заповед № ** на ректора на Медицински университет – Пловдив, на подс. Р. е са били признати правоспособност по „Конвенционална гастроинтестинална ендоскопия с биопсия - първо ниво“ /за което му било издадено свидетелство за професионална квалификация **/ и правоспособност по „Конвенционална гастроинтестинална ехография и ехография на повърхностни структури първо ниво“ / за което му било издадено свидетелство за професионална квалификация **/.

Подс. Е.Р. преминал 07.06.2010 г. до 11.06.2010 г. индивидуално обучение за следдипломна квалификация по проблем: „Лапароскопска хирургия“, за което му било издадено Удостоверение ** на Медицински университет - София - Медицински факултет.

Съгласно трудов договор ** и допълнително споразумение към него № 2/02.01.2003 г., подс. Е.Р. изпълнявал в МБАЛ „Д-р И.С.“ - С. длъжността „Ординатор“ в хирургично отделение.

На 04.04.2018 г. подс. Р. подписал, след като се запознал с нея, и последната актуална длъжностна характеристика на лекар в отделение - код на професията: 2212-7055, според НКП - лекар-специалист в Хирургично отделение, отговарящ за операционна зала.

Тази длъжност подсъдимият заемал и към датата на деянието, предмет на настоящото наказателно производство.

Към момента на извършване на деянието - 04.08.2019 г., предмет на наказателното производство, дейността на практикуващите лекари хирурзи е била осъществявана съобразно с нормативните правила, регламентирани в Закона за здравето, обн. ДВ бр.70/2004 г., с последно изменение преди датата на деянието - бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., както и правилата регламентирани в „Кодекс за професионална етика на лекарите в Република България“, издаден от Министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр.79/29.09.2000 г., изменен и допълнен в ДВ бр. 85/28.09.2013 г.; „Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България“ на Български лекарски съюз, утвърдени от Министерството на здравеопазването със Заповед № РД-28-256/25.11.2013 г. на Министъра на здравеопазването.

През 2015 г. била приета Наредба № 3/27.01.2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от Министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр.11/10.02.2015 г., изм. бр. 72/18.09.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп. в бр. 37/17.05.2016 г. Тази наредба, утвърждаваща конкретни стандарти по 3 отделни направления, свързани със специалност хирургия, посочени по-горе, приета през 2015 г. действала до нейната отмяна с Решение № 13199 на ВАС на РБ от 05.12.2016 г., което решение било обнародвано в ДВ бр.40/19.05.2017 г. и в сила - от същата дата.

Считано от 19.05.2017 г. до 21.05.2021 г., т.е. повече от четири години, вкл. и към датата на деянието, предмет на настоящото наказателно производство - 04.08.2019 г., Министерството на здравеопазването не е приемало нова наредба или друг поднормативен акт или друг вид регламент, който да утвърди общи медицински стандарти по направления, свързани със специалност хирургия, вкл. - обща хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия.