Решение № 470 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000503779 по описа за 2021 година

С молба № 300 от 06.01.2023 г. ищцата в първоинстанционното производство Р. Д.

Д., чрез адв. Р. М., е поискала от съда по реда на чл. 248 ГПК да измени решението в частта за разноските. Счита, че съдът е следвало съразмерно на отхвърлената част от иска да измени и определените от първоинстанционния съд разноски, дължими на ответника. По тази молба няма постъпил отговор от ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.

С две молби третото лице – помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, като в молба, с вх. № 2547 от 06.02.2023 г. се твърди, че в осъдителната част за сумата до 100 000 лв. първоинстанционното решение като необжалвано, е влязло в сила, но това не е намерило отражение в диспозитива на въззивния акт по същество. Иска се допълване на съдебния акт на основание по чл. 250 ГПК , евентуално - поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решението в посочения смисъл по реда на чл. 247 ГПК.

С молба вх. № 2548 от 06.02.2023 г. се иска индивидуализация на страните в производството и правилно установяване на пределите на пресъдено нещо, на основание чл.

247 ГПК, като навсякъде в диспозитива до посочването на страните да се добавят техните ЕГН-та и ЕИК-та. Установена е също очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като съдебният акт по делото постановен от първоинстанционния съд изписан в диспозитива на въззивното решение, като № 265739/14.07.2021 г., вместо като 264739/14.07.2021 г. Ищцата не е изразила становище по молбите на ЗК „Лев Инс“ АД По повод искането за изменение на решението в частта за разноските, дължими за 1 първата инстанция настоящият състав намира, че същото е основателно. Действително, частта в която ищцата Р. Д. Д. е осъдена да заплати на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8, следва да бъде в размер на 712,12 лв., а не в размер на сумата от 949,50 лв., като решението следва да бъде съответно изменено в тази негова част.

Молбата с вх. № 2547 от 06.02.2023 г. е неоснователна.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. А то не обхваща целия спорен предмет, когато липсва формирана от съда воля или по част от спорното право, или по някой от обективно или субективно съединените искове, или по допълнителните искания за лихви, плодове и разноски. Настоящият случай не е такъв: съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, формирайки воля по спора такъв, какъвто е той висящ пред въззивната инстанция, респ. с какъвто е бил сезиран. В тази връзка неоснователно в молбата се поддържа, че съдът, разглеждащ делото като втора инстанция по същество, е длъжен да отрази изрично в кои части първоинстанционното решение е влязло в сила. Подобно отразяване (каквото действително се среща в практиката на съдилищата) има чисто декларативен характер и не съставлява същинска част от решението. Това е така, защото по отношение на влязлата в сила част от решението на първата съдебна инстанция спорът се явява решен окончателно и втората инстанция не може да формира никаква воля. С оглед на изложеното и молбата за допълване на решението следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователна е молбата и в останалата част, в която се иска поправка на очевидна фактическа грешка. За да е налице очевидна фактическа грешка в съдебното решение следва между формираната от съда воля в мотивите и изразената в писмения текст на диспозитива му да съществува несъответствие. Такова в случая липсва. Съдът в настоящия си състав е отчел, че решението на първата инстанция не е обжалвано от ответника в осъдителната за него част, в която на ищеца е присъдена сума от 100 000 лв. В тази част решението на СГС е влязло в сила и съответно за тези суми е издаден изпълнителен лист, видно от отбелязването на гърба на съдебния акт. Това обстоятелство е взето предвид както при формулиране на диспозитива на второинстанционното решение, така и при допускане на предварителното му изпълнение за сумата от 100 000 лв., за която искът на ищцата е счетен за основателен.

Поради това, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Молбата с вх. № 2548 от 06.02.2023 г. е частично неоснователна. Производството е второинстанционно. Поради това индивидуализирането на страните с ЕГН/ЕИК следва да се осъществи от първоинстанционния съд. Въззивният състав се произнася относно правилността на решението с оглед предмета на проверка на въззивно ниво, като въз основа на коригираното решение се издава изпълнителен лист при отчитане индивидуализирането на страните в спора, направено в първоинстанционното решение.

Допусната е грешка при изписване в диспозитива на номера на решението от първоинстанционното производство и същата следва да се отстрани.

2

Така мотивиран, Апелативен съд - София

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК, вр. Чл. 78 ГПК в частта за разноските решение 264739/14.07.2021 г., постановено по гр.д. 9301/18 г. по описа на СГС, за разликата между дължимите в полза на ДЗИ Общо застраховане АД разноски, платими от Р. Д. Д. между сумата 712,12 лв. и сумата 949,50 лв.

ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА при изписване в диспозитива на решение № 1426/26.11.22 г., постановено по гр. дело № 3779 по описа на САС за 2021 година на номера на проверяваното първоинстанционно решение, който следва да се чете 264739/14.07.2021 г. вместо № 265739/14.07.2021 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 2547 от 06.02.2023 г. от ЗК „Лев Инс“ АД, по чл. 250 ГПК за допълване на № 1426/26.11.22 г., постановено по гр. дело № 3779 по описа на САС, евентуално по чл. 247 ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в записване в диспозитива на частта, от решението, влязла в сила и молба 2548/06.02.23 г. в частта, с която се иска допълване на ЕГН/ЕИК на страните.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл. 280, ал.

1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3