Решение № 19602 от 31.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19602 гр. *****, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20231110118951 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „******“ № 70, ет. 2, ап. 8, срещу „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул.

„*******“ № 16, бл. „П. Л. О. Ц.“, ет. 8, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.“ ЕООД твърди, че е дружество с ограничена отговорност, чийто основен предмет на дейност е насочен към предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“. Излага твърдения, че между дружеството и И. М. К. е сключен договор за цесия от 07.04.2022 г., с който последният е прехвърлил на „Т.“ ЕООД вземания в общ размер на 8874,42 лева, представляваща сбор от платени без основание суми от цедента на ответника като неустойка за непредоставяне на обезпечения по 11 бр. договори за кредит, а именно:

Договор за кредит № 185***/01.09.2017 г., Договор за кредит № 191***/23.10.2017 г., Договор за кредит № 219***/03.04.2018 г., Договор за кредит № 225***/14.05.2018 г., Договор за кредит № 228***/30.05.2018 г., Договор за кредит № 232***/22.06.2018 г., Договор за кредит № 249***/05.10.2018 г., Договор за кредит № 266***/07.01.2019 г., Договор за кредит № 277***/12.04.2019 г., Договор за кредит № 282***/30.05.2019 г. и Договор за кредит № 461***/17.02.2022 г. Ищецът излага твърдения, че между ответника и цедента са сключени множество договори за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПУФР, като същите са сключвани в офис на ответника, както и чрез две интернет платформи, управлявани от ответника: https://getcash.bg/ и https://w\\w.smileeredit.bg, а договорите за потребителски кредит били типови и клаузите на всички били идентични в по-голямата си част. Ищецът твърди, че цедентът е изпълнил своите задължения и е погасил изцяло дължимите суми по договорите за кредит, включващи главница и възнаградителна лихва към датата на погасяване на задълженията по договора. Всеки договор съдържал клауза, съгласно която до края на деня, следващ този на сключване на договора, кредитополучателят е 1 длъжен да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство под формата на поне две физически лица, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора. Поръчителите следвало да бъдат физически лица и да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 05 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции, а ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен". Относно банковата гаранция в договора било упоменато, че тя трябва да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят дължи на кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност не пократък от срока на кредита плюс 6 месеца. В договорите било посочено, че в случай на непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка, чийто размер бил индивидуално определен и средно възлизал на 50 % - 100 % от главницата, и се заплащал заедно с погасителната вноска съгласно погасителния план. Ищецът поддържа, че видно от посочените клаузи изискването за обезпечение представлява едно неизпълнимо или трудноизпълнимо условие, като страните са били наясно още при подписването на договора, че то няма да бъде изпълнено и ще служи единствено като основание за начисляване на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Поддържа, че непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитора, а с включването на неустойката в погасителните вноски същата има качеството на добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора. Поддържа, че клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Поддържа, че в случая не е налице нито една от двете хипотези на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и договорите за кредит са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като драстично нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. Ищецът поддържа още, че договорите за кредит са нищожни и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като в тях липсва съществен елемент от тяхното съдържание, а именно – годишният процент на разходите по кредита /ГПР/. Ищецът твърди, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР по договорите за кредит, поради което в тях е посочен грешен размер на ГПР. Твърди, че доколкото неустойката не изпълнява своите присъщи функции, а представлява скрито възнаграждение за кредитора, същата следва да бъзе включена в ГПР. Ищецът излага твърдения, че грешното посочване на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Ищецът поддържа, че договорите за кредит, в чийто ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение са нищожни поради заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът поддържа, че договорите са нищожни и поради липса на съгласие, тъй като на кредитополучателя не са предоставени общи условия при сключването на договора, както и преддоговорна информация. Ищецът поддържа, че договорите са нищожни и на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 147 ЗЗП поради това, че не всички елементи от договорите са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12; към същите не са представени погасителни планове, Стандартни европейски формуляри и Общи условия в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора; нарушено е и изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин; в договорите за кредит не се съдържа наличието 2 или правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и размерът на лихвения процент на ден. Поради това, ищецът твърди, че се нарушава и разпоредбата на чл. 147 ЗЗП, по този начин е налице неяснота, която заблуждава средностатистическия потребител да вземе решение, което в противен случай не би взел, което по своята същност представлява нелоялна търговска практика.

Ищецът твърди, че във всеки един от процесните договори за кредит липсва посочване на годишен лихвен процент /ГЛП/, тъй като е посочен само общият размер на лихвата по заемите, както и нейното процентно изражение на ден, но не е ясно как тези стойности се съотнасят към ГПР по договорите. Освен това, ГЛП по всеки договор за кредит е над 30 % , съответно този размер надхвърля три пъти размера на законната лихва, поради което размерът на лихвата противоречи на добрите нрави, а съответната клауза от договорите, регламентираща такава лихва е нищожна. Поради нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, нищожни се явяват и договорите за кредит. Ищецът поддържа, че договорите за кредит са нищожни и на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като във всеки от тях ГПР е посочен единствено като процент и не са посочени данните, послужили за неговото изчисление, както и не е ясно разписана методика, по която се изчислява. Във връзка с всичко изложено ищецът поддържа, че договорите за потребителски кредит са неравноправни поради нарушение на чл. 143 ЗЗП, защото клаузите, съдържащи се в тях не позволяват на потребителите да преценят икономическите последици от сключването на договорите.

Ищецът твърди, че договорите за потребителски кредит са бланкови и на потребителите не е дадена възможност да влияят върху тяхното съдържание, съответно същите не са индивидуално уговорени. Ищецът поддържа и, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т. 10 ЗЗП като неравноправна, тъй като същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, и противоречи на принципите за добросъвестност и справедливост. Ищецът поддържа, че неправилното посочване на ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 З П К . Ищецът поддържа, че клаузата за заплащане на такса за събиране на вземанията по кредитите е нищожна като противоречаща на чл. 33 ЗПК и чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1074,76 лева, предявена като частична от сума в общ размер от 8871,42 лева, и формирана от следните суми:

50 лева, като част от сумата 464,16 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 185*** от 01.09.2017 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента;

400 лева, като част от сумата 991,44 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 191*** от 23.10.2017 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента;

50 лева като част от сумата 758,52 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 219*** от 03.04.2018 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента;

50 лeва като част от сумата от 631,60 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. З.З от Договор за кредит № 225*** от 14.05.2018 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента

50 лева като част от сумата от 758,52 лева, представляващи платени без 3 основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 228*** от 30,05,2018г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента;

200 лeва като част от сумата от 1193,16 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 232*** от 22.06.2018 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента;

150 лева като част от сумата от 631,60 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 249*** от 05.10.2018 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента;

20 лeва като част от 1047,84 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 266*** от 07.01.2019 г. между „А. Т. Е.

Г.“ АД и цедента;

10 лeв а като част от сумата от 792,10 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. З.З от Договор за потребителски кредит №277*** от 12.04.2019 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента;

10 лeва като част от сумата 984,24 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл.3.3 от Договор за кредит № 282*** от 30.05.2019 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента;

84,76 лева (след допуснато увеличение на иска в съдебно заседание на 01.10.2024 г.) като част от сумата от 618,24 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 5.6 от Договор за кредит № 461*** от 17,02,2022г. и чл. 10 от Приложение № 1 към него, сключен между „А. Т. Е. Г.“ АД и цедента.

Ответникът е подал писмен отговор в рамките на законоустановения срок за това, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, евентуално поради невъзможен предмет, тъй като в него прехвърлените вземания не са били индивидуализирани. Поддържа, че уведомлението за извършеното цедиране на вземания е опорочено. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение е нищожна. Поддържа, че ГПР по договорите за потребителски кредит е съобразен с всички изисквания на ЗПК, а начислената неустойка представлява обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора, и то само за периоди, през които кредитите са били необезпечени. Твърди, че размерът на неустойката е индивидуално уговорен. Оспорва твърдението на ищеца, че договорите за потребителски кредит са недействителни поради непосочване на начина на изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.