Решение № 53 от 16.04.2026, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. С, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330101228 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск,за установяване на грешка в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Т,Лов.обл.,с посочено правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР.

Ищецът излага,че е собственик на неурегуиран поземлен имот/пасище,мера/,находящ се в село Т,Лов.обл.,с площ от 2,704 дка,в м.КС,съставляващ имот №Щ по картата на землището,при описани в исковата молба граници.

На 18.11.2015г му била издадена виза за проектиране на лека прозирна ограда от стълбове и мрежа по всички имотни граници,преди издаване на визата съгласувал инвестиционно предложение с регионална дирекция по околна среда и водите-Ловеч.

До момента не е в състояние да реализира така проектираната ограда,хпоради невярно отразени граници на имота му откъм съществуващите пътища.

Многократно е установявал този факт чрез извършване на трасиране на имота му.Изработена била и кэомбинирана скица от лицензиран инженер-геодезист,според която в поземлен имот с идентификатор Дпът откъм запад,23 кв.м. от пътя невярно са отразени като попадащи в пътя,а те са част от имота на ищеца.

На място съществува дувар,за който ми е извесдтно откакто се помни и той е реална граница,която съществува между пътя и неговия имот.

Като реална граница откъм този път е и съществуващ на място слог,при който границата също невярно е отръазена,така,че 11 кв.м. от този път са отразени като попадащи 1 в имота на ищеца.

От към юг имотът му граници с друг път,който по кадастрална карта е отразен като имот идентификатор К.На място в югозападната част на имота му теази два пътя се събират в едно уширение-кръ стовище,границите на което също са невярно отразени в кадастралната карта,така ,че 13 кв.м. от имота на ищеца неточно е посочено,че са част имота на ищеца,а те попадат в това уширение,както и 2 кв.м. от неговия имот невярно е отразено,че4 са част от неговия имот,а те попадат в пътя с идентификатор К.

Също така невярно е отразено в кадастралната карта,че 4х кв.м. от неговия имот са част от този п ът с идентификатор К.

Моли да бъдат призовани на съд ск ответната Община-С и бъде постанэовено решение,с което се п изнае за установено,че е собственик по покупко-продажба на реална част от поземлен имот с идентификатор С по КККР на село Т,лов.обл.с площ от 23 кв.м. и че е допусната грешка д кадастралната карта на селото,изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална чайст от имот с идентификатор К като част от имот с идентификатор Дкакто и че е налице грешка в кадастралната карта,изразяваща се в неправилно заснуемане на съществуващия на място път с идентификатор С като реални части от 11 кв.м. в северозападната чат и 13 щкв.м. в югозападната част на неговия имот са заснети като част от него,а те са част от този път,съществуващ на място ,със законните последици от това.

Моли да бъ де признато за установено,че е собственик,по покупко-продажба на реална част от поземлен имот с идентификатор К. по КККР на село Т,лов.обл.,с площ от 4 кв.м.,както и че е допусната грешка в кадастралнатга карта,изразяуваща се в неправилно заснемане на тази реална част отг имот с идентификатор К като част от имот с идуентификатор К.,както и че е налице грешка в кадастралната карта ,изразяваща се в неправилно заснемане на съществуващия на място път с идентификатор К.х ,като реална част от 2 кв.м. в югоизточната част от имота на ищеца са заснети като част от него,а те са част от пътя,съществуващна място,със законните последици ожт това.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който ответникът Община-С изразява становище за неоснователност на исковете и оспорва изцяло исковата молба. Излага,че видно от нотариален акт №Кг площта на имота е същата като тази,отразена в кадастралната карта-2704 кв.м. Не е налице спор за материално право,а грешка в кадастралната карта и настоящия случай попада в хипотезата на чл.54,ал.1 от ЗКИР.Моли да бъде отхвърлена исковата молба.

От представените поделото писмени доказатества,заключението на съд.техническата експертиза,изготвена от вещото лице инж.Д. Д. и показанията на свидетелите К,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С констативен нотариален акт №Кг на нотариус с рег.№392 на НК,ищецът В. М. М. е признат за собственик на неурегулиран поземвен имот с площ от 2.704 дка м в.Куриата 2 землище на село Т,ов.обл.,съставляващ имот №К по картата на землището,при описаните в нотариалния акт граници.

По кадастралната карта и регистри на село Т,Лов.обл. имотът е заснет с идентификатор №К,с площ от 2704кв.м.,местонст КС,землище на село Т,Лов.обл.,начин на трайно ползвъане-пасище,номер по предподен план 0К,при съседи: К Приложен е отговор на инвестиционно предложение „Построяване на ограда от мрежа по границите по ПИ №0К с.Т,Лов.обл.,от РИОСВ-Плевен,в което е обективирано становище,че при реализиране на оградата няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитена зона „Васильовска планина“.

Приложени са протоколи за трасиране на границите на поземления имот на ищеца от 2016г.,20176г,2019г.,както и комбинирана скица на имота.

От заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че е наолице неправилно отразявйане на границата между поэземлени имоти с идентификатори К/имотът на ищеца/ и полски пътища,граниещи с този имот,заснети с идентификатори С и К.,както следва:

-Проземлет имон С засяга имотът на ищеца в западната част с площ от 24 кв.м.,т.е. неправилно заснети като част от имот с идентификатор Дэоцветени със зелен цвят на комбинираната скица озгетвона от вещото рлице,на която тази част е посочена с площ от 22 кв.м.

-Поземлен имот с идентификатор К засяга поземлен имот с идентификатор Сэ в северозападната част с площ от 13 кв.м.,т.е. неправилно засдени каото част от имота на ищеца,вместо към пътя,както и в югозападната част с площ от 14 кв.м.,т.е. неправилно заснети като част от имота на ищеца,вместо като такава от пътя.

-Поземлен имот с идентификатор К засяга поземлен имот с ид9ентификатор К. в южната част с 3 кв.м.,т.е. неправилно заснети като част от имот на ищеца,вместо като част от пътя.

-Поземлен имот с идентификатор К.х засяга поземлен имот с идентификатор К в южната част с площ от 4 кв.м.,т.е. неправилно заснети кщато част от пътя,а не към имота на ищеца.

Свидетелите установяват,че именно поради неправилното заснемане на местоположението и границите на цитираните имоти,ищецът В. М. М. не е могъл да огради имота си с прозирна ограда.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.54,ал.1 от ЗКИР Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Съгласно чл.54,ал.2 от ЗКИР (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Когато непълнотата или 3 грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.

Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Спорът за материално право се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот.

Съгласно указанията в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 23.02.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2014 Г., ОСГК НА ВКС: Иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал.

2 ЗКИР.

В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Производството по предявен иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящо по смисъла на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК за производството по предявен иск за собственост на същия имот.

Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри трябва да отразяват вярно правото на собственост и да бъдат поддържани в актуално състояние, арг. и о т чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР.

Съгласно указанията в ТР 8/2016-2914 на ОСГК, т.4, установяването на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на това право се извършва към момента на предявяване на иска, респ. при приключване на съдебното дирене като се вземат предвид и настъпилите или установени след одобряването на КК и КР юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Предмет на иска е установяване точното местоположение на имотната граница между два съседни имота,която е била неправилно заснета в действащите кадастрален и регулационен план,въз основа на които е била одобрена кадастралната карта,като несъответствието между действителните пространствени характеристики и граница на 4 имота и отразените в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на разпоредбата на чл.54 ал.2 от ЗКИР,вкл. и когато несъответствието се дължи на спор за принадлежността на правото.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по решение № 48 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 6047/2014 г. на І г. о. и цитираните в него решение № 126 от 14.06.2013г. по гр. дело № 53/2013г. на ІІ г. о., решение № 49/01.02.2011г. по гр. д.№ 1389/2009 г., І г. о., решение № 495/30.07.2013 г. по гр. д.№ 494/2010 г., І г. о., е прието, че искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР /в предходната редакция/, е иск за собственост на част от имот, която е заснета в очертанията на имота на ответника, или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен в действащата кадастрална карта. За тази част, респективно за този имот, съществува спор за правото на собственост, който е намерил отражение и в графичното изображение на имотите.

Основното изискване към кадастралната карта е да отразява имотите съобразно правото на собственост, т. е. да отразява пространствените предели на правото на собственост и тези данни да са актуални във всеки момент, тъй като всяко новонастъпило обстоятелство, касаещо собствеността следва да се отрази и при графичното изобразяване на имота в плана – чл. 2, ал. 1 ЗКИР. Установена е законова презумпция в ал.5 на същия текст – обстоятелствата, отразени в кадастралната карта и регистър, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното.

За това ищецът по този иск следва да докаже правото си на собственост върху спорната площ или незаснетия като самостоятелен имот, тъй като това е основанието той да бъде заснет в плана с верните си имотни граници. Това може да стане само с положителен установителен иск. Ищецът няма интерес от отрицателен установителен иск, с който да отрече правата на ответниците върху спорната площ, тъй като с този иск няма да се установи, че ищецът е неин собственик. Основанието за заснемането на спорната площ към определен имот е правото на собственост, това е и смисълът на поправката на грешката в кадастралната карта. Тя е резултат от неправилно отразяване на пространствените предели на правото на собственост. Затова основният спор по такъв иск е правото на собственост на ищеца, а последица от разрешаването на този спор е поправка на грешката в плана. В диспозитива на решението по такъв иск, съдът отразява както правото на собственост върху спорната площ, така и как следва да се поправи кадастралната карта. Решението е задължително за страните и за органа, който поддържа кадастралната карта. Въз основа на съдебното решение и скицата - неразделна част към него, се извършва поправката в картата.