Решение № 2763 от 14.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2763 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100506612 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.05.2022 г. по гр.д. № 66123/21 г., СРС, ГО, 113 с-в е отхвърлил предявените от Д. Б. Т., ЕГН ********** с адрес село Мрамор, ул.

„******* срещу МВР-Дирекция „Инспекторат“, с адрес гр. София, ул.

„******* искове е правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 4575з-72/29.10.2021г., с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност- „системен оператор“ в сектор „Информационно-аналитична, административнонаказателна дейност и административно обслужване“, и с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 01.11.2021 г. до 01.05.2022г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Д. Б. Т., ЕГН ********** с адрес село Мрамор, ул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат В.И. Г. от САК с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че дисциплинарната процедура е стартирала с докладната записка на

1 непосредствения началник на въззивницата/ищца Е.М., депозирана на 11.08.2021 г., съдържаща данни за преждевременно напускане на работа и надвишаване на обедната почивка-основанията на чл.190, ал.1, т.1 и .3 КТ.

Моли съда да отчете два установени по дело факта, които изключват обективността на данните от доклада на началник М., респ. изключват достоверността на проверката, която е последвала този доклад.

Непосредственият ръководител М. е лицето овластено да позволи отсъствие на подопечен служител, а службата е водила „дневник на възникнали непланирани краткотрайни напускания през работно време на сградата на МВР“ и М. е удостоверявала с подписа си знанието за отсъствие на служители, включително и за ищцата. Твърди се, че с решението на практика е отречено правото на М. да разпореди присъственост. Видно от друга докладна записка на М. от 22.03.2021 г., същата като непосредствен ръководител на ищцата е обяснила „движението“ на служителите си за период 01.10.2020 г. до 29.01.2021 г., включително и на ищцата, в която се сочи, че за „отклоненията в работното време на Д.“ е уведомявана от самата нея, т.е. че тези отклонения са се случили с нейно знание и съгласие. Прави се извод, че атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение отрича правото на непосредствения ръководител да разреши отсъствие на служител, както и правото на бившия директор Г. да бъде уведомяван и да разрешава отсъствия предвид неговата изрична заповед от 11.03.2021 г., с която директорът възлага функции на общо и непосредствено ръководство на службата на Н.Б., тогавашен зам. директор. Н.Б., при проверката отрича да е бил уведомяван от ищцата за отсъствия, но според защитата трябва да бъде изследван въпроса дали единствено Н.Б. е лицето, в чиято функция е вменено уведомленията/разрешенията за непланирани отсъствия от работното време на служителите или такива права имат и други лица. Стига се до извода, че Н.Б. не е единственото уведомявано ръководно лице като са действали и други заповеди на национално ниво свързани с ограничаване на разпространението на „ковид“.

Сочи се, че не е спазен срокът предписан с нормата на чл.194, ал.1 от КТ. Действително, докладната записка е от 11.08.2021 г., с която М. се „отрича“ от своя подчинен и това е момента, в който формално е уведомен субектът на дисциплинарната власт. Счита обаче, че в конкретния случай става въпрос за пресмятане, извършено погрешно от съда.

2

Твърди се още, че действителните причини на новия директор Д. е, че той е упражнявал властта на директор в условията на екцес и със скрити мотиви, различни от обнародваните свързани с присъствения график на деловодителките. За установяване на това обстоятелство ищцата е поискала допускането на свидетел, отказано от съда. Ето защо се прави доказателствено искане да бъде допуснат поискания за разпит непосредствен началник на ищцата, началник на отдел 1 на дирекцията господин Т.Д.С., който ще установи действителните причини за дисциплинарното уволнение на ищцата. Моли още да му бъде дадена възможност да представи за констатация трудовата книжка на ищцата с оглед установяване на обстоятелството свързано с трудовата заетост на ищцата към момента на констатацията.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като неправилно и необосновано, ведно със законните последици.

Въззиваемият/ответник Дирекция „Инспекторат“-МВР, представляван от Директора на дирекция „Инспекторат“-МВР, с адрес: гр.София, ул.“*******, чрез пълномощника юрисконсулт М.С. оспова въззивната жалба. Не претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

3

Ищецът Д. Б. Т., ЕГН ********** твърди, че е работела по безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което заемала длъжността „системен оператор в секция Информационно-аналитична, административнонаказателна дейност и административно обслужване“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 886 лева и допълнително трудово възнаграждение за длъжност в размер на 5 %. Уволнението й било извършено със заповед №72/29.10.2021г. на директора на Дирекция „Инспекторат“ при МВР, като заповедта е незаконна, защото процедурата по налагане на дисциплинарното наказание била опорочена. Твърди, че поведението й, послужило като основание за реализиране на дисциплинарнта й отговорност, не е било виновно, а съобразено с указанията на преките й ръководители и нормативните предписания. Освен това в случая при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не преценил тежестта на нарушението, последиците от него и цялостното поведение на ищцата, което било продиктувано от необходимостта същата като самотен родител да полага грижи за детето си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението й, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното й уволнение в размер на 6 000 лв. за периода от 01.11.2021 г. до 01.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ответникът Дирекция „Инспекторат“-МВР, представляван от Директора на дирекция „Инспекторат“-МВР, чрез пълномощника юрисконсулт М.С. в подадения по чл.131 ГПК писмен отговор е оспорил исковете, с твърдението, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и че вменените нарушения са извършени виновно.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че страните са били в ТПО, като ищецът заемал длъжността „системен оператор“ в секция „Информационно-аналитична, административно-наказателна дейност и административно обслужване“ при Дирекция „Инспекторат“ - МВР, както и че същото е прекратено със заповед № 4575з-72/29.10.2022г. подписана от ВПД Директор на Дирекция „Инспекторат“ при МВР, връчена на ищцата на 29.10.2022г. С нея й е било 4 наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени две групи нарушения на трудовата дисциплина през м. март 2021г. и в периода от м. февруари до м. юли 2021г., изразяващи се в неспазване на продължителността на работното време и на правилата за ползване на почивки. По делото е бил разпитан свидетелят Н.А. Г. , заемал длъжността директор на Дирекция Инспекторат към МВР, който към 13.05.2021 г. вече не е бил на тази длъжност. Същият установява, че познава ищцата, която е работила като системен оператор или деловодител в дирекция „Инспекторат“, че е била самотна майка и той е проявявал разбиране за това. Началник на отдела, в който е работила ищцата, е Е.М., която следяла за спазване на работното време. В отдела е имало и друга самотна майка Й.Р., към която не е проявена инициатива за дисциплинарно уволнение, нито е въведено индивидуално работно време, защото живее в гр.София, във ведомствено жилище в непосредствена близост до работата. Свидетелят е назначил около 50 служители в дирекция „Инспекторат“, като с никой от тях няма родствена връзка или друга зависимост. Във връзка с пандемията от „Ковид“ били предприети мерки за осигуряване на дистанционна дейност и спазването на работното време се съчетавало с изпълнение на задачите пред служителите. В конкретния случай, няма възможност длъжността деловодител да се извършва от разстояние. През 2018 г. в деловодството имало само един служител.

Свидетелят привлякъл опитни служители, които станали трима. Освен това била извършена огромна по мащабите си проверка на архива на дирекцията по негова инициатива, в която били привлечени служители от деловодството. Била осигурена непрекъснатост на изпълнение на отговорните задачи чрез ползване на отпуски. Въз основа на заповед на Министъра на здравеопазването са издавани заповеди на Министъра на вътрешните работи и свидетелят в качеството му на директор е издавал заповеди и нареждания, въз основа на които да се спазват мерките против „Ковид“.

От правна страна:

Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена е разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал.

1

КТ-

5 работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).

Във връзка с наведените доводи във въззивната жалба, а и служебно настоящата инстанция трябва да изследва дали е спазена процедурата по издаване на заповедта за уволнение, редовна ли е от външна страна, издадена ли е от компетентен орган в кръга на правомощията му. Разпоредбата на чл.

186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя.

Процедурата по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. В противен случай работникът ще бъде поставен в положение на нерегламентирана от закона изненада. Важно законово изискване е и това обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.