Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2073 от 06.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1529/2023
Вид
Решение № 2073
Подписан
06.02.2024
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2073 гр. С, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110101529 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ..........., ЕИК ......, срещу В. Е. И., Д. Д. И. и Й. Д. И., в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. .........., с присъединен абонатен № ... , с която моли от съда ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на разделна отговорност следните суми:

1/3 за В. Е. И., а именно: сумата от 181,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.01.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 21,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., сумата от 0,45 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.01.2023 г., и сумата от 0,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., 1/3 за Д. Д. И., а именно: сумата от 181,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.01.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 21,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., сумата от 0,45 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.01.2023 г., и сумата от 0,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., и 1

1/3 за Й. Д. И., а именно: сумата от 181,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.01.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 21,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., сумата от 0,45 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.01.2023 г., и сумата от 0,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г.

В исковата молба ищецът ..........., ЕИК ......, поддържа, че ответниците В. Е. И., Д. Д.

И. и Й. Д. И., в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот Апартамент № 55, находящ се в гр. С, ж.к. ................., с присъединен абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от .... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от .... ЕАД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Е. И., Д. Д. И. и Й. Д. И. са подали общ отговор на исковата молба, чрез адв. В. Ц., с който оспорват искове по основание и размер. Считат за недоказано качеството им на съсобственици на процесния имот, тъй като ищецът не е установил по делото да е настъпило наследствено правоприемство. Оспорва се ответниците да са страна по облигационно отношение с ищеца за процесния период. Оспорват ищецът да е отправял покана за плащане на процесните задължения за главница. Посочват, че по делото не са представени доказателства ищецът да е осъществявал услугата за дялово разпределение. Оспорва се сградата етажна собственост да е била присъединена законосъобразно към абонатна станция и топлопреносна мрежа на ищеца. Оспорва се абонатната станция да отговаря на законоустановените изисквания за техническа годност.

Оспорва се същата да е била надлежно въведена в експлоатация. Оспорва се и техническата годност на измервателни уреди, с оглед което ответниците възразяват срещу данните от извършените отчети. Оспорва се да е била доставена топлинна енергия в посоченото количество. Оспорват да са монтирани отоплителни тела и уреди за дялово разпределение в имота. Релевира се възражение за погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се 2 разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:

1/ че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2/ начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; 3/ потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период от страна на ответника, както и обогатяване на последния, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ. При установяване на горните факти ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже да докаже плащане на дълга.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Съгласно представеното по делото Удостоверение за наследници, издадено на 20.04.2023 г., се установява, че Д. И. И., починал на 20.03.2003 г., е оставил за законни наследници трите ответници- В. Е. И. / съпруга/, Д. Д. И. / дъщеря/ и Й. Д. И. /дъщеря/.

Видно от приложения по делото и приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ......., том I, рег. № ...., дело № 179/2000 г., от 19.12.2000 г., на нотариус Ц З, рег. № ..... при НК, с район на действие- СРС, наследодателят на ответниците- Д. И. И., е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 55, находящ се в гр. С, ж.к. ..................

С оглед изложеното по делото е установено, че ответниците притежават качеството на съсобственици на процесния имот, касателно исковия период, при квоти от 1/3 ид.ч. по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН вр. чл. 9, ал. 1 ЗН, доколкото няма данни за учредено вещно право на ползване или сключен договор за наем за имота, респ. данни за направен отказ от наследство. От същото следва, че ответниците са страна по облигационно правоотношение с ........... по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че за процесния период дялово разпределение на топлинна енергия за сградатаетажна собственост се е осъществявало от ищцовото дружество, като топлинна енергия за 3 отопление на имот не се разпределя. За имота е била начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по данни от редовни отчети на 1 бр. водомер за процесния период. За изчисляване на дължимите суми е послужила Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването във вр. ЗЕ, Методика за ДР на ТЕ в СЕС и актуални цени на ТЕ за периода. За процесния период общите топломери в процесната СЕС са преминали задължителните проверки за техническа изправност и годност. От заключението се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване за исковия период, за абонатната станция е действал общ топломер от търговски тип, който е бил изправен, като общо начислената сума по фактури е в размер на 971,01 лв., а изравнителната сума е в размер на 84,44 лв. за доплащане.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че за процесния период има извършени плащания за главници за ТЕ и мораторни лихви в общ размер на 494,76 лв., от които сумата от 333,81 лв. за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., сумата от 103,46 лв. за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 7,09 лв. по изравнителна сметка за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., а за мораторни лихви върху главница за ТЕ са заплатени суми в размер на 50,40 лв. За дялово разпределена е заплатена сумата от 7,07 лв. за отчетен период от 01.02.2020 г. до 31.07.2020 г., а за мораторни лихви върху главница за ДР- сумата от 0,65 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 31.07.2020 г. Така остават дължими сумите от 543,69 лв. за топлинна енергия и 1,36 лв. за дялово разпределение, като мораторната лихва върху главницата за ТЕ е в размер на 62,98 лв., а тази върху главницата за ДР- 0,55 лв.

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.