Акт от 26.08.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29 гр. Русе, 26 август 2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 09 август 2022 г. в състав:

Съдия: Диан Василев при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело №251…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпило в съда оспорване от В.Д. *** против решение №2153-17-158 от 18.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане с №РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. С разпореждането било постановено възстановяване от Д. на недобросъвестно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 22.09.2017 г. до 06.10.2018 г. в размер 7 669.90 лева - от които главница 5 483,64 лева и законна лихва 2 186.26 лева.

Жалбоподателят в своята жалба и в съдебна зала, действащ чрез адв. Д. счита, че ръководителят по пенсионно осигуряване, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, нарушение на закона и неговата цел, са издали своите актове. Погрешно били приели, че В. Д. е недобросъвестен и дължи възстановяване на посочената в разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване сума. С жалбата не се излагат доводи досежно един от основните за доказване в настоящото производство моменти-наличие или не на добросъвестност на адресата на актовете на ТП на НОИ-Русе като се измества спора/доказването в друга насока. Не се спори и по определения с разпореждане №РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване размер на сумата за възстановяване.

В представени писмени бележки, адв. Д. защитава своя клиент като вече набляга и на доводи досежно недобросъвестността съобразно събраните доказателства.

Иска се от Административния съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ Русе, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Цв. Р. в съдебно заседание и в писмени бележки счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Фактите, съобразно събраните в административното производство по повод издаването на решение №2153-17-158 от 18.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане с №РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, настоящото такова и производството по адм. дело №81/2021г. по описа на Административен съд-Русе доказателства :

В.Д. подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО с вх. №2113-17-1910 от 02.10.2017 г. При подаване на заявлението жалбоподателят декларирал, че представя следните оригинални документи за осигурителен стаж: военно-отчетна книжка №083262/20.01.1977г.; трудова книжка №1344/01.06.1976 г., издадена от Железопътен завод „Г. Д." гр. София; трудова книжка №474пр./18.07.2002 г., издадена от „Хлебна мая" АД; служебна книжка №84/17.07.2002 г., издадена от И.А. „Главна инспекция по труда" гр. София; документ за безсрочна лична банкова сметка ***, изд. на 77.09.2017г. Д. декларирал, че в пенсионното му досие, образувано по предходно заявление с вх.№2113-17631/03.05.2017 г., се намират оригиналите на няколко бр. удостоверения обр. УП-3 и УП-2.

С разпореждане №10/протокол

№N01399 от 24.10.2017г. на В. Д. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО от 22.09.2017 г. в минимален размер, а с разпореждане №22/02.02.2018г. протокол №N01042 от 02.02.2018 г., пенсията била определена в действителен размер.

С Разпореждане №

Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Русе, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО била спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.. Това разпореждане било оспорено пред директора на ТП на НОИ-Русе, който със Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г., допълнено с Решение № Ц 2153-17-34 от 21.01.2021г. отхвърлил жалбата на В.Д..

Причината за спиране пенсионните органи (ПО) мотивирали с постъпила информация от ЦУ на НОИ гр. София, Дирекция „Пенсии", че ЖП завод „Г. Д." София и в ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София, че осигурители, при които Д. имал положен осигурителен стаж са включени в списъци на НОИ/л.10 пр. по адм. дело №81/2021г./ за т.н. рискови осигурители. По отношение жалбоподателя била образувана проверка, по време на която бил преразгледан осигурителния му стаж, за което ТП НОИ Русе уведомили Отдел Пенсии с Писмо – доклад № 1946-17-337-Д от 10.12.2019г.

ТП на НОИ-Русе подали сигнал и до РРП на 22.05.2020г., свързан с ползваните от В. Д. УП-30 №XIV-144/19.03.1991г., издадено от Железопътен завод гр. София, доказващо осигурителен стаж от 01.06.1976г. до 31.01.1977г. и за периода 01.02.1977г. до 20.09.1977г., удостоверение обр. УП-30 №303-3/20.11.1996г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София, доказващо осигурителен стаж от 29.06.1996г. до 29.10.1996г. и удостоверение обр. УП-2 №303-2/20.11.1996г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София, доказващо осигурителния му доход от 29.06.1996г. до 29.10.1996г.

По повод на този сигнал било образувано в РРП досъдебно производство за престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК.

Актовете на ПО за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. са били предмет на съдебен контрол по приложеното към настоящото дело адм. дело №81/2021г. по описа на АС-Русе. Със своето решение съдът приел, че към момента на издаване на разпореждането за спиране, както и към дата на издаване на оспореното решение не било възникнало правомощието на административния орган да разпореди спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст поради липсата на материално - правните предпоставки по чл. 95, ал. 2, във връзка с чл. 96, ал. 1 от КСО. Приел е още, че пред АО не са представени доказателства за обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяване на пенсията. Същите тези доказателства следвало да са налични към датата на постановяване на акта и въз основа на тях да са посочени обстоятелствата, който обуславят спиране на пенсията. Изследвал е подробно изложените от АО причини, но не е намерил, че те са доказани. Нито проверката от пенсионните органи в обединен осигурителен архив в с. Невестино относно зачетен стаж по представени от Д. документи, издадени от два рискови осигурители-ЖП завод „Г. Д." София, на УП-3 №303-3/20.11.1996 г. от ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София, нито образувано досъдебно производство в РРП за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, висящо към него момент, според съдебния състав били достатъчни за да оправдаят издадените от ПО при ТП на НОИ Русе актове. С такива мотиви (виж л.63 и сл. от адм. дело №81/2021г.) съдебният състав е отменил Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г., на Директора на ТП на НОИ-Русе, допълнено с Решение № Ц 2153-17-34/1 от 21.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, отхвърлящи жалбата на В.Д. против Разпореждане № Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Русе, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО/отм./ била спряна личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на съда е влязло в законна сила на 01.10.2021г.

С постановление на РРП по повод образуваното ДП под №336 ДП №381/2020г.(л.18 и сл. от адм. преписка), прокурор при Русенска районна прокуратура приема след обстоен анализ на доказателствата по преписката/делото, че липсват такива, от които да се направи категоричен извод, че ползваните от В. Д. *** 3бр. УП-та са неистински.

Не можело да се потвърди със сигурност и обратното.

Обстойният анализ (л.19-гръб от адм. преписка) на прокурора при РРП на удостоверение УП-30 №XIV-144/19.03.1991г., издадено от Железопътен завод гр. София, доказващо осигурителен стаж от 01.06.1976г. до 31.01.1977г. и за периода 01.02.1977г. до 20.09.1977г.

/имащо пряко отношение към настоящия спор/, водел до извода, че твърденията на самия Д., че е полагал труд в Железопътен завод гр. София не се опровергават от анализа на всички събрани писмени и гласни доказателства, от назначените експертизи. Оттам пък следвал извода, че не се доказвало УП-30 да е неистинско. Твърденията на В. Д. се подкрепяли и от разпитаните в ДП свидетели – св. Събева, св. Щерев. А и самата експертиза доказвала, че отпечатъците по печатите по трите УП-та са от мокър печат. Свидетелят Щерев заявил пред органите на ДП, че помни, че В. Д. бил полагал труд в ЖП завода в гр. София, но никъде не се коментира кога точно е работил там. С такива мотиви и с приложението на чл.9, ал.2 от НК/малозначителност/ ДП под №336 ДП №381/2020г. по описа на РРП, с постановление от 29.09.2021г. било прекратено.

Независимо от резултата, който получили, както по повод спирането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д., съгласно решение №26/21.06.2021г. по адм. дело №81/2021г. по описа на АС-Русе, така и от постановлението на РРП за прекратяване на ДП, свързано със сигнала за проверка на 3-те УП-та, представени от Д. ***, ПО започнали допълнителна проверка, свързана с разходите на ДОО на ПГ по МЕХАНОТЕХНИКА „Юрий Гагарин“ гр. Русе и свързана с личния ученически картон на жалбоподателя В.Д.Д..

За тази проверка е съставен констативен протокол №КП-5-17-01041224 от 29.11.2021г., оспорен в проведеното по настоящото дело съдебно производство по реда на чл.193 от ГПК.

В него е направен анализ на времето, в което В. Д. е бил ученик в ПГ по МЕХАНОТЕХНИКА-Русе /тогава Техникум по Механотехника/. Установили са от личният ученически картон за 1976 г. - 1977 учебна година, че В.Д.Д. е бил ученик в четвърти курс, разнесени му били оценки по съответните предмети за първи и втори учебен срок, годишни оценки, имал 28 извинени и 13 неизвинени отсъствия за учебната 1976/1977 година. Сред останалите документи са анализирали и Карта за преминат стаж от кандидат за водач на МПС - разрешително № 41 от 13.09.1976 г. за курсист № 8 и Карта по управление на автомобила № 8, издадена от СПТУ по Автотранспорт - град Русе за изкаран курс за професионални шофьори, с отбелязана начална дата на превеждани занятия 04.10.1975 г. и крайна дата 20.07.1977 г. За 1976 г. – 1977г. учебна година В.Д. имал проведени занятия по управление на автомобил за месеците септември, октомври, ноември и декември 1976 г., януари, февруари, март, май, юни и юли 1977 г., като същите били заверени с подпис на преподавател - съгласно приложена Карта по управление на автомобила № 8.

Така ПО стигнали до издаване на оспореното пред директора на ТП на НОИ разпореждане №2141-17-12 от 15.12.2021г. (л.30 и сл. от адм. преписка), с което е отменено разпореждане №22 от 02.02.2018г. /за първоначалното отпускане на пенсията за ОСВ на Д. по заявлението му от 02.10.2017 г. /и последвалите го и отпускат пенсия за ОСВ пожизнено на В.Д.Д., считано от 07.10.2018г. Мотивите на ПО за това разпореждане са свързани с извършената проверка, свързана с разходите на ДОО на ПГ по МЕХАНОТЕХНИКА „Юрий Гагарин“ гр. Русе, за която е съставен цитирания констативен протокол №КП-5-17-01041224 от 29.11.2021г. Според тях е налице дублиране на периода на учебната 1976-1977г. с осигурителния стаж на Д. по представено удостоверение №XIV-144/19.03.1991 г. от ЖП „ЗАВОД Г. Д.” – София, касаещо периода 15.09.1976 г.- 01.02.1977 г. и периода 01.02.1977 г.- 28.06.1977г. С разпореждането пенсията за ОСВ се отпуска от нов период – от 07.10.2018г., а не както е била първоначално – от 22.09.2017 г. ПО не зачитат именно периодът 15.09.1976 г. - 28.06.1977 г. от осигурителният стаж на Д. по удостоверение №XIV-144/19.03.1991 г. от ЖП „ЗАВОД Г. Д.” – София.