Решение № 126 от 09.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Плевен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Частно наказателно дело № 20264400200407 по описа за 2026 година Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 - ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Предмет на разглеждане е постъпило искане от Нидерландия с представено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Politie Zeeland, Transactiemodule, за признаване и изпълнение на Решение за налагане на финансова санкция № 9062542274105594, постановено на 1.12.2025 г. и влязло в сила на 1 2.01.2026 г., с което е наложена финансова санкция в размер на 310.00 евро, на В. С. Д., роден на ********** г., с посочен адрес в с.*************.

В съдебно заседание представителят на Плевенска окръжна прокуратура намира искането на чуждата държава за признаване несъдебното решение за основателно и предлага да бъде уважено. Счита, че нарушението е установено и наложената за него санкция следва да се плати от извършителя – български гражданин.

Засегнатото лице – В. С. Д. е редовно призован, явява се и заявява, че знае за извършеното нарушение с автомобил с българска регистрация, управляван от него в Нидерландия. Знае за наложената санкция, не е платена и заявява готовност да я плати.

От изготвената служебна справка от НБД "Население" се установява, че 1 лицето В. С. Д., с дата на раждане ********** г. е с ЕГН **********. Същият е с регистриран постоянен адрес в с.*************, и с регистриран настоящ адрес в гр.****************.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Засегнатото лице В. С. Д., е пълнолетен български гражданин, роден на ********** г. и има настоящ адрес в гр.****************, т. е. има установено местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна степен изискванията на чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.

Засегнатото лице има регистриран настоящ адрес на територията на Плевенска област и поради това компетентен да разгледа делото, съобразно чл.31 от ЗПИИАКОРНФС, е Окръжен съд - Плевен.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № 9062542274105594 на несъдебен орган на издаващата държава – Politie Zeeland, Transactiemodule, Нидерландия, постановено на 1.12.2025 г. и влязло в сила на 12.01.2026 г., по отношение на В. С. Д. е наложена финансова санкция, която се изразява в задължение за заплащане на парична сума в общ р а з м е р о т 310.00 евро, за извършено от българския гражданин административно нарушение в Нидерландия, описано, както следва:

„Предното стъкло/страничните стъкла/ветробранът/задното стъкло (при липса на дясно странично огледало) на превозното средство е/са повредено(и)/избеляло(и) - Kats, le Deltaweg, 25-април-2025 09:44.“.

Извършеното е посочено, че е поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари.

Вид и правна квалификация на деянието и приложими законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението -административно нарушение, което се санкционира по Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2, съгласно местното законодателство на издаващата държава.

От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз - Нидерландия.

Според чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава - членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.

2

Санкционираното деяние, описано в удостоверението, обаче попада в кръга от деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС. Това е „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари“ и съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС е от категорията на деянията, съставляващи престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава.

Двойната наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното законодателство, като изключение от този принцип е въведено в чл.30 от ЗПИИАКОРНФС, където са посочени престъпленията или административните нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост, и конкретният случай попада в обхвата на тази разпоредба.

Изключенията за неприлагане на двойната наказуемост са изчерпателно изброени в чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и деянието по настоящото дело попада в кръга от тези изключения.

Отделно от тези констатации, Плевенски окръжен съд провери, че удостоверението по чл.4 от Закона е издадено в писмена форма, от оправомощен орган, придружено е и от превод на български език. Налице е и влязъл в сила на 12.01.2026 г. несъдебен акт – Решение № 9062542274105594, постановено от несъдебен орган на издаващата държава – Politie Zeeland, Transactiemodule, Нидерландия, на 1.12.2025 г.

Използваният формуляр на удостоверението е идентичен с утвърдения такъв в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото решение, „решение за налагане на финансови санкции“ е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство. Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения, изброени в рамковото решение. В случая се касае за извършено от български гражданин в чужда държава административно нарушение, за което не се изисква двойна наказуемост, т.к. е сред посочените деяния, съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС.

Плевенски окръжен съд намира, че решението за налагане на финансовата санкция следва да бъде признато и поради обстоятелството, че засегнатото лице В. С. Д., роден на ******** г., с ЕГН **********, има местоживеене в Република България. Това обстоятелство се установява и от 3 изготвената справка от НБД на населението, в която е регистриран настоящ адрес на лицето в гр.****************.

Съдът намира, че изпратеното решение, чието съдържание е изписано в удостоверението, за налагане на финансова санкция по отношение на В. С. Д. следва да бъде признато за изпълнение на територията на Република България, тъй като не са налице условията по чл.35 от специалния закон за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:

1. Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно;

2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност и същото не се отнася за деяние, подсъдно на български съд;

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство, поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

8. От представеното удостоверение е видно, че производството по делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 9062542274105594, постановено от несъдебен орган – Politie Zeeland, Transactiemodule, на държава-членка на ЕС Нидерландия, на 1.12.2025 година и влязло в сила на 12.01.2026 година, с 4 което на лицето В. С. Д., роден на 21.09.2006 г., с ЕГН **********, и регистриран настоящ адрес в гр.****************, е наложена санкция в размер на 310.00 евро, за извършено от българския гражданин административно нарушение в Нидерландия.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Велико Търново в седмодневен срок от постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.

На основание чл.36, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, Решение № 9062542274105594, постановено от несъдебен орган – Politie Zeeland, Transactiemodule, на държава-членка на ЕС - Нидерландия, на 1.12.2025 година и влязло в сила на 12.01.2026 година, ДА СЕ ИЗПРАТИ, заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен за изпълнение, по реда на Закона за националната агенция за приходите и ДОПК.

На основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИАКОРНФС, НЕЗАБАВНО ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Нидерландия на посочените адрес, факс и адрес на електронна поща, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава - Нидерландия ДА СЕ ИЗПРАТИ на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5