Решение № 985 от 30.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500040 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 13495/27.10.2023 г. ( по регистратурата на ОС – Благоевград ) на ответника „ ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, град София срещу решение № 128 от 6.10.2023 г. на БлОС по т.д. № 91/2022 г.в частта, с която искът по член 432,ал.1 от КЗ е уважен за горницата над 15 000 лева до 30 000 лева .

Във въззивната жалба има оплакване за необоснованост на извода за липса на съпричиняване от пострадалия на вредите и за присъждане на завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди в разрез с принципа за справедливост, посочената в жалбата съдебна практика и социално – икономическите условия и стандарт на живот в България към датата на събитието – 19.09.2019 г.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна – Г. Н. М. от град Благоевград отговаря чрез представителя си по пълномощие - адвокат Г. М. , че въззивната жалба е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в 1 жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез процесуалните им представители в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .

Обжалваното решение е постановено по предявени с искова молба с вх.

№ 3828/7.04.2022 г. ( по регистратурата на ОС – Благоевград ) от Г. Н. М. от град Благоевград срещу „ ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, град София искове с правно основание член 432,ал.1 от КЗ и член 86,ал.1 от ЗЗД за вземане от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30 000 лева ( в предмета на въззивното производство е частта от вземането за горницата над 15 000 лева ), ведно със законната лихва, считано от 19.09.2019 г. ,по твърдения, че на 19.09.2019 г. около 19,30 часа на Пернишко шосе , на три километра преди разклона за село Драгичево в посока – град София – град Перник е предизвикано по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил „ Ауди“ с рег. № ******** пътнотранспортно произшествие , като намиращият се в положение на престой , на банкета лек автомобил „ Форд фюжънс“ с рег.

№ ******* , в който ищецът бил на предна дясна седалка, бил блъснат от него ; ищецът получил счупване на средна фаланга на пети пръст на дясна ръка, довело до трайно затруднение на движенията на този крайник, мекотъканни увреждания - рана с дефект на крайна фаланга на трети пръст на лява ръка и охлузни рани по тялото ; проведеното лечение , в т.ч. поставяне на шина и рехабилитация в рамките на шестмесечния срок на неработоспособност от 19.09.2021 г. до 21.03. 2020 г. , но травмираният пръст не зараснал правилно, получили са се екзостозни разраствания; невъзможен бил правилният захват на дясната ръка; ищецът търпял затруднения при извършване на физическа работа и ежедневни битови дейности и продължава да търпи болки при докосване; няма еднозначна прогноза за изхода от ново оперативно лечение; проявления на засегнатото от инцидента психично състояние са острата стресова реакция на стрес и последвалото я посттравматично стресово разстройство, наложили лечение дълго време .

Ответникът оспорил исковете с възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД - за съпричиняване на вредите от пострадалия поради допуснато нарушение на член 94,ал.2 от ЗДвП - паркирал автомобила в рамките на платното за 2 движение и за завишен размер на претендираното обезщетението несъответно на степента на уврежданията, необходимия за възстановяването период и интензитета на болките .

Влязло в сила е първоинстанционното решение в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение до размера от 15 000 лева и искът за лихва за периода от 19.09.2019 г. до 26.01.2022 г. е отхвърлен . Формирана е сила на пресъдено нещо относно фактите за : деликтното поведение на застрахования при въззивника водач технически неправилни действия при управление на автомобила след кР. на прав пътен участък и при навлизане в лява крива с голям радиус, изразяващи се в употреба на спирачки и последователно рязко завъртане на волана вляво и след това вдясно като причина за загуба на напречна устойчивост и управляемост и последвалия удар с намиращия се в положение на престой отдясно на платното на движение и върху банкета автомобил на ищеца ; полученото от него едно травматично увреждане - открито счупване с разместване на костни фрагменти на средната фаланга на пети пръст на дясната ръка и разкъсвания на меки тъкани . С оглед оплакванията във въззивната жалба на ответника пренесена пред въззивната инстанция е частта от предмета на спора относно обема на отговорността на застрахователя за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца като пострадало от застрахователното събитие лице , за горницата над 15 000 лева до 30 000 лева и наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредите .

По делото е установено, че при тридневното ( от 20.09.2019 г. до 23.09.2019 г. ) болнично лечение 36 – годишният ищец е бил опериран .

Извършено е открито наместване на костни фрагментни, фиксиране с киршнерови игли , атропластика , поставена е гипсова шина . Той бил временно - за 6 месеца - нетрудоспособен . Съгласно заключението на СМЕ имал болка с голям интензитет в продължение на 1 - 2 седмици след получаване на травмата, а после при опит за движение . При приключване на лечебния процес основната функция на ръката – хващането – е възстановена, но са загубени завинаги фините двигателни движения ; настъпила е контрактура на травмирания пръст – останал е фиксиран в едно положение, в невъзможност да извършва активни и пасивни движения , появили се като 3 усложнение от травмата – атрофия и екзостозни разраствания – остеофити , които създават предпоставки за спонтанна болка при промяна на времето и притискане на нервни окончания . Според свидетелствата на Н. М. ( баща ) и Б. К. ( партньорка ) работата на ищеца ( в кол - център ) , налагала ползване на компютър и пътуване до София , а травмата на пръста му пречела да я изпълнява ; изпитвал страх от шофиране и пътуване и уредил да работи от вкъщи . Показанията на К. за надхвърляща нормалната реакция на инцидента „ лека депресия“ и предприето лечение с антидепресанти , са изолирани. Не е установено нито едно посещение на ищеца при лекар – специалист – по повод справяне с „ психически травми “ , още повече с твърдените в исковата молба състояния : остра стресова реакция на стрес и посттравматично стресово разстройство.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

В конкретния случай въззивният съд отчита : характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, който на 36 – годишна възраст е получил открито счупване с разместване на костни фрагменти на средната фаланга на пети пръст на дясната ръка и разкъсвания на меки тъкани ; наложеното оперативно лечение; обусловените от травматичното увреждане болки от физическо естество, които са обичайни - неудобство от затрудненото осъществяване на работата ( основно на компютър ) и битовите дейности и негативни изживявания като страх от шофиране и ползване на автомобил ; продължителността на оздравителния период - 6 месеца ; наличната невъзстановена увреда – трайното и невъзвратимо засягане на фините движения на доминиращата дясна ръка, но при възстановена основна функция – хващането. Установената необратимост на загубата на част от функциите на ръката следва да се отчете като обстоятелство, сочещо на по – тежко засягане 4 на здравето на ищеца, но преценено ведно с другите обстоятелства – травматичното увреждане е само на пръста , болките и неудобствата не превишават обичайните при такава травма, общата продължителност на оздравителния процес и конкретните икономически условия в страната към 2019 г. налага извод, че определеното в решението обезщетение от 30 000 лева не отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД.

Въззивният съд намира, че е допуснато нарушение на материалния закон , в резултат на което е завишен значително размерът на обезщетението – за горницата над 15 000 лева до 30 000 лева , като в тая насока съдът съобразява диспозитивното начало и предприетото от ответника частично обжалване на осъдителното решение . Обезщетение в размер от 15 000 лева е достатъчно, за да репарира в цялост претърпените от ищеца физически болки, неудобства и негативни емоционални изживявания .

По възражението за съпричиняване : със заключението по САТЕ експертиза е установено с категоричност, че автомобилът на ищеца е бил в положение на престой , извън платното за движение – върху банкета , в обхвата на налично уширение . По дефиницията на §6,т.7 от ДР на ЗДвП банкетът , както платното за движение , е част от пътното платно. Престоят му, извън платното за движение, върху банкета , освен че не нарушава правилото на член 94,ал.1 от ЗДвП ,не се намира в причинна връзка с пътния инцидент . Той е предизвикан единствено от технически неправилни действия при управление на автомобила на застрахования при ответника водач. Ето защо възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД е неоснователно, както правилно е преценил първоинстанционният съд . При това положение обезщетението следва да се определи без отчитане на принос и с оглед гореизложеното налага отмяна на частично обжалваното от ответника решение и отхвърляне на иска по член 432,ал.1 от КЗ за застрахователно обезщетение в размера на горницата над 15 000 лева до 30 000 лева . С оглед променения изход по спора ищецът има право на част от разноските за първоинстанционното производство – 900 лева, вместо присъдените 1 800 лева. А въззивникът – ответник има право на част от разноските за същото производство : 400 лева – за експертиза и 100 лева – възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК за защита от юрисконсулт – или в общ размер от 250 лева по съразмерност и на разноски за въззивното производство – 300 лева –платена държавна такса и 100 лева възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК или в общ размер от 400 лева .

5

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 128 от 6.10.2023 г. на ОС – Благоевград по т.д.

№ 91/2022 г. в частта , с която искът по член 432,ал.1 от КЗ за вземане от застрахователно обезщетение е уважен за горницата над 15 000 лева до 30 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. М., ЕГН: ********** от град *** ,ул. „ ***“ № *, ет.*, ап.** срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, град София ,район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,бл.В, ет.3 иск по член 432,ал.1 от КЗ за сумата в размера на горницата над 15 000 лева до 30 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане, получено при предизвикано по вина на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил „ Ауди“ с рег. № ******** ПТП на 19.09.2019 г. около 19,30 часа на Пернишко шосе , на три километра преди разклона за село Драгичево в посока – град София – град Перник, ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателно плащане.

ОТМЕНЯ решението в частта относно разноските, присъдени на Г. Н.

М., ЕГН: ********** от град Благоевград над размера от 900 ( деветстотин лева ) .