Решение № 251 от 01.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Велико Търново, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000246 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 9/10.05.2021 година по т. д. № 69/2020 година на Окръжен съд Ловеч ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на В. Г. ЦВ. сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва от 1.06.2020 година до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди

(морални) от смъртта на Д. И. Д. (лице, живущо с ищеца на съпружески начала), причинена в пътнотранспортно произшествие, настъпило на 8.02.2020 година в село Тодоричене, виновно причинено при управление на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № СА 30 **** от ЗДР. СТ. М., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Лев инс“ АД.

С посоченото решение е отхвърлена претенцията по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 477 от Кодекса за застраховането за горницата над 40 000 лева до претендираните 100 000 лева, предявена като частична от 150 000 лева.

Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да 1 заплати на адвокат А.С. И. сумата 1 730 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на ищеца В. Г. ЦВ..

С посоченото решение В. Г. ЦВ. е осъдена да заплати на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД сумата 918 лева – разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Ловеч сумите:

1 600 лева – държавна такса върху уважения размер на иска; 350 лева – заплатени от бюджета разноски по делото; 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е постановено при участието на ЗДР. СТ. М. като трето лице помагач на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А.И. – пълномощник на В. Г. ЦВ., против Решение № 9/10.05.2021 година по т. д. № 69/2020 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лева до претендираните 100 000 лева. Във въззивната жалба се излага, че присъденото обезщетение не съответства на реалната вреда, справедливостта и нивата на застрахователно покритие като ориентир за икономическата конюнктура в страната. В. Г. ЦВ. попада в кръга на правоимащите лица, визирани в ППВС № 5/24.11.1969 година, което не е отменено. Вследствие на пътнотранспортното произшествие са причинени неимуществени вреди на В. Г. ЦВ., която е живяла във фактическо съжителство с пострадалия Д. И. Д. от 2005 година. Претърпените от нея неимуществени вреди се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели.

От заключението на изслушания по делото експерт е видно, че В. Г. ЦВ. все още е в стадий на скърбене. На 20.07.2020 година дружеството-застраховател е отказало да изплати доброволно обезщетение. Цитирани са съдебна практика, Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година.

Направено е искане да се отмени Решение № 9/10.05.2021 година по т. д. № 69/2020 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлена претенцията на В. Г.

ЦВ., и да се постанови друго такова, с което да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 60 000 лева – разликата между уважената част от иска и претендираното обезщетение, ведно със законните последици, да се присъдят законна лихва, направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адвокат Н. Л. – пълномощник на ЗДР.

2

СТ. М. – трето лице помагач на застрахователното дружество, с който я оспорва. Излага доводи за липса на фактическо съжителство между В. Г. ЦВ. и Д. И. Д..

В съдебно заседание процесуалният представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва въззивната жалба.

Пред Апелативен съд Велико Търново адвокат Н. Л. – пълномощник на ЗДР. СТ.

М. – трето лице-помагач на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, оспорва въззивната жалба.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД против Решение № 9/10.05.2021 година по т. д. № 69/2020 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е уважена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Във въззивната жалба се изтъква, че в обжалваната част съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, относимата тълкувателна практика и е необоснован – правните изводи за уважаване на претенцията не кореспондират с релевантните факти. Не са налице обстоятелствата, визирани в Тълкувателно решение № 1/2016 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК; присъденото обезщетение е недължимо – определено е над лимита, регламентиран нормативно, за претенциите на лица от разширения родствен кръг на пострадал от пътнотранспортно произшествие. Цитира се съдебна практика. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява от колко време В. Г. ЦВ. е живяла с Д. И. Д.. Липсват данни за близки и непрекъснати отношения между тях, привързаност и подкрепа, за изключително негативно отражение върху здравословното и емоционално състояние на В. Г. ЦВ. на кончината на Д. И. Д., търпене от нейна страна на болки и страдания извън човешката презумпция за реакцията на скръб. Доказаните обстоятелства не определят тяхната връзка като особена по смисъла на тълкувателната практика, нито същата да е сравнима с отношенията с най-близките на пострадалия. Съществуването на добри отношения в бита без изявени конфликти, носенето на подаръци, включително под формата на хранителни продукти, които не са елемент от ежедневното меню, не обосновават изключителност на отношенията. Не е спорно, че пострадалият е оставил наследници от най-близкия родствен кръг, с които е поддържал безконфликтни отношения, имащи право на обезвреда по реда на ППВС № 4/1968 година. Не се сочат и ангажират доказателства за конкретни житейски факти от действителността, особени събития, които да определят връзката като сравнима с тази с лицата от най-близкия родствен кръг.

Към датата на осъществяване на инцидента В. Г. ЦВ. не е материалноправно легитимирана да предяви претенцията – не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС 4/1968 година и ППВС № 5/1969 година. При предявяване на иска с § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на 3

Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 101/2018 година, е определен лимит до 5 000 лева, но под условие да се установят особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България.

Направено е искане да се отмени Решение № 9/10.05.2021 година по т. д. № 69/2020 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли изцяло претенцията; в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят направените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат А.И. – пълномощник на В. Г. ЦВ., с който я оспорва.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адвокат Н. Л. – пълномощник на ЗДР.

СТ. М., в който се сочи, че същата е основателна.

Пред Апелативен съд Велико Търново е депозирана писмена защита от адвокат А.И. – процесуален представител на В. Г. ЦВ., с която поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на застрахователното дружество, изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Н. Л. – пълномощник на ЗДР. СТ. М., не оспорва въззивната жалба на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по Търговско дело № 69/2020 година на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявен от адвокат А.И. – пълномощник на В. Г. ЦВ., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД частичен иск за сумата 100 000 лева (част от 150 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 8.02.2020 година в село Тодоричене настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СА 30 ****, управляван от ЗДР. СТ. М. и пешеходеца Д. И. Д.. Инцидентът е причинен по вина на неправоспособния и алкохолно повлиян водач, който се движил с несъобразена скорост на прав участък от пътя, не е бил внимателен към уязвимите участници в движението, блъснал движещия се срещу него пешеходец. ЗДР. СТ. М. напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие.

Впоследствие е установено, че съдържанието на алкохол в кръвта му е 1.96 промила, а представеното свидетелство за управление на моторно превозно средство е неистински 4 документ.

В резултат на пътнотранспортното произшествие са причинени неимуществени вреди на В. Г. ЦВ., която живяла във фактическо съжителство с пострадалия Д. И. Д. от 2005 година. Загубата на близък човек, спътник в живота, води до значителни морални и душевни страдания – тъга и негативни психически изживявания; разрушени са трайни и дълбоки отношения на близост. В. Г. ЦВ. попада в кръга на правоимащите лица, посочени в ППВС 5/24.11.1969 година, и има право да получи обезщетение за претърпяната неимуществена вреда.

За лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СА 30 **** към 8.02.2020 година е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД. В. Г. ЦВ. направила искане до дружествотозастраховател за доброволно уреждане на спора на 8.05.2020 година, като приложила изискуемите документи съгласно чл. 496 от Кодекса за застраховането. Срокът за произнасяне по чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането изтича петнадесет работни дни след уведомяването – към претенцията са приложени документи по чл. 496, ал.

3 от Кодекса за застраховането, а застрахователят не е отправил уведомление до увреденото лице за необходимост от представяне на други доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането. На 20.07.2020 година „Застрахователна компания „Лев инс“ АД отказало изплащане на обезщетение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на В. Г. ЦВ. сумата 100 000 лева (част от 150 000 лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на Драгомир Даков – лице, с което е живяла на съпружески начала, законна лихва от 1.06.2020 година до окончателното изплащане на обезщетението, разноските по делото.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат АНН. М. – процесуален представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, в който се излага съображения за недопустимост на претенцията (не са налице предпоставките, визирани в чл. 498, ал. 2 от Кодекса за застраховането) и за нейната неоснователност; изтъква, че произшествието е настъпило поради нарушаване на чл. 108 от Закона за движението по пътищата от пешеходеца Д. И. Д. – движил се на място, непредназначено за преминаване на пешеходци, необозначено със съответни пътни знаци или маркировка, с бърз ход без оглед конкретната пътна обстановка; при условията на евентуалност с посочените обстоятелства се обосновава възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Д. И. Д.. При условията на евентуалност се сочи, че претендираното обезщетение надвишава лимита по § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 101/2018 година. Оспорва се искането за присъждане на законна лихва.