Решение № 165 от 27.03.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1055/2024
- Вид
- Решение № 165
- Подписан
- 27.03.2025
- В сила
- 27.03.2025
- Състав
- Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 104а, ал. 2 т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 123, ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 1 т. 6 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 3, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 165 гр. Благоевград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200501055 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана пред съда от адв. И. И. Я., в качеството му на пълномощник на управителя Д. Й. П., ЕГН **********, на „Тедман“ ЕООД, ЕИК 205087305, със седалище и адрес на управление ***, срещу Решение № 217/19.08.202 г., постановено по гр.д. № 92/2024г. по описа на РС Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен иска предявен от „Тедман“ ЕООД, ЕИК 205087305, срещу „Електроразпределителни мрежи З.“ ЕАД, ЕИК 130277958, за установяване на недължимост на сумата от 9 590,38 лв., съгласно Фактура № **********/10.01.2024г. за начислена електрическа енергия по Констативен протокол № 2002954 от 05.01.2024г. за клиентски номер *** и за обект – *** – х..
Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост.
С въззивната жалба са навадени и оплаквания за допуснати процесуални нарушения– съдът не се е произнесъл по направеното оспорване на достоверността на Констативен протокол № 2002954/05.01.2024 г. и по твърдението на ищеца, че отразените в него обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
Поддържа се оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението на РС 1
Сандански, доколкото в противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че при съставянето на Констативен протокол № 2002954/05.01.2024 г. е спазена процедурата по на чл. 49, ал. 2 от Правила за измерване на количеството на електрическата енергия – ПИКЕЕ /издадени от Председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране, ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.; Решение № 1003 на ВАС от 21.07.2020 г., ДВ бр. 57 от 09.07.2021г./.
Навадени са доводи за немотивираност на обжалваното решение на РС Сандански, като се поддържа че изводите на съда са противоречиви– от една страна за извършване на проверката е бил уведомен управителя на „Тедман“ ЕООД, ЕИК 205087305, а от друга страна на проверката е присъствал представител на дружеството. Като от показанията на разпитаните свидетели на ответника, така и от другите събрани доказателства не е установено, че управителя на дружеството е бил уведомен.
Сочи се в жалбата, че не става ясно въз основа на какви доказателства съдът е приел, че при извършването на проверката е присъствал представител на дружеството и кой е този представител– управител или негов пълномощник.
Поддържа се с въззивната жалба, че едностранчиво съдът е дал вяра на показанията на свидетелите на ответника, като необосновано е игнорирал показанията на свидетелите на ищеца и ги е тълкувал превратно, като е достигнал до необоснования извод, че управителя на „Тедман“ ЕООД, ЕИК 205087305 е бил уведомен за извършената проверка.
Предвид изложеното с въззивната жалба, иска се от състава на ОС Благоевград да отмени Решение № 217/19.08.2024г. постановено по гражданско дело № 92/2024г. по описа на Районен съд Сандански и да уважи предявения искове.
В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от насрещната страна по делото-„Електроразпределителни мрежи З.“ ЕАД, ЕИК 130277958, чрез процесуалния представител юрк. А. Ф., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.
Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното Решение № 217/19.08.2024 г., постановено по гр. дело № 92/2024 г. по описа на Районен съд Сандански, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Твърди се с писмения отговор, че оплакванията наведени с въззивната жалба за необоснованост са неоснователни. Съобразно приетата без възражения СТЕ ясно и категорично е доказано по делото извършената промяна в схемата на свързване на процесното СТИ. Потвърдено е коректното прилагане на методиката за преизчисление по ПИКЕЕ, съобразно актуалните към момента на корекцията цени на електроенергията.
Вещото лице е стигнало до категоричния извод, че върху електромерното табло е приложено външно въздействие, представляващо нерегламентиран достъп, в резултат на който е извършена процесната промяна в схемата на свързване.
Поддържа се от въззиваемата страна, че въз основа на събраните доказателства и видно от показанията на разпитаните свидетели на ответника безспорно се установява, че процесната 2 проверка е била извършена при спазване на всички изисквания на ПИКЕЕ, абоната е бил своевременно известен за съставения констативен протокол, както и му е изпратена фактура и справка за преизчислени количества електрическа енергия, като съгласно приложените обратни разписки всички споменати документи са изпратени на ищеца.
Акцентира се с писмения отговор, че по време на проверката е бил открит представител на абоната, като впоследствие обаче, същия е отказал да подпише изготвения КП. Така напълно неоснователни са твърденията за липса на уведомяване на клиента за извършената проверката, като от страна на Е. З. са спазени всички изисквания на ПИКЕЕ.
Относно наличието на материално-правна легитимация на ответника да претендира процесната сума, с писмения отговор процесуалният пълномощник на въззиваемото дружество се позовава на мотивите към Решение № 77 от 30.05.2022г. по гр.д. № 2708/2021г. по описа на ВКС, където е посочено, че „налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липсата на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ– по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическа енергия. Предвид изложеното в отговор на поставения въпрос следва, че е налице законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия“.
Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че материално-правната легитимация на електроразпределителното дружество да претендира процесната сума е потвърдена и в мотивите към Решение № 115 от 17.06.2022г. по гр.д. № 3817/2021г. по описа на ВКС, където е посочено, че „разпоредбите на чл. 50-56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 416, б. а ДР ЗЕ“.
Посочва се в отговора, че подобни изводи се съдържат и в мотивите към Решение № 85 от 27.06.2022г. по гр.д. № 2528/2021г. по описа на ВКС, където е отбелязано, че „налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен 3 акт от по-висока степен. Касае се за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ– по предложение на доставчика (крайния снабдител) и на разпределителя на електрическа енергия (оператора на електроразпределителната мрежа)“.
В потвърждение на изложеното, поддържа се с отговора на въззивната жалба, че в своята последователна практика ВКС приема, че съществува законово основание за коригиране на сметката на клиент, за което се иска от въззивния съд да има предвид постановените в тази насока съдебни актове от ВКС: Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр.д. № 1054/2021 г. на ВКС; Решение № 61/02.06.2022 г. по гр.д. № 1898/2021 г. на ВКС, III гр.о.; Решение № 55/30.05.2022 г. по гр.д. № 1421/2021 г. на ВКС; Решение № 56/21.06.2022г. по гр.д. № 1629/2021г. на ВКС, IV гр.о.: Решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на ВКС, I т.о.;
Решение № 115/20.05.2016г. по гр.д. № 4907/2014г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, II т.о.; Решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, I т.о.; Решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, II т.о.;
Решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС. III г.о.; Решение № 38/15.05.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВКС, I т.о., както и от окръжни съдилища: Решение № 72/05.06.2021г. по в.гр.д. № 84/2021г. на ОС Видин; Решение № 105/25.06.2021г. по в.гр.д. № 101/2021г. на ОС Видин; Решение от 14.06.2021г. по в.гр.д. № 116/2021г. на ОС София;
Решение № 260043/17.02.2021г. по в.гр.д. № 568/2020г. на ОС Враца; Решение от 02.07.2021г. по в.гр.д. № 98/2021г. на ОС Монтана; Решение № 46/28.07.2021г. по в.гр.д. № 305/2021г. на ОС Враца.
Иска се от съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира се заплащането на разноски пред въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.
Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на писмената форма и неговото съдържание, депозиран от насрещната страна по въззивната жалба и в установения от закона процесуален срок, поради което същият следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването на решението по съществото на делото.
Пред настоящата съдебна инстанция не са направени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
С изразените писмени становища по съществото на делото, пълномощниците на страните 4 поддържат доводите и възраженията, навадени с въззивната жалба и отговора към нея. Всяка от страните претендира присъждане на сторените разноски по делото, като процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна с искане същото да бъде намалено да минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Благоевградският окръжен съд в решаващият си състав, след като анализира и обсъди събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред РС Сандански е образувано въз основа на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, предявен „Тедман“ ЕООД, ЕИК 205087305, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. Й. П., чрез адв. И. Я., срещу „Електроразпределителни мрежи З.“ ЕАД („Е. З.“ ЕАД), ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, Бенч Марк