Решение № 171 от 10.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Стара Загора, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500199 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от М. Л. В., чрез адв.И.

М. от АК – Стара Загора, против Решение № 47/16.01.2025г., постановено по гр.д. № 3633/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда М. Л. В. да заплати на М. П. С. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка от нанесените удари и в следствие на това нанесена средна телесна повреда счупване на челюст, чувство за страх, депресия, обида, унижение уплаха и смущение, възмущение и притеснение вследствие на претърпяното, пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника противоправно деяние, за което е ангажирана и наказателната му отговорност, ведно със законна лихва от датата на извършване на деянието 17.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 25000 лева, като неоснователен; присъдени са разноски и е определена държавна такса.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплати на въззиваемата сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Излага подробни съображения в тази насока. Намира за неправилен изводът на съда, че с оглед принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД на въззиваемата следвало да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и че това обезщетение било съответен паричен еквивалент, доколкото такъв е възможен за търпени от въззиваемата страх, депресия, обида, унижение и уплаха, 1 възмущение и притеснение вследствие на претърпяното. Счита, че в тази част описаните чувства и последици били силно надценени и не адекватни на всички събрани доказателства, част от които изобщо - игнорирани от съда.

Например свидетелските показания, че само няколко дни след инцидента на 17.12.2020г. въззиваемата празнувала с въззивника Нова година, както и че дълго време след това двамата поддържали близки отношения. Твърди, че освен това било установено от материалите по делото, че непосредствено след инцидента въззиваемата била закарана в БНМП Стара Загора от въззивника, което намира за извод за близките отношения и проявена загриженост. Сочи, че описаните в исковата молба и приети за доказани от първоинстанционния съд засилени болки и страдания, наложили постъпване в болница УМБАЛ „Свети Георги“ в гр. П. на въззиваемата на 10.11.2021г. по никакъв начин не били обвързани с обоснована медицинска документация, доказваща причинно-следствената връзка с извършеното близо година преди това – на 17.12.2020г. Счита, че в настоящият случай районният съд определил обезщетение за неимуществени вреди в твърде висок размер, който не съответства на тежестта на извършеното от него и преживянето от въззиваемата. Всички тези обстоятелства трябвало да бъдат взети предвид и при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Позовава се на съдебна практика. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябвало да е съобразен и с обществения критерий за справедливост, който в случая бил надценен.

Моли съдът да отмени постановеното решение в обжалваната част, като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да определи справедлив размер на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди, който да не надвишава размера на 7 000 лв. Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна М. П. С. не е представила писмен отговор на въззивната жалба в срока. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. А. моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата М. П. С. твърди в исковата си молба, че с ответника М. Л. В. имали изградена спорадична връзка, включително интимна. В първите еднадве години от връзката им нямало проблеми. Л. реализирал доходи, като престирал труд извън територията на Република България, предвид което често отсъствал за периоди от няколко месеца. С ответника никога не били живели заедно в едно домакинство. М. С. имала дете от предишен брак. Преди 2 няколко години Л. започнал да проявява явна агресия спрямо нея, а впоследствие и по отношение на детето й, и роднините на ищцата. Това негово поведение се задълбочило и станало все по-плашещо и неприемливо.

Агресията на ответника ескалирала, като на 17.12. 2020 год. в село Б., ***, Л. й нанесъл телесна повреда, чрез нанасяне на удари с ръце/юмрук/, а именно счупване на челюст, като се наложило на 20.12.2020 год. ищцата да влезе в болница, понеже в Спешен център в гр. Стара Загора не успели да открият счупването. На посочената дата ищцата постъпила в Клиника по ЛЧХ в УМАЛ „Свети Георги“ гр. П. и се наложило осъществяване на хирургическа намеса. Видно от изготвената Епикриза била установена следната телесна увреда: счупване на долна челюст, открита в областта на 37 и 38 зъб.

Наложило се осъществяване на оперативна интервенция и били поставени стандартни метални шини на горна и долна челюст и между-челюстна фиксация с меко-еластична тяга. Въпросните шини ищцата носела около 40 дни, като през това време не можела да се храни нормално - използвала сламка, имала силно изразени и болезнени отоци в областта на счупването.

Тези болки намалили своя интензитет едва четири месеца след отстраняване на шините, но продължили моменти на спорадични силни такива. Описаните спорадични болки засилили своя интензитет и честота на проява, което в последствие наложило през 2021 год. на 10.11.2021 год. ищцата отново да постъпи в болница УМБАЛ „Свети Георги“ гр. П., като видно от издадената й експертиза било налице възпаление, което било вследствие и в пряка причинно-следствена връзка със нанесената й на 17.12.2020 год. от Л. травма.

Предвид продължаване на проявяваната от Л. агресия, включително и физическа такава спрямо ищцата, отправените от него заплахи за здравето и живота й, здравето и живота на нейната сестра, постоянното преследване от негова страна спрямо нея и нейните близки, подала жалба до РП - Стара Загора и по същата било образувано досъдебно производство. След приключването на досъдебното производство, с предмет нанасянето на средна телесна увреда от страна на ответника спрямо ищцата, между РП - Стара Загора и М. Л. било сключено споразумение и същото било одобрено от PC Стара Загора по НОХД 900/2023 год. по описа на PC Стара Загора. Видно от протокол № 130/31.03.2023 год., сключеното споразумение било одобрено от съда, като съда признал М. Л. В. за виновен в това, че на 17.12.2020 год. в село Б., ***, чрез нанасяне на удари с ръце /юмруци/ е причинил на М. П. С., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, поради което на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“Б“ във вр. чл.

39, ал. 1 във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 е т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 във вр. чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от НК му било наложено наказание пробация. За времето, през което ищцата била с между-челюстна фиксация /около 40 дни/ същата не могла да се храни пълноценно. Храната, която приемала била в течна форма и я приемала с помощта на сламка. След свалянето на фиксацията, понеже продължавала да изпитва силни болки, ищцата продължила да се храни с течна храна, която започнала да приема на малки хапки. Отслабнала с няколко 3 килограма. Полученото травматично увреждане повлияло негативно и върху обичайния й начин на живот. След инцидента и първия болничен престой, за период от 40 дни ищцата била на домашно лечение. Затруднено било и общуването с обичайния й кръг от лица, което причинило допълнителен душевен дискомфорт за нея. От датата на инцидента и досега, въпреки проведеното лечение, ищцата продължавала епизодично да усеща болки в челюстта. Вследствие на претърпяното изпитала силен стрес, започнала да изпитва страх от посегателство върху нея. Била напрегната и тревожна, сънят й бил нарушен. Имала затруднена концентрация и понижена работоспособност. Преживеният стрес, унижение, негативни емоционални състояния я направили несигурна и това се отразило на поведението и контактите й с околните. И към настоящия момент преживяното продължавало да предизвиква силни отрицателни емоции у нея. Вследствие описаните по-горе обстоятелства ищцата претърпяла съществени неимуществени вреди, които счита, че са пряка и непосредствена последица от действията на М. Л. В., изразяващи се във физическа болка от получените наранявания, почувствала се безпомощна, обидена и унижена, претърпяла уплаха и смущение, възмущение и притеснение, страх и депресия, вследствие на претърпяното. Счита, че с действията си, а именно извършване на престъпление и нанасянето на телесните увреди, ответникът и причинил посочените неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка от нанесените удари, чувство за страх, депресия, обида и унижение, уплаха и смущение, възмущение и притеснение, вследствие на претърпяното. Счита, че вредите й били причинени от ответника виновно, чрез едно противоправно деяние, като същите са пряка и непосредствена последица от деянието.

Искането до съда е да се постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените й от М. В. неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка от нанесените удари и вследствие на това нанесена средна телесна увреда - счупване на челюст, чувство за страх, депресия, обида и унижение, уплаха и смущение, възмущение и притеснение, вследствие на претърпяното, пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника противоправно деяние, за което е ангажирана и наказателната му отговорност в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на нанасяне на увредата, а именно от 17.12.2020 год. до окончателното заплащане.

Ответникът оспорва иска като частично основателен. Твърди, че претендираната сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди, описани в исковата молба, била силно завишена, дори с оглед на трайната съдебна практика по аналогични казуси. Приложените към исковата молба доказателства не съдържали аргументи, подкрепящи тази силно завишена цена на иска и причинно - следствената връзка между описаното състояние на ищцата и вината на ответника за такъв резултат, а твърденията на ищцата за системно и продължаващо във времето агресивно поведение на ответника не отговаряли на истината.

4

За да постанови решението си Старозагорският районен съд е приел от фактическа страна следното: От показанията на св. Д.Д.М. е установил, че в началото на м.01.2021г. ищцата е била в тежко състояние, наплашена, стресирана, разплакала се, зъбите й били в шини и метални скобички, не е можела да говори, почти нищо не й се е разбирало, макар и трудно е обяснила, че е пострадала от приятеля си. Имало е разлика преди случилото се с ищцата и след това, била стресирана, казвала, че има проблеми със зъбите.

Св. З.М.М.-работодател на ищцата - също установява, че ищцата е била с шини и ластици по зъбите си, говорела е трудно, лицето й е било отекло, станало е ясно, че не може да работи към онзи момент. Ищцата не е била в състояние да работи, била е стресирана и не е искала да се показва на публични места. Свидетелят твърди, че знае, че някой я е ударил. От година и седем-осем месеца ищцата работи при него и при промяна на времето се оплаква, че има болки.

От показанията на свидетелите Д. и Н. съдът е установил че ищцата и ответника са имали връзка по между си. От показанията на св. Д.М.Д.-майка на ответника съдът е установил, че сина й и ищцата са посрещнали новата 2021г. в с. Б. заедно. Твърди, че когато е видяла ищцата през месец януари не й направило впечатление нещо по лицето й. Св. О.Й.Н. твърди, че знае за инцидента. Виждал е ищцата с шини на устата, когато са били заедно с М..