Решение № 119 от 01.03.2022, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Разград, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330101970 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т.

1 вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „В - Дунав“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. „С“ № **, представлявано от С И срещу Р. ИБР. АХМ. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р*, ул. „Н П“ № *** с която са предявени обективно съединени искове за установяване, че ответницата дължи на ищеца парично задължение в размер на 2774,01 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и една стотинка), от които главница в размер на 2718,14 лева (две хиляди седемстотин и осемнадесет лева и четиринадесет стотинки), лихва в размер на 55,87 лева (петдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) за периода от 30.04.2021 г. до 13.07.2021 г. , съгласно издадена 1 (един) брой фактура за потреби 715 куб. м. ВиК услуги на административен адрес: град Л, поземлен имот с идентификатор ***, към датата на подаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение по ЧГД 2021333010***/2021 по описа на Районен съд – Разград, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендират разноските, направени в хода на заповедното и исковото производство.

Ищцовото дружество сочи, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператора „В - Д“ ЕООД - гр. Разград, потребители на ВиК услуги, предоставяни от ВиК оператора, са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на право на строеж на имоти. Подчертава се, че съгласно Заявление № ВК-04-**от 10.02.2021 г. на ответницата в качеството на собственик била открита партида с абонатен № 9020394 за предоставени ВиК услуги на административен адрес: град Лозница, поземлен имот с 1 идентификатор 44166.1.***. Според заявеното от страна на потребителя, действащ чрез своя пълномощник, поземленият имот се ползва като „пункт за прегледи на коли“, а според Нотариален акт № **, том 1, peг. № ***, дело 72 от 2021 г. на Р* И*, трайното ползване на поземления имот е „бензиностанция, газостанция, метанстанция“, като към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 61 за промяна на партидата няма данни обекта да не е работил. Упоменава се, че при явяване в дружеството пълномощник на ответницата била предоставила лично на служителя показанието на монтираното в поземления имот измервателно устройство и към 10.02.2021 г. то било 24. Последното било съпоставено с последното отчетено такова, и като разликата от 5 куб. м. била фактурирана на предходния потребител - „В* -В-В“ ЕООД, собственик до 05.02.2021 г. Твърди се, че при редовен отчет на измервателното устройство през месец март 2021 г. отчетникът при дружеството установил доставени услуги в голям размер, поради което сигнализирал колеги за установеното и поискал съдействие с оглед установяване на евентуална повреда. Отбелязва се, че в процесния имот пристигнали служители на дружеството, който са констатирали, че монтираното в имота измервателно устройство - марка „Б*“, фаб. № *****, мет. пломба 18, се върти постоянно. Дължало се на теч след водомера, т. е. проблем във вътрешната водопроводна мрежа. Твърди се, че към момента на проверката нямало данни измервателното устройство да е повредено и/или да не отговаря на ЗИ. С цел превенция водоподаването към имота било спряно от спирателния кран. Твърди се, че за последното бил съставен Протокол № 901***/02.03.2021 г. След отразяване на отчетените показания на потребителя, на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ била издадена Фактура № 1000325***/31.03.2021 г. за доставени и потребени 715 куб. м., срещу която нямало постъпило възражение в срока по чл. 34 от ОУ. На 02.04.2021 г. в дружеството била депозирана жалба с вх. № ВК-24Ж-13/02.04.2021 г., в която се отправяло искане за фактуриране на отчетените услуги на предходния собственик. В същата не били посочени искания за оспорване на фактурата, нито на отразените във фактурата отчетени количества. Указва се, че по така депозираната жалба била извършена проверка, а в резултат на същата не било уважено и отправеното искане. Сочи се, че ответницата била уведомена с писмо с изх. № ВК- 24-Ж-13#. На основание чл. 40, ал. 1 от ОУ на ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение на 18.05.2021 г. ведно с приложена справка-извлечение, но същата е върната в цялост с отбелязване „непотърсена“. Поради незаплащане в указания срок на задължението ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, като с Разпореждане № **** от 26.08.2021 г. по образуваното ЧГД 2021333010**** е указан срок за предявяване на иск с оглед на факта, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от страна на ответницата.

Процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа ИМ. Моли се с оглед събраните доказателства съдът да уважи предявените искове.

Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Сочи, че в съставения протокол няма подпис на ответницата. Оспорва начислените суми във фактурите за канал и пречистване, като твърди че не се дължат от доверителката и. Изразява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства приема 2 за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление № ВК-04-** от 10.02.2021 г. на ответницата в качеството на собственик била открита партида с абонатен № 9020394 за предоставени ВиК услуги на административен адрес: град Л*, поземлен имот с идентификатор 44166.1.***. Според заявеното от страна на потребителя, действащ чрез своя пълномощник, поземленият имот се ползвал като „пункт за прегледи на коли“, а според Нотариален акт № **, том 1, peг. № ***, дело 72 от 2021 г. на Р* И*, трайното ползване на поземления имот е „бензиностанция, газостанция, метанстанция“. Към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 61 за промяна на партидата нямало данни обекта да не е работил. На явилия се в дружеството пълномощник на ответницата било предоставено лично на служителя показанието на монтираното в поземления имот измервателно устройство и към 10.02.2021 г. то било 24. Последното било съпоставено с последното отчетено такова,като разликата от 5 куб. м. била фактурирана на предходния потребител - „В -В-В“ ЕООД, собственик на имота до 05.02.2021 г. При редовен отчет на измервателното устройство през месец март 2021 г. отчетникът при дружеството свид. Г установил доставени услуги в голям размер. Свидетелят знаел, че собственикът вече е друг.

Забелязал, че водомерът върти силно, а обикаляйки сградата чул шум от силно течаща вода. До северната стена имало локва. Поради това сигнализирал в дружеството и поискал съдействие с оглед установяване на евентуална повреда. В процесния имот пристигнал свид. Георгиев, придружаван от свид. П, последния назначен като специалист продажби за ищцовото дружество. В обекта нямало никой, но имало шум, а задната стена на обекта била мокра. Водомерът бил разположен в шахта, а през зимния период се правили предписания за зазимяване. Преди измервателното устройство имало монтиран кран със счупена врътка, но кранът работил.

Свидетелите не установили повреждане на пломбата. При завъртането и затягането на крана, измервателното устройство спряло да отчита. След като водомера влязъл в покой, свидетелите вписали данните в съставения при проверката протокол. Измервателно устройство било марка „Б“, фаб. № ***.

Свид. П* съставил Протокол № ******/02.03.2021 г. и посочил отразените от измервателното устройство показания: 739.Върху пломбата имало означение 18, което означавало, че уредът е преминал изпитание в независима лаборатория през 2018 г. със срок до 2023 г. След отразяване на отчетените показания на потребителя, на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ била издадена Фактура № 10003***/31.03.2021 г. за доставени и потребени 715 куб. м., срещу която нямало постъпило възражение в срока по чл. 34 от ОУ. На 02.04.2021 г. в дружеството била депозирана жалба с вх. № ВК-24Ж13/02.04.2021 г., в която се отправяло искане за фактуриране на отчетените услуги на предходния собственик. В същата не били посочени искания за оспорване на фактурата, нито на отразените във фактурата отчетени количества. По така депозираната жалба била извършена проверка, а в резултат на същата не било уважено и отправеното искане. Ответницата била уведомена с писмо с изх. № ВК- 24-Ж-13#. На основание чл. 40, ал. 1 от ОУ на ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение на 18.05.2021 г. ведно с приложена справка-извлечение, но същата е върната в цялост с отбелязване „непотърсена“. Поради незаплащане в указания срок на задължението ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и такава била издадена. След това през м. август 2021 г. свид.

Георгиев проверил имота. Имало ползватели, които го поканили. Видял, че 3 има консумация на вода. Измервателното устройство отчело консумация на два кубика вода. После собствениците затворили вратите и свидетелят нямал достъп до имота за отчитане на показанията на измервателното устройство.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Така предявените искове са допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Съобразно доказателствената тежест, която страните носят в процеса, спорният по делото въпрос е относно обема на предоставените услуги и съответно размера на начислените суми за услуги, т.е. относно действителните количества доставена питейна вода, канал и пречистване, както и доколко ищцовото дружество е начислило в съответствие със законовата уредба и общите условия количества изразходвана вода.

По делото е установено, че процесното количество вода е преминало през водомера и е било отчетено от него. От друга страна в хода на процеса не се събраха доказателства за неизправност на водомера. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 4 и ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, проверка на точността на водомера може да бъде поискана, както от оператора, така и от потребителя, но проверката не може да се вмени в задължение на оператора, в случая ищеца.

През процесния период не е извършвано отчитане не извършвано отчитане от м. ноември до м. март, въз основа на депозирано уведомление-декларация на л. 74. Извършен е реален отчет, когато свид. Георгиев е разбрал, че има продажба и друг собственик. По делото не са събрани доказателства, да не се ползва канал, поради което във фактурата са начислени суми за канал и пречистване на консумираните и отчетени 715 куб.м.

Основателността на главното задължение, обосновава и основателността на задължението за обезщетение на забавата за неплащане в срок. Предвид липсата на плащане на доставените ВиК услуги и изтичането на 30-дневния гратисен срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ за плащане, след този момент ответника дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху дължимата сума.

Предвид основателността на иска ответника дължи на ищеца разноските направени в заповедното и в исковото производства, а именно: 55,48 лв. в заповедното производство и сумата от 653,25 лв. съдебни разноски (103,25 лв. за държавна такса и 550 лв. за адвокатско възнаграждение). Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение по делото е 524,18 лева, поради което не е налице твърдяната прекомерност.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че ответницата Р. ИБР. АХМ. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Разград, ул. „Н* П*“ № ***, дължи на ищеца „В* - Д*“ ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на 4 управление: гр. Разград, ул. „С*“ № **, представлявано от С И , следните посочени суми в издадената Заповед № 964 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 20213330**** по описа за 2021 г. на Районен съд - Разград: 2718,14 лева (две хиляди седемстотин и осемнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляващи стойността на доставени и незаплатени ВиК услуги съгласно издадена фактура за потребени 715 куб. м. на административен адрес: град Лозница, поземлен имот с идентификатор *** и ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 16.07.2021 г. до окончателното и изплащане; 55,87 лева (петдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху дължимата сума за незаплатени ВиК услуги за периода от 30.04.2021 г. до 13.07.2021 г.