Определение № 456 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив , 05.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501598 по описа за 2021 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:131001375, чрез пълномощника адв. Н.К., против протоколно определение от 20.05.2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№ 19741/2019г., с което е върната искова молба с вх. № 79138/04.12.2019 г., подадена от жалбоподателя против М. Н. П., ЕГН :

**********, прекратено е производството по делото, обезсилена е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14306/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу длъжника М. Н. П., ЕГН- ********** и жалбоподателят е осъден да й заплати направените по делото разноски в размер от 380 лева.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата страна М. Н. П., ЕГН- **********, чрез пълномощника си адв.С.М., депозира писмен отговор , в който взема становище за неоснователност на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Пловдивският районен съд е сезиран с искова молба , подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД против М. Н. П. за признаване за установено между страните, че ответницата, в качеството й на солидарен длъжник , дължи на ищеца сумата в размер на 3 913,32 лв., от които 3 000 лв., представляваща 1 частично дължима главница по Договор за прокредит спринт № 020877258/30.01.2013 г. от общо дължима в размер на 16 030,16 лева, и сумата в размер на 913,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.09.2016 г. – 02.09.2019 г. върху неизплатеното задължение по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7959/05.09.2019 г. по ч. гр. д. № 14306/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 10 гр. с.

С определение № 260847/14.09.2020г. първоинстанционният съд е в ъ р н а л исковата молба на подателя и прекратил производството по делото,като е приел, че е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД, тъй като ответницата имала качеството на поръчител, а не на съдлъжник.

С определение

№260780/16.12.2020г. по в.ч.гр.д.№2809/ 2020г.,

Пловдивският окръжен съд е отменил постановеното от първоинстанционния съд преграждащото определение и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е посочил, че изложените от районния съд съображения могат да бъдат преценени само при разрешаване по съществото на спора и се отнасят към основателността на иска, а не към допустимостта му.

Така постановеното от въззивния съд определение е задължително за първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК, а процесуалните действия, приети от въззивния съд при обжалването за неправилни, не могат да бъдат повторени.

Нарушавайки разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд на 20.05.2021г. постановява второ прекратително определение на същото основание. В така обжалваното определение първостепенният съд отново е приел, че е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД, тъй като ответницата имала качеството на поръчител, а не на съдлъжник, като се е позовал и на Решение № 213/ 06.01.2017 г. по гр. дело № 5864/2015 г., по описа на ВКС, Гражданска колегия, IV- то г.о.

Въззивният съд намира така обжалваното определение за неправилно, като споделя мотивите в отменителното определение на Пловдивския окръжен съд, че изложените от районния съд съображения могат да бъдат преценени само при разрешаване на спора по съществото и се отнасят към основателността на иска, а не към допустимостта му, в който смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена след датата на посоченото от първоинстанционния съд съдебно решение. Всички спорни по делото въпроси: дали ответницата има качеството на поръчител по договора за банков кредит; настъпил ли е падежът на задължението по кредита; обявена ли е на длъжниците предсрочната изискуемост преди датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ; погасено ли е задължението на ответницата, ако съдът приеме, че има качеството на поръчител по реда на чл.147,ал.1 ЗЗД; от коя дата тече шестмесечният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД -от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг в хипотеза на предсрочна изискуемост, по който последен спорен въпрос е налице и висящото тълк.дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС , касаят съществото на спора, а не неговата допустимост и на тях първоинстанционния съд трябва да даде отговор с решението си.

2

Поради това постановеното от ПРС определение за прекратяване на производството по делото е неправилно и следва да бъде отменено , а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.05.2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№ 19741/2019г., с което е върната искова молба с вх. № 79138/04.12.2019 г., подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:131001375 против М. Н. П., ЕГН:**********, прекратено е производството по делото , обезсилена е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14306/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу длъжника М. Н. П., ЕГН:********** и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:131001375, е осъдено да заплати на М. Н. П., ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер от 380 лева.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3