Определение № 1068 от 22.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500693 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба с вх. № 2710 от 23.06.2026 г. от К. Г. Т. против определение № 222 от 19.07.2026 г., постановено по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена, с което е оставено без уважение искането на К. Г. Т., с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване от задължението му за внасяне на държавна такса за обжалване на разпореждане № 665 от 08.06.2026 г. постановено по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена.

Жалбоподателя излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като при наличието на предпоставки за отстраняване на първоинстанционния съдебен състав, това не било сторено и не била осигурени ефикасни средства за защита чрез провеждане на „публичен“, „справедлив“ процес от независим и безпристрастен съд. В жалбата се сочи, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., повеляваща, че за производства по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Жалбоподателят изтъква и че съдът следва да изпълни задължението си служебно като установи всички релевантни за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК факти. Поддържа, че определението нарушава принципите на публичен, справедлив и безпристрастен процес и се позовава на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, като твърди, че правото на ЕС има примат над националното право в противоречащата му част.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена е образувано въз основа на искова молба от К. Г. Т. против Административен съд Добрич, Административен съд Варна, Районен съд Елена и Районен съд Горна Оряховица, с правно основание чл. 2, ал.

1, във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 7 000.00 евро за причинени му неимуществени вреди по адм. д. № 1/2025 г. по описа на Административен съд Добрич, преминало на производство през всички ответници по делото. С определение № 187 от 22.05.2026 г. по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена, сезираният съд, доколкото е ответник по иска, на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, е изпратил делото на Районен съд Велико Търново, като най–близкия родово компетентен съд, предвид факта и че Районен съд Горна Оряховица е ответник по делото. Ищецът е обжалвал този акт с частна жалба с вх. № 2256 от 26.05.2026 г., като с разпореждане № 557 от 27.05.2026 г. му е указано да заплати държавна такса по чл. 19 ТДТГПК в размер на 7.67 евро. С разпореждане № 655 от 08.06.2026 г. по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена частната жалба против определение № 187 от 22.05.2026 г. по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена е върната, поради неизпълнение на дадените указания в срок. Постъпила е частна жалба от К.

Т. против разпореждане № 665 от 08.06.2026 г. по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена, в която е обективирано искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса за обжалване на съдебния акт. С разпореждане № 658 от 08.06.2026 г. по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена искането е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за представяне на доказателства съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Изпратено е съобщение с препис на разпореждане № 658 от 08.06.2026 г. до Т. чрез ЕПЕП, получено от него на 09.06.2026 г. Последният не е изпълнил указанията на съда в определения едноседмичен срок, е изтекъл на 16.06.2026 г. С определение № 222/19.06.2026 г. искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставено без уважение, предвид липсата на доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да му бъде признато от съда, че няма достатъчно средства да заплати държавна такса за обжалване на съдебния акт.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Ищецът не е изпълнил изобщо дадените му задължителни указания, с разпореждане № 658 от 08.06.2026 г. нито е поискал продължаване на срока за изпълнение. Възззивният съд преценява, че Районен съд Елена е дал правилни и подробни указания на ищеца, които последният не е изпълнил. Необосновани са доводите, че са били налице предпоставките за освобождаване на ищеца от държавна такса.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2.

2 имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

При преценката, касателно наличието на предпоставките за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса съдът следва да вземе предвид размера на таксата, в конкретния случай- 7.67 евро, преценен с оглед специфичните обстоятелства по случая, платежоспособността на страната, както и стадия на производството, в който въпросното искане е направено. В случая ищецът- жалбоподател не е представил никакви доказателства за имущественото си състояние. Наличието на заболявания не представлява самостоятелно основание за освобождаването от такси и разноски по производството, а следва да се прецени съвкупно с другите предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК.

По делото не са представени доказателства, установяващи невъзможност за осигуряване на средства за заплащане на дължимата държавна такса, която е в минималния размер от 7.67 евро. Поради това, молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от задължението му за внасяне на държавни такси и разноски е неоснователна.

Противно на посоченото в частната жалба предмет на делото е иск по чл. 2б ЗОДОВ, а не е иск по чл. 71 и сл. ЗЗДискр., за да не се дължи държавна такса за разглеждането му респ. при обжалването на актовете на съда в това производство, на основание особеното правило на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр.

Възражението в частната жалба, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради наличието на основания за отвод на първоинстанционния състав, е неоснователно, тъй като съдът не се е произнасял по същество на повдигнатия спор, а по процесуален въпрос, по който процесуалните норми въвеждат императивни правила, а от друга страна– наведените в жалбата оплаквания са декларативни, лишени от конкретика, и въззивният състав не открива основания за отвод.

Като е оставил искането без уважение първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид неоснователността на частната жалба и на основание чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата от 7.67 евро, с левова равностойност от 15.00 лева, представляваща дължимата държавна такса по частната жалба.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Велико Търново, първи въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 222 от 19.06.2026 г., постановено по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена, с което е оставено без уважение искането на ищеца К. Г. Т., с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаването му от заплащане на държавна 3 такса в размер на 7.67 евро /седем евро и шестдесет и седем евроцента/, с левова равностойност от 15.00 лева, за обжалване на разпореждане № 665 от 08.06.2026 г., постановено по гр. д. № 445/2026 г. по описа на Районен съд Елена.

ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес град Е.“ № ., на основание чл. 77 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата от 7.67 евро /седем евро и шестдесет и седем евроцента/, с левова равностойност от 15.00 лева, представляваща дължима държавна такса за разгледаната с настоящото определение частна жалба, за заплащането на която жалбоподателят е останал задължен.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Върховен касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4