Решение № 1564 от 22.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1564 гр. Плевен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. И. като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430101071 по описа за 2026 година съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ***, ЕИК ***, чрез юрк.Б. Т., против Р. И. Ралникова, ЕГН **********, от ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сума в размер на 1688,17 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№56/2026 г. на РС Оряхово. В исковата молба се твърди, че на 04.10.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, и ответницата Р.

И. Ралникова, в качеството й на кредитополучател, бил сключен по електронен път Договор за потребителски кредит № 2102257, при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Твърди се, че ответницата кандидатствала за отпускане на кредит посредством електронната платформа на кредитодателя, като попълнила съответното заявление и след запознаване с предоставената й преддоговорна информация, Общите условия и проекта на договор, изразила съгласие за сключването му чрез натискане на съответния електронен бутон. По силата на договора кредитодателят се задължил да предостави кредит в размер на 3500,00 лева, който кредитополучателят следвало да погаси чрез 24 месечни вноски по 214,16 лева, с краен срок за погасяване 10.10.2021 г. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в 1 размер на 40%, а годишният процент на разходите бил посочен в размер на 48,21%. Твърди се, че кредитът бил предоставен на ответницата, но последната не изпълнила задълженията си за неговото погасяване съобразно уговорения погасителен план. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД прехвърлило вземанията си срещу ответницата на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Ищецът твърди, че длъжницата била уведомена за извършената цесия посредством електронно съобщение от 01.04.2021 г., изпратено на посочения от нея електронен адрес.

При условията на евентуалност се поддържа, че уведомяването е настъпило и с връчването на исковата молба и приложенията към нея. Поради неизпълнение на задълженията по кредита ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №56/2026 г. по описа на Районен съд Оряхово. След издаването на заповедта за изпълнение и връчването й на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с Определение №140/04.03.2026 г. заповедният съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането, което последният сторил в законния срок. Моли се предявеният иск да бъде уважен изцяло, като се признае за установено, че ответницата дължи претендираната главница, ведно със законната лихва от подаването на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските, направени както в заповедното, така и в настоящото исково производство. В с.з. ищецът не изпраща представител, депозирано е писмено становище по същество на делото преди с.з – от 13,08,2026 г.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения на ответницата особен представител адв.Ф. И. от ПАК, в който първоначално е изразено становище, че исковата молба е допустима и основателна с оглед представените доказателства. Посочено е, че поради липса на контакт с представляваното лице особеният представител не разполага с възможност да ангажира допълнителни доказателства. В с.з. особения представител на ответницата е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен поради липса на доказателства, че доверителката му действително е получила претендираната заемна сума. Поддържа, че обстоятелството, че кредитодателят е наредил паричен превод посредством платежен оператор, не удостоверява само по себе си получаването на парите от ответницата, а невъзможността на оператора да предостави информация поради изтичане на срока за съхранение на документацията не може да се тълкува в полза на ищеца.

С Определение № 2969/08.07.2026 г., постановено по реда на чл.140 ГПК, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е съобщил на страните проект за доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест между тях. Изрично е указано на ищеца, че в негова тежест е да установи действителното възникване на твърдяното кредитно правоотношение, качеството си на кредитор по силата на извършената цесия, както и факта на реалното предоставяне на заемната сума на ответницата, изискуемостта и размера на претендираното вземане. На основание чл.146, 2 ал.2 от ГПК е обърнато внимание, че не са посочени достатъчно доказателства за предоставянето на сумата по кредита и за уведомяването на ответницата за извършената цесия.

Със становище от 13.08.2026 г. ищецът е заявил, че поддържа предявения иск, като е представил допълнително разписка за извършен паричен превод посредством системата ePay.bg. Изложени са допълнителни съображения относно реда за сключване на договора за кредит от разстояние и е поддържано, че сумата по кредита е усвоена от ответницата.

В проведеното на 04.09.2026 г. открито съдебно заседание особеният представител на ответницата е оспорил доказателственото значение на представената разписка, като е посочил, че тя не съдържа подпис на ответницата, нито удостоверяване от платежния оператор, че именно тя е получила сумата. Направено е доказателствено искане за изискване на информация от „Изипей“ АД относно изплащането на превода.

Съдът е уважил искането, като е изискал от дружеството информация дали паричният превод от 04.10.2019 г., удостоверен с разписка №2000000191882548, действително е бил изплатен на Р. И. Ралникова.

С писмо изх. №2026091417003134/17.09.2026 г. „Изипей“ АД е уведомило съда, че съгласно приложимите нормативни изисквания дружеството съхранява документацията за случайни платежни операции за срок от пет години. Поради изтичането на този срок и предвид обстоятелството, че процесният превод е от 04.10.2019 г., дружеството не разполага с данни и документи, въз основа на които да предостави информация относно усвояването му от посоченото лице.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и приложимите материалноправни и процесуални разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит №2102257 от 04.10.2019 г., в който като кредитодател е посочено „Кредисимо“ ЕАД, а като кредитополучател - Р. И. Ралникова. Съгласно чл.1 от договора кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит при условията, посочени в договора и приложенията към него, след одобряване на подаденото заявление. Съгласно чл.5 от договора сумата по одобрения кредит следва да бъде усвоена по посочения в заявлението на кредитополучателя начин. В представеното Приложение №1 към договора е посочено, че размерът на кредита е 3500,00 лева, срокът за погасяване е 24 месеца, броят на погасителните вноски е 24, а размерът на всяка от тях е 214,16 лева. Уговорен е годишен лихвен процент от 40%, годишен процент на разходите от 48,21% и общ размер на всички плащания по кредита от 5139,84 лева. В приложението се съдържа и погасителен план с посочени размери на главницата и възнаградителната лихва, включени във всяка погасителна вноска. Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ ЕАД, както и Стандартен европейски формуляр за 3 предоставяне на информация за потребителските кредити.

В представения екземпляр на договора за потребителски кредит не се съдържа саморъчно положен подпис на ответницата. Ищецът поддържа, че договорът е сключен по електронен път, чрез използване на организираната от кредитодателя система за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно т. VII.10 от Общите условия кредитополучателят има право да заяви нов кредит от същия или друг вид преди погасяването на вече получен кредит. В случай че кредитодателят одобри заявлението, в зависимост от постигнатите между страните договорености, сумата по новия кредит може да бъде използвана за погасяване на задълженията на кредитополучателя по съществуващ договор за кредит или да бъде усвоена изцяло от кредитополучателя по реда на Общите условия. Следователно договорните условия изрично допускат усвояване на новоотпуснат кредит и чрез погасяване на вече съществуващо задължение към кредитодателя.

Като доказателство за предоставяне на заемната сума първоначално е представено счетоводно извлечение от системата на „Кредисимо“ ЕАД, изготвено на 20.03.2026 г., съдържащо счетоводни записи за извършени на 04.10.2019 г. операции по процесния договор за кредит. От същото се установява, че общият размер на кредита е бил усвоен посредством две операции - с едната операция сумата от 345,93 евро, равностойна на 676,58 лева, е отнесена за погасяване на задължение по предходен заем на кредитополучателя, като операцията е отразена в счетоводството с основание „Погасяване задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем“. С другата операция сумата от 1443,59 евро, равностойна на 2823,42 лева, е отразена като предоставена на кредитополучателя разлика по новия кредит.

По този начин общият размер на двете операции възлиза на 1789,52 евро, съответстващи на договорената кредитна сума от 3500,00 лева.

Впоследствие ищецът е представил разписка за извършено плащане №2000000191882548 от 04.10.2019 г., генерирана от системата ePay.bg. От нея е видно, че като наредител на плащането е посочено „Кредисимо“ ЕАД, а като получател - Р. И. Ралникова, индивидуализирана с трите си имена и ЕГН. В разписката е отразен паричен превод към EasyPay в размер на 2823,42 лева, съответстващи на 1443,59 евро, както и такса в размер на 8,42 лева.

Съпоставката между представената разписка и счетоводното извлечение установява пълно съответствие относно датата на операцията, размера на преведената сума и лицето, в чиято полза е нареден преводът. Представените документи се допълват взаимно и удостоверяват единен механизъм за усвояване на договорения кредит - чрез погасяване на част от задължението по предходен кредит и предоставяне на остатъка посредством паричен превод.

По делото е представен и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ведно с извлечение от приложение към него, съдържащо индивидуализиращи данни за вземането срещу ответницата по процесния 4 договор за кредит. В приложението към договора за цесия е посочено, че към 23.02.2021 г. непогасеният размер на главницата по кредита възлиза на 3301,77 лева. По делото е представено и уведомление за извършената цесия, както и пълномощно, с което цедентът е овластил цесионера да уведомява длъжниците за прехвърлените вземания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Налице е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като искът по чл.422 от ГПК е предявен след дадените от заповедния съд указания и в рамките на законоустановения срок. Налице е и идентичност между вземането, предмет на заповедното производство, и това, чието установяване се претендира в настоящото производство.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало кредитно правоотношение между ответницата и първоначалния кредитор, действителното предоставяне на заемната сума на кредитополучателя, настъпването на изискуемостта на задължението, неговия размер, както и придобиването на вземането по силата на извършената цесия.