Решение № 53 от 15.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ямбол, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600082 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подс. Г. И.

М. срещу Присъда № 177/07.12.2023 г., постановена по НОХД № 889/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С присъдата, подс.М. е признат за виновен в това, че на**.**.**** г. в гр.

******, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал в себе си високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1, и ал.2 от ЗКНВП, вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № I от същата, а именно коноп с общо нето тегло 22,755 грама /двадесет и два грама и седемстотин петдесет и пет милиграма/, както следва:

Обект № 1/1 - коноп с нето тегло 10,904 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 23.40%; Обект № 1/2 - коноп с 1 нето тегло 10,093 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 27.70%; Обект № 1/3 - коноп с нето тегло 1,300 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 28.70% Обект № 1/4 - коноп с нето тегло 0,424 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 26.20% и Обект № 2 - коноп с нето тегло 0,034 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол, всички високорискови наркотични вещества на обща стойност 136.53 лева /сто тридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ - престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години.

На основание чл.55, ал.3 от НК наказанието глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода, не е наложено.

На основание чл.354а, ал.6 от НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението - наркотични вещества – марихуана, предадени с приемно предавателен протокол № ******-****/**.**.**** г. в ЦМУ, отдел „НОП“ гр. София.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 216.05 лв., вносими в приход на републиканския бюджет, по сметката на ОДМВР – Бургас.

В подадената жалба се твърди неправилност на присъдата на районният съд като постановена в нарушение на процесуалния наказателен закон, аргументирана с твърдение за това, че подсъдимият не владее български език, а в хода на досъдебното производство и на съдебното такова на същият не му е назначаван преводач. Твърди се неправилност на присъдата и поради допуснати от първоинстанционния съд при събиране, анализа и оценката на доказателствените източници, съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се изтъкват допуснати нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК и на чл.303 от НПК. На тези основания се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. В условията на алтернативност се настоява за изменение на присъдата чрез преквалифициране на престъпното деяние от такова по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в такова по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК или нейната отмяна, вместо което да бъде постановена друга такова, с която подс. М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, поради наличието на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК.

Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за правилност и обоснованост на постановената присъда и за справедливост на наложеното наказание.

В тази връзка моли съда да я потвърди изцяло.

Въззивникът Г. М. участва във въззивното производство лично и със защитник - адвокат от *АК. Двамата поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по 2 изложените в нея съображения. В допълнение, защитникът акцентира на Протокола за доброволно предаване от **.**.**** г., като счита същият за неправилно съставен поради липсата на доброволност на самото предаване на наркотика, тъй като към този момент нямало данни на Г. М. да са му били разяснени правата, а и поради твърдяното неразбиране на книжовен български език от него, което от своя страна е увредило съществено правото му на защита. На следващо място намира, че протоколът е порочно съставен, т.к. от материалите по досъдебното производство било видно, че марихуаната е „иззета от адрес в жилищен блок, а протоколът за доброволно предаване е съставен в полицейското управление“. На трето място, защитникът сочи, че първото действие по разследването - обиск на подсъдимия, е ненадлежно извършено, т.к. при извършването му на подсъдимия не са му били разяснени всички права предвид обстоятелството, че същият не владее български език и е липсвало преводач. Предвид всичко това, включително и съображенията, изложени във въззивната жалба, счита, че присъдата на ЯРС страда от съществени процесуални пороци, които биха били отстраними с нейната отмяна.

В личната си защита и при дадената последна дума подсъдимият моли за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на друга, с която да бъде оправдан.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря /арг.Решение №60207 от 15.02.2022 г. по н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС, Решение № 28 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др./. Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната 3 правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи, наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят и от настоящата инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото внимание и прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитникът /, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната инстанция споделя направения извод от районния съд, че автор на инкриминираното деяние е Г. И. М..

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК.

Предмет на престъплението е коноп с общо нето тегло 22,755 грама, както следва: Обект № 1/1 - коноп с нето тегло 10,904 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 23.40%; Обект № 1/2 - коноп с нето тегло 10,093 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 27.70%; Обект № 1/3 - коноп с нето тегло 1,300 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 28.70% Обект № 1/4 - коноп с нето тегло 0,424 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 26.20% и Обект № 2 - коноп с нето тегло 0,034 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол. Визираното вещество има забранителен режим на притежание, съхранение и употреба, поставено под контрол на списъка по чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП, а именно Списък I Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Стойността на високорисковото наркотично вещество е установена съобразно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

4

Г. М. е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото престъпно деяние чрез държането на **.**.**** г. на предмета на престъплението, посочен погоре. Налице е довършено престъпно деяние, т.к. осъществявайки горепосочената форма на изпълнителното деяние, въззивникът е установил своя фактическа и юридическа власт върху посочените наркотични вещества. Всички тези действия е извършил без да има надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

От субективна страна М. е действал с пряк умисъл. Ясно е съзнавал, че държи процесното наркотично вещество, че същото представлява високорисково наркотично вещество, че го държи без надлежно разрешително и установява своя фактическа и юридическа власт върху наркотичното вещество, респ. ясно е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Въззивният съд напълно споделя изводите на решаващият такъв, че конкретния случай не е малозначителен и неговата обществена опасност не е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, както и не е маловажен такъв по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, за да е налице “маловажен случай” на процесното престъпно деяние следва обществената му опасност да е значително пониска в сравнение с тази при обикновените случаи. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК обявява за непрестъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че извършеното от М. е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при обикновените случаи или пък с явно незначителна степен на обществена опасност или не е общественоопасно поради своята малозначителност.