Решение № 1060 от 15.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. ****, 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100503003 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.268-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на АН. ИВ. Д., представляван от адвокат Н.Т., срещу решение № 262537/ 27.09.2021г. постановено по гр.д.№2281/ 2021г.на Районен съд-****, с което упражняването на родителските права по отношение на детето АДР. АН. Д. е предоставено на майката ЕЛ. АЛ. Н., и производните на това решение- за местоживеене на детето, режим на личен контакт с бащата, присъдена издръжка за бъдещ период, и дължима издръжка за минал период. С решението съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата АН. ИВ. Д., да бъде издаден паспорт на детето и за пътуването му до държави- членки на Европейския съюз и ****, придружавано от своята майка Е.Н., на основание чл.127а от СК.

Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановяването му в разрез с възприетата фактическа обстановка и доказателствената съвкупност по делото, които установяват по-добрите възможности на бащата и неговия по-добър родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на детето. Счита, че майката няма нужния морал и родителски авторитет за пълноценно отглеждане на дете, и детето няма изградена доверителна връзка с майката, която продължителен период е работила в чужбина, не познава неговите нужди и не е проявявала интерес към образованието му. Тенденциозно, за целите на този процес, е твърдението й, че се намира на територията на **** и лично ще предоставя грижи за детето, докато е пребивавала в чужбина, оставяйки детето на трети лица. Като навежда доводи, че целта на инициираното производство по ЗЗДН, е да компрометира бащата и да отчужди детето от него, посочва, че към момента то изцяло е повлияно от негативното говорене на майката и отказва да общува с него. Счита, че промяната в упражняването на родителските права е изцяло в интерес на детето, за което бащата се е грижил приоритетно, познавайки по-добре неговите потребности, както и за преодоляване на родителското отчуждение.

Поддържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което упражняването на родителските права да се предостави на бащата, да се определи режим на личен контакт с майката в посочените дни и периоди от годината, месечна издръжка в размер на 200лв. В евентуалност, да се постанови отмяна решението само в частта на присъдената месечна издръжка , за разликата над 200лв. до 300лв., и в частта на присъдената издръжка за минал период,м.

03.2020г.- м.01.2021г. , за разликата над 2200лв. до 3300лв.

Въззиваемата страна ЕЛ. АЛ. Н., чрез адвокат А.П., по изложените в писмен отговор 1 аргументи счита жалбата за неоснователна. Оспорва като неверни всички твърдения на въззивника, че майката не се интересува от детето, за него не са полагани пълноценни грижи и то е без контрол, както и наведените за по-добър родителския капацитет на бащата .

Дирекция „Социално подпомагане“-****, не изразява становище по жалбата.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1-3 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна :

Предмет на разглеждане е предявеният от ЕЛ. АЛ. Н. срещу АН. ИВ. Д. иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето АДР. АН. Д., с производните на него искания: за местоживеене на детето при майката, за присъждане на месечна издръжка в размер на 300лв. и издръжка за минал период / март 2020г.-януари 2021г./ в размер на 3300лв., и определяне режим на лични отношения с бащата; и предявеният, на основание чл.127а СК иск, за издаване на съдебно разрешение заместващо съгласието на бащата А.Д. за пътуванията на детето извън страната, в държави от Европейския съюз и до ****, придружавано от своята майка, след издаване на изискуемите по ЗБДС документи за самоличност .

Според обстоятелствата на исковата молба страните са живели на семейни начала дванадесет години. Имат син ****, а ищцата пълнолетен син от предишен брак. През общия им живот е поемала всички задължения и отговорност за финансова обезпеченост на семейството, и по тази причина е търсила работа, с която да издържа себе си и децата, и да погасява два кредита.

До 15.01.2016г. работела на Океански пасажерски кораби „ Аида“, после на Речни пасажерски кораби, ежегодно от март-април до декември през 2016-2018г., с отпуск от две седмици и половина. От октомври 2019г. до 08.11.2020г., е била на работа в Г., Баден Баден. В периодите на отсъствие изпращала пари за издръжка на А. и ****, за погасяване на кредитите и на родителите си , които се грижили за детето в с.**** през лятната ваканция. През декември, януари, февруари и март, когато се връщала в гр.****, семейството живеело със средствата от нейните заплати. Към момента е на работа в хотел „Азалия“ и се грижи за непълнолетния си син.

Твърди, че отношенията с ответника са съпроводени с много конфликтни ситуации.Към нея били отправяне обиди и заплахи за убийство в присъствието на детето, което предизвиквало в него основателен страх. Отделно се твърди, че действията му поставял в риск живота и здравето на сина им. Учил го да зарежда ловна пушка и да стреля, вземал го на лов, давал му да кара мотора и колата си. Многократно водила разговори с него, че това поведение е недопустимо и безотговорно към детето, но също и към хората в селото.След фактическата раздяла не ограничавала срещите на детето с бащата. Забелязала, че след всяка среща се прибирало видимо уплашено и притеснено, че ще изпълните заканите към майка му. На 29.12.2020г. семейството на ищцата – детето, родителите и семейството на сестра й, празнували в с. ****. На празниците ответникът също бил при родителите си в с.****. При връщането на детето влязъл в дома им, започнал да обижда и да крещи , отправяйки заплахи към ищцата, после я ударил два пъти в главата с голям фенер. Всичко се случило пред детето, което продължавало да преживява изключително болезнено видяното. За този случай е подадена жалба от РУ-Б.. По нейна молба е образувано гр.д.№ 150/ 2021 на ВРС и издадена заповед за незабавна защита № 260004/ 12.01.2021г.

В отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на иска за родителски права. Аргументира се с липсата на родителски качества, необходими за изграждане на навици, характер и социализация на общото им дете. Твърди, че майката има нестабилно поведение, не притежава нужния морал и родителски авторитет. Оспорва твърдените обстоятелства и факти, като неверни и изопачени,целящи злепоставянето му пред детето. Излага насрещни твърдения за системна употреба на алкохол и агресивно поведение в периода на общия им живот. През цялото време на отсъствието й от страната за детето се грижел ответника. Поемал всички разходи за семейството, за разлика от ищцата, която безразсъдно харчела за лични нужди , а когато парите свършвали вдигала скандал, а по-късно научил, че има връзка с друг мъж. Твърди, че е безотговорен родител, не се е ангажирала с образованието и развитието на сина им, не участвала в подготовката за училище. Във времето на отсъствие от страна е поемал сам всички грижи за детето. Оспорва твърдението, че позволявал на детето да кара автомобил, мотор и да ходи на лов. Причината за раздялата е нова връзка на ищцата, която при завръщането си през март 2020г. сменила ключалката на семейното жилище и заявила, че не желае да живеят заедно.Част от багажа му бил изхвърлен през терасата,другият оставен в гаража. Когато отишъл да го вземе отново възникнал скандал. Всичко се случвало пред детето. След фактическата раздяла останало да живее с майка си. След заминаването й през май 2020г. за Г., за него трябвало да се грижи брат му, който също работел и често отсъствал през вечерите. В тази ситуация бащата започнал да общува повече със сина си, постоянно го виждал на улиците да кара колело, понякога сутрин да 2 закъснява за училище, и се страхувал, че при липсата на родителски контрол ще придобие вредни навици и пороци. За случая на 28.12.2020 г. посочва, че по предварителна уговорка детето трябвало да остане при него , но в 20.30ч. майката е поискала незабавно да се върне в къщата на баба си. При пристигането им започнала да нервничи и да повишава тон, а когато се опитал да разбере каква е причината, започнала да му крещи и да го отблъсква, дерейки лицето и шията.

Твърди, че това е използвано за иницииране на производство за домашно насилие срещу него.

След този случай цЕ.сочено е започнала да отчуждава детето от него. При всеки опит да разговарят какво се случва със сина им, заявявала, че това не е негова работа.Без причина детето също отказвало да го вижда. Смята, че майката има обсебващо поведение, забранила е всякаква комуникация между тях, което поставяло детето под пълна зависимост от нейните решения. На практика няма възможност да упражнява правата и задълженията си като родител.

Предявява насрещен иск за родителските права, с определяне местоживеенето на детето **** при баща му, искания за режим на лични отношения с майката в посочените дни от месеца и периоди от годината, и за присъждане на месечна издръжка в размер на 200лв. Евентуално, ако родителските права се предоставят на майката, да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, който да включва всяка нечетна седмица от годината , в дните петък, събота и неделя с преспиване ; по един месец през лятото- от 1-ви юли до 15-ти юли, и от 15-ти август до 30-ти август; на посочените официални празнични дни, на личните празници на детето и на рождения ден на бащата, в посочените часове от деня. Издръжката, която бащата следва да заплаща за детето, да се определи на 200лв., считано от датата на исковата молба, със законната лихва при забава на плащането.

Представено е писмено становище- отговор на насрещния иск от Е.Н.. Оспорва истинността на изложените твърдения за безотговорно поведение, несъвместимо с морала, грижите и възпитанието на детето, за финансова обезпеченост на семейството, поддържана връзка с друг мъж в Г., и преднамерено отчуждаване на детето от бащата.

Дирекция „Социално подпомагане“-****, представя социален доклад.

По искане на ответника, на основание чл.323,ал.2 СК, са постановени привременни мерки със следното съдържание:- упражняването на родителските права е предоставено на майката и определено местоживеене на нейния адрес ; режимът на лични контакти на детето с бащата включва всяка нечетна седмица от годината, в дните петък, събота и неделя , с преспиване, в часовете от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден ; един месец през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск, съответно от 1-ви юли до 15-ти юли и от 15-ти август до 30-ти август, като бащата ще взема детето в 10.00ч. на първия ден и ще го връща в 18.00ч. на последния ден , в дома на майката; включени са дни от Коледната ваканция и от Великденските празници, всяка четна година и всяка нечетна година; на рождения ден на бащата при посочените условия с преспиване, и на рождения ден на детето, по три часа в посочения часови интервал. ОпредЕ. е дължима от бащата издръжка в размер на 200лв., считано от датата на исковата молба , със законната лихва при забава на плащането.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спорното правоотношение:

Страните по делото са родители на АДР. АН. Д., роден на 23.06.2008г. в периода на съпружеско съжителство. Фактическата им раздяла е окончателна от март 2020г.

Представена е заповед за защита № 260033/ 17.03.2021г., с която в изпълнение на решение № 260976/ 17.03.2021г. по гр.д.№ 150/ 2021г. на Районен съд-****, са наложени мерки за защита на ЕЛ. АЛ. Н. и **** А. Д., поради упражнено домашно насилие от АН. ИВ. Д., със задължението да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо посочените лица, забрана да приближава на по-малко от 100 м. до Е.Н. и до жилището на пострадалото лице, за срок от 12 месеца, считано от влизане на решението в сила, при определено временно местоживеене на детето **** на адреса на майката в гр.****, за срок от 12 месеца.