Протоколно определение № 132 от 12.09.2025, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 207/2025
- Вид
- Протоколно определение № 132
- Подписан
- 12.09.2025
- В сила
- 12.09.2025
- Състав
- Катерина Георгиева Дедова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 132 гр. Котел, 12.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20252210100207 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът Н. В. К., ред. призован, явява се лично и се представлява от пълномощник адв. Д. Д. от АК С.;
Ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт – С., ред. призовани, не се явява представител по закон или пълномощие.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба-становище с вх. № СД-02-082654/05.09.2025 г. по ССЕВ, от Териториално поделение на Национален осигурителен институт – С., чрез гл. юрк. Р. А. Х., в което заявяват, че поради невъзможност да изпратят процесуален представител за тази дата молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразяват и молят да се приемат и присъединят по делото като писмени доказателства двете писма от директора на училището в с. Я. с техни изх. № 1773/04.09.2025 г. и № 1760/04.09.2025 г. съдържащи данни за периода, в които ищецът е работил като учител.
Възразяват и молят съда да не допуска до разпит свидетелите посочени в исковата молба и в молба с вх. № 2409/22.08.2025 г. Считат, че искането за събиране на свидетелски показания по реда на ЗУТОССР е недопустимо.
Нямат други доказателствени искания. Считат иска за неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен. Молят съда да не уважава искането за присъждане на разноски, като при условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
По даване ход на делото:
1
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 56 ГПК О П Р Е Д Е Л И:
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание 143 от ГПК съдът преминава към изясняване на фактическата обстановка.
Съдът ДОКЛАДВА постъпили писма с вх. № СД-02-08-2615/04.09.2025 г. и с вх. № СД-02-08-2628/04.09.2025 г. от ОУ „Н. Й. В.“, с. Я. общ. Котел.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № СД-02-08-2409/22.08.2025 г. от адв. Д. Д., ведно с приложени към нея заверени копия за вярност с оригинала на извлечение от трудова книжка и справка за трудовият стаж за лицето Ц. И. Д..
Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, моля да приемете така представените с допълнителна молба от 22.08.2025 г. писмени доказателства.
Водим и молим да допуснете до разпит свидетелите А. Д. Д. и Ц. И. Д.. Преди да заявите дали допускате до разпит свидетелите, имаме становище относно събирането на гласни доказателства, свързано с позицията, която представителката на НОИ изрази. Молим да ни дадете възможност да го изложим. В предно съдебно заседание представителят на Националния осигурителен институт изрази становище, че след като в закона е посочено „свидетели“ като вид гласни доказателства задължително за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, то това означава, че би трябвало да бъдат повече от един. С подобно тълкуване ние не се съгласяваме и намираме за погрешно. Систематичното тълкуване основано на аналогията на закона сочи на това, че е възможно по наше му, трудов и осигурителен стаж да се установява и само с един свидетел. Аналогията пряко с ГПК, чиято уредба за събиране на гласни доказателства урежда два вида - свидетели и вещи лица, сочи именно на това, че е посочено „свидетели и вещи лица“, това не е основание да не се допуска един свидетел или едно вещо лице. Същата опора намираме и в тълкуването на чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Р България и този казус беше поставен, когато се избираше сегашното правителство. Там като състав на правителството е посочен „министърпредседател“ и „заместник министър-председатели“, но в момента е само 2 един заместник министър-председател. Така че, тези понятия не са характеризиращи величина, а са родови понятия. Те сочат на вид доказателство, но не и на число доказателство. Не изразихме това становище в предходно съдебно заседание, тъй като не исках да прозвучи като защитна теза. Осигурили сме двама свидетели, във връзка със становището на лицето и възможността, която ни бе предоставена от съда, но намираме, че е достатъчен и един свидетел за установяване на релевантни за процеса факти.
Нямам какво друго да допълня. Моля съда да допусне до разпит водените от нас свидетели. В тази връзка, само да добавя, искам да Ви представя и моля да приемете един документ - Разпореждане № ********** от 01.04.2020 г., от което е видно, че свидетелят Ц. Д. е пенсионер. А със справката за трудовия му стаж, която е приложена към писмото, сме установили какъв стаж и къде е придобит, като е приложено и копие - извадка от трудовата книжка на свидетеля, от която е видно стажът при общия работодател с ищеца.
По отношение на доказателственото искане от ищцовата страна за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, съдът в предходно съдебно заседание е заявил, че ще се произнесе в текущото такова, поради което и след като изслуша становището на процесуалният представител на ищеца и това, посочено от процесуалният представител на ответника, съдът намира, че искането е относимо и допустимо към предмета на доказване, с оглед, което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит посочените от страна на ищеца двама свидетели, с оглед което ПОКАНИ същите в съдебна зала и ПРИСТЪПИ към снемане на самоличността им:
А. Д. Д., български гражданин, с висше образование, неосъждан, роден на ********** г. в гр. Б., женен, пенсионер, постоянен адрес: ********** ЕГН **********, без родство с ищеца и без дела със страните.
Ц. И. Д., български гражданин, с висше образование, неосъждан, роден на ********** г. в гр. К., разведен, работи като портиер, постоянен адрес:
**********, ЕГН **********, без родство с ищеца и без дела със страните.
Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК, за което те 3 обещават да говорят само истината, след което отстрани свидетеля Ц. И. Д. от залата, и пристъпи към разпита на свидетеля А. Д. Д..
Разпитаният по делото свидетел А. Д. Д., КАЗА: Обещавам да говоря истината. Знам за какво съм днес тук. Искам първо да Ви кажа, че съм дал копие от трудовата си книжка, в която съм с имената А. Д. К.. Носех тази фамилия мисля, че до 2000 г., когато се сменяха паспортите. Тогава се установи, че така съм записан в акта за раждане А. Д. Д. и по тази причина ми издадоха личната карта с тези имена, но копието което е представено от адвоката на Н. на трудовата книжка е моето, което е видно и от датата на раждане. С Н. К. се познаваме от 1976 г., и по-точно от септември месец.
Тогава започнах работа като учител в с. Я. но бях учител само за един 1 месец, след което започнах работа в пионерски дом в гр. К. като завеждащ отдел, който беше към ОК на ДКМС. Там работих до 1980 г., октомври месец. Моите задължения на тази длъжност бяха да оказвам методическа помощ на дружинните ръководители. По това време бяха 6 щатни дружинни ръководители - четирима - петима по селата и двама в гр. К.. В с. Я. беше Н.
К. и М. Н.. В с. Ф. беше Р. К., в с. Т. - Н., но не помня фамилията, а в с. Г. - И.
В.. Единственият щатен редовен дружинен беше именно Н.. Неговите задължения бяха да организира пионерски сборове и евентуални състезания в училището, а именно училището „Н.Й. В.“ в с. Я.. Тогава така се казваше и мисля, че и сега така се казва това училище. Много пъти съм го посещавал, като дори имаме и снимка заедно, която бих могъл да Ви донеса и да Ви покажа, направена в този перид от време. Като щатен дружинен неговото работно място беше в училището. За него имаше пригодена отделна стая. Той имаше работно време, не мога да кажа какво е било точно, но трябваше да стои там сутрин и следобед. За тази си длъжност Н. получаваше възнаграждение. Аз ги получавах тези възнаграждения. Те идваха в пликове от ОК на Комсомола в гр. С., и те идваха да си ги вземат от мен лично. Ако не от мен ги получаваха от Директорката на Пионерския дом, но тъй като в продължение на две години аз изпълнявах и нейната длъжност, аз им ги давах.
Имаше ведомост в гр.С., но не си спомням дали се подписваха, не мога да кажа със сигурност. Аз когато започнах работа той вече работеше там като дружинен и в продължение на 3 години докато аз бях там той беше дружинен.
Това мога да Ви кажа по случая.
Адв. Д.: Нямам въпроси към свидетеля, но искам само да представя една 4 снимка на съда и ако позволите с лека екзотика да запитам свидетеля дали фигурира на тази снимка и дали ищецът фигурира на нея и дали има спомен кога същата е направена.
Свидетелят: На тази снимка аз съм господина с мустака на заден план, а лицето което е вдигнало ръка е Н.. Помня тази снимка, мисля че същата е направена в края на една от учебните години.
Адв. Д.: Нямам други въпроси. Само ако може снимката да бъде приложена към делото за сведение.
Поради липса на въпроси към свидетеля, съдът върна личната карта на същия и го освободи от съдебната зала, като покани в залата свидетеля Ц. Д. и пристъпи към неговия разпит.
Разпитаният по делото свидетел Ц. И. Д., КАЗА: Обещавам да говоря истината. Знам за какво съм днес тук. Както е видно от представената ми трудова книжка и разпечатката, аз до 1977 година вкл. работех в градския комитет на комсомола в гр. К.. Съгласно нашите закони и йерархия пионерската организация беше така да се каже подчинена на комсомолската организация или така да се каже от пионери ставаха комсомолци. Първия секретар беше, така да се каже, нещо като началник на директора на пионерския дом. По него време се провеждаше един много масов пионерски крос. Това беше през годините, когато съм бил там, мисля че до 1976 г. се провеждаше този крос. Когато се провеждаше този крос имаше огромна нужда от организация, защото той беше национален републикански пионерски крос за пионери и пионерки. Тогава много работехме с пионерския дом, тъй като децата, пионерчетата, които идваха в града се разквартироваха, тъй като нямаше много хотели в гр. К., по домовете на самите децата и тогава се изграждаха приятелски връзки в цялата страна. Спортното събитие се организираше веднъж годишно, през април месец, във връзка с рождението на Раковски, като самият крос се казваше – крос „Раковски“. Мероприятието беше много масово и на това мероприятие по време на тази организация съм се виждал и се запознах с Н.. Той беше дружинен ръководите, но точно не знам на коя дружинка, но беше в с. Я.. За годината не мога да кажа точно, защото минаха 48 години отккато през 1977 г. започнах работа в РПК К. първо като заместник-председател … и аз мога да Ви кажа, че за това мероприятие, за което казах се организираше в периода докато бях там. Някъде през 19765 1977 г. се запознах с Н.. Той тогава беше дружинен ръководител в с. Я. това мога да кажа с категоричност. Аз по принцип знам каква беше работата на дружинния ръководител, но точно той с какви деца се е занимавал в с. Я. конкретно не мога да кажа. Всички дружинки бяха към училищата, така че със сигурност Н. е бил дружинен към училището в с. Я.. Бил съм много пъти в с.
Я. но не му помня името на училището, все пак съм възрастен, макар и работещ пенсионер, но дружинните ръководители бяха към дружинките към училищата. Във всички училища имаше такива дружинки. Знам, че за тези длъжности се получаваше възнаграждение, но не знам в какъв размера и как се е изплащало със сигурност. На нас се плащаше по ведомост, предполагам и на тях, но не мога да кажа със сигурност, и парите идваха от Окръжния комитет на комсомола. Това помня и това мога да Ви кажа по случая.
Адв. Д.: Знаете ли как се заплащаше труда на служителите в пионерските домове?
Свидетелят: Пионерските домове си имаха собствена сметка, но от къде точно се финансираше тази сметка не знам. Предполагам че от ОК на комсомола, но не знам точно.
Адв. Д.: Можете ли уточните, че не разбрах добре с какво точно се занимаваха дружинните ръководители?
Разпечатката съдържа 44 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbf26f4b-7d2a-478a-8354-451c15ac922a