Решение № 365 от 06.12.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Разлог, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100643 по описа за 2022 година

Производството е образувано по ИМ от ЗАД„Б.В.И.Г.“, ЕИК *, с адрес: г.С., у.„П.“№5, с ИД К.Р., и Н.Д.Ч., ч/з адв. Г.С.Я., съд. адрес: г.С., у.„Х. А.“№35, е.1 надп., о.3, против О.Р., БУЛСТАТ*, с адрес: г.Р., у„С.С.“№1, с Кмета на О.

Ищецът претендира заплащането на сумата от 1`860.25 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „К.с.“, във вр. с щета *, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда - 16.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

С ИМ ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В СЗ ищецът не се явява. Процесуалният представител, депозира писмени становища, с които поддържа иска и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. По същество ответника оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва всички твърдения на ищеца, както и механизма на ПТП, описан в ИМ.

В СЗ ответникът - ч/з процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на иска с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и развива доводи в тази насока. Представителят на ответника претендира на доверителя му да бъдат заплатени разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и видно от данните по делото се установява, че м/у ищеца като застраховател и собственика на л. а. „L.R." с рег. №*, е сключен застрахователен договор съгласно застрахователна полица №* от 29.11.2021 г. по застраховка „К.С." със срок на действие от 13.12.2021 г. до 12.12.2022 г.

По делото е представена декларация от 25.01.2022 г. от Б.Т.И., като водач на л. а. „L.R." с рег.

№*, за настъпило по застрахования автомобил на 23.01.2022 г. ПТП в с.Б., о.Р., на кръстовището на у.„В.“ и у.„С.“, в която е посочено, че при маневра на десен завой попада в дълбок изкоп, което довело до щети по задна броня, задна лява лайсна, предупредителен надпис за светлината. По случая при ищцовия застраховател е образувана преписка по щета №* за щетите от настъпилото на 23.01.2022 г. ПТП, като на собственика на автомобила е определено обезщетение от 1`860.25 лв., което му е изплатено с платежно нареждане от 1

18.03.2022 г.

С регресна покана изх. №*/14.04.2022 г., връчена на ответната О.Р. като собственик на пътя, на който е станало процесното ПТП на основание чл.50 вр. с чл.45 от ЗЗД, е поканена от ищеца да заплати стойността на застрахователното обезщетение от 1`860.25 лв., която сума ищецът твърди, че ответникът не е заплатил.

За установяване механизма на твърдяното ПТП и наличието на причинно-следствена връзка м/у ПТП и твърдяните вреди на процесния автомобил по делото са ангажирани свидетелски показания и е назначена САЕ.

По делото е разпитан като свидетел – П.Ф., който заявява, че фирмата в която работи, е извършила ремонтни дейности на у.„В.“ в с.Б., о.Р.. Свидетеля заявява, че на у.„С.“ в същото населено място не е имало ремонтни дейности, такива не е имало и на образуваното м/у двете улици кръстовище.

От приетата по делото САтЕ се установява механизма на увреждането, размера на щетата и причинно следствена връзка м/у установените щети и механизма на настъпване на ПТП.

Експертът, анализайки различните документи заявява, че е налице различно описание на механизма на настъпване на ПТП в документите, подадени от водача на МПС пред застрахователя. Соченото наложило ВЛ да посети мястото на ПТП и да направи измерване на параметрите на кръстовището в с.Б., образувано м/у у.„В.“ и у.„С.“. След анализ на документите приложени по делото, снимковия материал и свидетелските показания, инж. М. е категоричен, че процесния автомобил не е пропаднал в изкоп, а се е възкачил в/у насип, поставен на у.„С.“, с цел ограничаване движението на ПС от тази улица към у.„В.“. Ето защо увреждането, описано в декларацията и заявлението за изплащане на застрахователното обезщетение, не е възможно да се получи по посочения механизъм и не са пряка и непосредствена последица от ПТП, станало на 23.01.2022 г. Според ВЛ, ако водачът на л. а. се е движил със скорост от 5 км/час при извършване на десен завой, то той е имал техническа възможност да забележи насипа и да спре преди да се възкачи в/у него.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.45, вр. с чл.49 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск, е необходимо ищецът по делото да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключен договор за имуществено застраховане, че в срока на застрахователното покритие е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и че твърденият механизъм на ПТП е в причинна връзка с нанесените вреди на автомобила, както да се установи и размер на обезщетението.

В случая от представените по делото доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение м/у ищеца и собственика на л. а. „L.R." с рег. №*, за застраховка „К.С.“ на МПС обективирана в полица №* от 29.11.2021 г. валидна за периода от 13.12.2021 г. до 12.12.2022 г.

От събраните по делото гласни доказателства ч/з разпит на свидетеля Ф. се установи, че изкопи по у.„С.“ в с.Б., о.Р., не е имало, включително и на ъгъла м/у двете улици, а е имало насип, като ремонтът на улицата е бил обозначен със знаци.

Приетата по делото САтЕ установи различен от описания в ИМ механизъм и различна причина за настъпването на уврежданията. Именно затова съдът достига до извод, че водачът на МПС „L.R." с рег. №*, е нарушил правилата за движение по ЗДвП и носи изцяло вината за настъпването на процесното ПТП, защото е имал техническата възможност при движение със скорост 5 км/ч при извършване ан десен завой да забележи насипа и да спре да се възкачи в/у него.

Действително собственикът на л. а. е съобщил на ищцовото дружество настъпването на застрахователното събитие в изпълнение на задълженията си КЗ, а ищецът, съгласно договора за имуществено застраховане, е обезщетил собственика за нанесените в/у застрахования автомобил вреди и сумата е реално изплатена, поради което след извършване 2 на плащането, на основание чл.410, ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования с/у причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение от 1`860,25 лева.

Установяването на тези обстоятелства обаче не са достатъчни за доказване в пълнота състава на исковата претенция по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД.

Така съдът достига до единствения извод, че вина за настъпилото процесно ПТП, описано в ИМ, има само водачът, който е управлявал МПС „L.R." с рег. №., който е застрахован при ищеца и за който автомобил ищецът е заплатил обезщетение за отстраняване на вреди по застраховка „К.С.“.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, като следва да се вземе предвид заключението на приетата по делото САТЕ и разпита на свидетеля, от които се оборва механизма на ПТП, описан в ИМ.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, ищецът дължи сторените от ответника разноски, които съобразно списъка по чл.80 от ГПК, са 1`580.00 лв. - адв. възнаграждение и възнаграждение за ВЛ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД„Б.В.И.Г.“, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„П.“№5, с ИД К.Р., и Н.Д.Ч., против О.Р., БУЛСТАТ*, с адрес: г.Р., у.„С.С.“№1, с Кмета на О., иск за заплащане на сумата от 1`860.25 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „К.С.“, във вр. с щета*, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда - 16.06.2022 г., до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗАД„Б.В.И.Г.“, с ЕИК*, с адрес: г.С., п.„П.”№5, представлявано от К.Р., и Н.Д.Ч., да заплати на О.Р., БУЛСТАТ*, с адрес: г.Р., у.„С.С.“№1, с Кмета на О. сумата от 1`580.00 лв., за разноски по делото.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3