Определение № 325 от 28.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Б., 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600507 по описа за 2025 година

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната частна жалба на В. П. А., с ЕГН- **********, от гр.С., чрез повереника йадв.Л., и е за проверка на определение № 120 от 13.02.2025 год., постановено по нчхд №444/2024 год. по описа на РС Б..

С цитираното определение решаващия съд е осъдил частната тъжителка А. да заплати на подсъдимата Ж. Е. Д., от Б., сторените от нея разноски за адвокатска защита по посоченото дело от частен характер, в размер на 1500 лв.

Недоволна от така постановеното определение останала частната тъжителка А., която чрез повереника си обжалва определение №120 от 13.02.2025 год., като в частната жалба се сочи, че адвокатското възнаграждение не се дължи изобщо, тъй като не е реално заплатено; има два договора за правна защита от една и съща дата , но с различен номер, като подписите не са подсъдимата Ж.

Д., което се установява от подписите, които Д. е положила в протоколи за полицейско предупреждение. Алтернативно на искането си за отмяна на атакуваното определение се прави искане присъденото адвокатско възнаграждение да бъде сведено до минималният размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 год..за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 год..),погрешно посочено в частната жалба като Наредба №4, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение не отговаря на сложността на делото, по което са се провели само две заседания и е написано едно становище от защитника.

Срещу частната жалба е постъпило възражение от адв.Ю., в качеството й на защитника на подсъдимата Д.. В него се твърди, че реално са заплатени от подсъдимата два адвокатски хонорара, за сумата от 1500 лв. и за сумата от 1450 лв., като е искано и присъждане на същите суми- едното искане, направено със становище от 21.01.2025 год. за сумата от 1500 лв. и второто- с 1 нарочна молба от 11.02.2025 год.- за присъждане на 1450 лв. Твърди се, че дължимите суми за адвокатско възнаграждение се реално платени, което няма връзка с възражението на различията на посочените подписи в графа „клиент“, а сумите са за извършени реални действия по защита на подсъдимата, не е налице прекомерност, поради което и искането за редуциране размера на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.

Моли да й се заплати и сумата от 350 лв.- разноски за възнаграждение за адвокатски хонорар за изготвяне на възражението, за което се представя заверено копие от договор за правна защита и съдействие от 19.03.2025 год.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение, с частната жалба и възражението към нея, както и с доказателствата по делото, имащи значение за характера на настоящото производство, съдът намира следното:

НЧХД №444/2024 год. е образувано по частната тъжба на В. П. А. от С. срещу Ж. Е. Д. от Б., с обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.1 т.1 във вр. с чл.146,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК. Подсъдимата Д. е предадена на съд с разпореждане на съдията- докладчик от 10.07.2024 год. именно за извършване на престъпление по чл.148,ал.1 т.1 във вр. с чл.146,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 27.09.2024 год., като подсъдимата Ж. Д. се е явила със защитник- адв.Ю., която е представила договор за правна защита и съдействие, със сериен № 0000219085, в който е посочено, че „възнаграждение ще бъде определено и заплатено допълнително“. Второ открито съдебно заседание по делото е проведено на 28.11.2024 год., в което с определение №2878 частната тъжба е оставена без движение, поради нередовност на същата, свързана с датата на инкриминираното деяние. На 02.12.2024 год. повереника –адв.Л. е депозирал по електронен път поправена частна тъжба. Същата е изпратена до адв.Ю., която на 21.01.2025 год. е депозирала писмено становище, с което се иска да не се дава ход на поправената тъжба, а производството по делото да се прекрати на основание чл.24,ал.5 т.2 от НПК. Претендира също така да се присъдят на доверителката й сторените по делото разноски /не сочи размер/, съобразно приложените към становището писмени доказателства. Прилага договор за правна помощ със сериен № 0000219085, в който е посочено, че възнаграждението е 1500 лв., заплатено е в брой и е за „адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото до 21.01.2025год. и изготвяне на становище“.

С определение № 83 от 29.01.2025 год. , районният съд е прекратил на основание чл.24,ал.5 т.2 във вр. с чл.81,ал.3 от НПК, производството по делото. Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила.

На 11.02.2025 год., адв.Ю., защитник на подсъдимата Д. е депозирала нарочна писмена молба, в която се твърди, че прилага договор за правна защита и съдействие от 20.01.2025 год., видно то който бел заплатен хонорар за „процесуално представителство по делото“, в предвид на което моли частната тъжителка да бъде осъдена да заплати на подсъдимата сторените от нея 2 разноски за адвокатско възнаграждение. Не сочи сума, а прилага договор със сериен № 0000224290 от 20.01.2025 год. за сумата от 1450 лв., платени в брой за „процесуално представителство по нчхд №444/24 год., вкл. изготвяне на становище“.

На 13.02.2025 год., РС е постановил атакуваното определение № 120, постановено по реда на чл.306, ал.1 т.4 от НПК във вр. с чл.190,ал.1 от НПК, с което е осъдил В. А. да заплати на Ж. Д. сумата от 1500 лв.- разноски за адвокатски хонорар „в рамките на нчхд №444/24 год. по описа на РС Б.“. В мотивите на определението , РС е приел, че със становището на адв.Ю. от 21.01.2025 год. и с молбата от 11.02.2025 год. се претендират едни разноски в размер на 1500лв., които в предвид на изхода на делото е присъдил.

Така изясненото от въззивната инстанция, налага изменение на атакуваното определение, по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че атакуваното определение е постановено по реда на чл.306,ал.1 т.4 от НПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.306,ал.3 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК, определението подлежи на обжалване по реда на глава 22 от НПК. Заради това частната жалба се разглежда от въззивния съд в закрито заседание в 7-дневен срок, тъй като съдът не намира необходимост от насрочване на открито съдебно заседание /чл.345,ал.1 от НПК/. Поради това и ал.2 на чл.345 от НПК, въззивната инстанция следва да реши въпроса по частната жалба по същество.

На първо място следва да се посочи, че извода на РС, че частната тъжителка дължи сторените от подсъдимата разноски е основателен, тъй като видно от материалите по делото, производството образувано по частната тъжба на В. А. е било прекратено, и съгласно разпоредбата на чл.190,ал.1 от НПК, разноските следва да се присъдят в нейна тежест.

На следващо място обаче, при произнасянето си с атакуваното определение РС не е отчел, че исканията на защитата на подсъдимата за заплащане на адвокатски хонорар са две: това със становището от 21.01.2025 год., изготвено от адв.Ю., с което се иска присъждане на разноски, без да се сочи размера им, но се представя доказателство за тях- договор за платена сума от 1500 лв. и това с нарочна молба на адв.Ю. – от 11.02.2025 год. , с което също се иска присъждане на възнаграждение, отново без да сочи размер, но с доказателство- втори договор за правна защита и съдействие за сумата от 1450 лв. РС е посочил в мотивите на определението си, че двете искания са аналогични и касаят сумата от 1500лв., която е присъдил като е посочил, че това са всички разноски, сторени от подсъдимата за адвокат по посоченото частен характер дело. Този извод е неправилен, поради което и настоящата инстанция, за да реши генерално въпроса за разноските по същество и съобразно чл.345,ал.2 от НПК, намира следното: Двата представени от защитата договори за правна защита и съдействие – под сериен № 0000224290 от 20.01.2025 год. за сумата от 1450 лв., платени в брой за „процесуално представителство по нчхд №444/24 год., вкл. изготвяне на становище“ и договор за правна помощ със сериен № 0000219085, за възнаграждение от 1500 лв., заплатено е в брой е за „адвокатски хонорар за процесуално 3 представителство по делото до 21.01.2025год. и изготвяне на становище“.

Материалите по делото сочат, че процесуалното представителство на адв.Ю., в производството пред РС е осъществено в рамките на две съдебни заседанияна 18.04.2024 год. и на 28.11.2024 год. След тази дата няма проведени открити съдебни заседания, поради което и процесуално представителство не е осъществявано. В рамките на производството по делото пред РС адв.Ю. е написала едно становище от дата 21.01.2025 год. Поради това, въззивния съд намира, че след тази дата адв.Ю. нито е писала становище, нито е представлявала подсъдимата в съдебно заседание, поради което и реално защита по делото след тази дата- 21.01.2025 год., когато адв.Ю. е депозирала становище не е осъществявана. Няма как да се претендират разноски за процесуално представителство, което реално не е осъществено, както и за изготвяне на становище, което е включено при определяне на възнаграждението по първият договор сериен № 0000219085. С оглед на така изложеното, основателно е искането на защитата за заплащане на адвокатски хонорар за процесуално представителство и изготвяне на становище по договора под № 0000219085 от дата 20.01.2025 год.

В предвид на размера на предвиденото наказание за престъплението, в което доверителката на адв.Ю. е била обвинена, както и разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, както и в предвид на тежестта и сложността на делото, факта, че по същото са проведени само две съдебни заседания, в които дори не са разпитвани свидетели, а в едното страните са взели становище по частната жалба и са направили доказателствени искания, а във второто са взели становище по искането на повереника за поправка на техническа грешка, въззивния съд намира, че е налице прекомерност на определеният размер на адвокатското възнаграждение, което от 1500 лв. следва да бъде намален на 800 /осемстотин/ лева, което е над минимално предвидения в разпоредбата на чл.13,ал.1 от посочената Наредба №1. Въпросът за прилагане на прекомерността е решен от СЕС- с Решение на съда (втори състав) 25 януари 2024 година „Преюдициално запитване — Конкуренция — Картели — Член 101 ДФЕС— Определяне от съсловна организация на адвокатите на минималните размери на адвокатските възнаграждения“, поради което и липсва процесуална пречка да се приложи в рамките и на настоящето наказателно производство.

За останалата претенция- тази по договор сериен № 0000224290 от 20.01.2025 год. за сумата от 1450 лв., въззивния съд намира, че не следва да се присъжда възнаграждение по посочените мотиви- нито е налице процесуално представителство, нито е писано становище от защитата- така, както е посочено в самия договор.

С възражението срещу въззивната частна жалба, адв.Ю. претендира и заплащане на сумата от 350 лв. за изготвянето му, която сума следва да се присъди в тежест на частната тъжителка В. А..

С оглед на изложеното и на основание чл.306,ал.3 от НПК във вр. с чл.345 от НПК, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА определение № 120 от 13.02.2025 год., постановено по нчхд №444/2024 год. по описа на РС Б., като НАМАЛЯВА размера на съдебните разноски, сторени за адвокатска защита, които В. П. А., с ЕГН- ********** следва да заплати на Ж. Е. Д., с ЕГН- ********** от 1500 /хиляда и петстотин/ лв. на 800 /осемстотин/лева по договор за правна защита и съдействие със сериен под № 0000219085 от 20.01.2025 год.

ОСЪЖДА В. П. А., с ЕГН- ********** да заплати на Ж. Е. Д., с ЕГН**********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, по договор за правна защита и съдействие от 19.03.2025 год.

ОСТАВЯ без уважение искането на адв.Ю., частната тъжителка В. П. А., с ЕГН- ********** да заплати на Ж. Е. Д., с ЕГН- **********, сумата от 1450 лв.- адвокатски хонорар по договор сериен № 0000224290 от 20.01.2025 год.