Решение № 330 от 26.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. С.З., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900023 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Образувано по искова молба от Й. М. С. от с.Е., Община С.З. против „З.Д.Ж.З. АД - гр.С. с цена на иска 60 000 лв. – частично предявен от сума в размер на 70 000 лв. и 3 733 лв. – законна мораторна лихва върху главница от 60 000 лв.

Изложено е в исковата молба, че с влязло в законна сила Споразумение за решаване на дело в досъдебното производство от 11.11.22г., одобрено с Протокол от о.с.з. от 17.11.22 г. по НОХД 2975/22 г. по описа на РС - С.З., подсъдимият Д. Х. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С.З., ***, е признат за виновен за това, че на 02.03.22г., при управление на л.а. марка "Ауди", модел "А3", с държ.рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил двустепенна средна телесна повреда на Й. М. С., ЕГН ********** (настоящият ищец), изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица, причинило му трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, и в счупване на осмо, девето и десето ребра в дясна гръдна половина, причинило му трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 1 дни, като деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал.3, б."а", във вр.с. чл.343. ал.1, б."б", във вр.с чл.342, ал.1, във вр.с. чл.55, ал.1, т.1 от НК на Р България и му е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Посочено е, че освен гореописаните телесни увреждания, които по смисъла на НК поглъщат наказанието за полеките такива, но съгласно разпоредбите на чл.45 и сл. от ЗЗД категорично не ги изключват, на пострадалото лице са причинени и: разкъсно-контузна рана в тилната област на главата - скали, наложила спешна оперативна интервениция с екстирпация на чужди тела; загуба на съзнание; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана по дясна ушна мида; разкъсно-контузна рана по дясната вежда; оток и кръвонасядане по дясната подбедрица; кръвонасядане по дясната повърхност на гръдния кош. Фрактурата на 8 и 9 ребрени дъги в дясно са с дислокация на фрагментите.

Сочи се, че за управлявания от наказаното лице лек автомобил марка "Ауди", модел "А3", с държ.рег.№ ***, е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица BG/30/21002139803 валидна до 29.07.2022 г. по опис на ответника, който изцяло отговаря за причинените от виновният водач вреди.

Посочено е, че пред застрахователното дружество от страна на ищеца е предявена претенция за изплащане на застрахователното обезщетение с вх.№ 974/11.03.22 г. по негов опис, като с нея са представени и всички изискуеми се документи за определяне и установяване на неговия размер. При ответника е образувана щета № 0801-001366/2022-01, по която е определено и заплатено обезщетение в размер на 10 000 лв.

Заявява се, че въпросната сума се явява изцяло недостатъчна да покрие претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки, страдания и морален дискомфорт, като са изложени следните съображения:

Сочи се, че семейството на ищеца се състои единствено от него, като той сам се грижи за своето преживяване. Последният е самоосигуряващо се лице и работи като таксиметров шофьор. Присъствието му на работа и изкараните ежедневни парични средства са осигурявали и покривали ежедневните му нужди от финансови средства.

Преди датата на събитието ищеца е бил изключително здрав, активен и 2 трудолюбив човек, социално ангажиран в ежедневието си, отзивчив и винаги в помощ на другите. Никога не е разчитал на чужда помощ под каквато и да е форма. Винаги се е грижил добре за себе си и здравословното си състояние, като не е претърпявал каквито и да е сериозни травми.

Твърди се, че ПТП е настъпило внезапно и е рефлектирало върху ищеца изключително силно. Внезапно и без да има каквато и да е предвидимост или каквито и да е други предупреждения, пресичайки пътното платно, за да влезе в дома си, ищецът е станал участник във въпросното ПТП, променило жИ.та му в значителна степен.

Изложено е, че състоянието на пострадалия е било изключително влошено. Травмите са били разположени по цялото тяло. Силните болки в десния крак, гърдите, главата и по другите ударени места от тялото му продължили в период по-дълъг от три месеца, а някои от тях продължават и до днес. Повече от месец и половина излизанията от дома на ищеца са били само и единствено за осъществяването на контролни прегледи. Голямата част от времето в дома си той е прекарвал на легло, като е трябвало, противно на неговата същност, да прибягва до помощ от свои близки и познати за осъществяването на ежедневните битови задачи, обслужването си, осигуряването на продукти от първа необходимост и др. Временната нетрудоспособност е продължила в период от повече от три месеца, през който пострадалия е трябвало да прибягва и до заемането на парични средства, за да преживява и заплаща комуналните си сметки. Въпреки неотшумяването на травматичните увреждания и ненастъпилото пълно възстановяване, последният е бил принуден да се върне на работа, за да може да осигурява насъщния си, което от своя страна само задълбочава негативните последици от събитието. Всичко това, съчетано и с внезапността на последното, е довело и до изключително сътресение на неговата психика.

Чувството за безпомощност, постоянната необходимост от присъствието на трети лица, на които е съзнавал, че създава неудобства, съчетано и със силните болки и страдания, които е търпял, са довели до изключителни негативни емоции, които продължават и до момента. Твърди се, че и до настоящия момент той преживява страхови епизоди вследствие на претърпяното събитие, сънува кошмари и изпитва силен страх при придвижването си из града и на местоработата си, която поради образуваните страхови епизоди не успява да осъществява в същия обем, като отпреди 3 събитието. Настъпило е силно социално отчуждение, което не е преодоляно и до момента.

Заявява се, че от процесното ПТП подлежащи на обезщетяване имуществени и неимуществени вреди е претърпял единствено ищеца. Сочи се, че са налице изключителни инфлационни процеси и покачване на потребителските стойности на стоките, услугите и медикаментите, които обуславят в цялост размера на исковата претенция.

По отношение на претендираната законна мораторна лихва се посочва, че е изчислена за периода от дата 11.06.22 г. до дата 20.01.23 г., при брой дни за този период 224 и годишен лихвен процент от 10 пункта върху претендиралата главница в размер на 60 000 лв., което представлява общ размер от 3 733 лева. Заявява се, че основанието, на което претендира това си вземане е чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и ответника е в забава смятано от 11.06.22г., тъй като, към тази дата е изтекъл законоустановеният тримесечен срок за произнасяне по претенцията от страна на ответника. Твърди се, че това не е сторено, въпреки представянето на всички изискуеми се и налични документи, които да установят събитието и размера на вредите.

Моли, да се постанови решение, с което:

- да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 60 000 лв., като част от дължимо се застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно с дължимата се законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането;

- да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 733 лв., представляваща дължима се законна мораторна лихва върху неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.06.2022г. до дата 20.01.2023г., изчислена върху претендираната главница от 60 000 лв.

Моли да се определи и присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка за заплащане на дължимите се суми.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, в който 4 оспорва предявения иск по основание и размер и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

В случай, че се намери исковата претенция за основателна, то моли да не се присъжда пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като счита, че заявеното с исковата молба искане за репариране на неимуществените вреди е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, от трета страна, с оглед неполагането от страна на ищеца на дължимата грижа за по-бързото възстановяване чрез провеждане на физиотерапия и рехабилитация, които твърди, че са били наложителни/задължителни за подобен вид увреждания и, от четвърта страна, на приноса на ищеца за настъпване на процесното ПТП и на вредоносните последици от него, изразяващ се в пресичането на нерегламентирано за целта място, несъобразяване със скоростта и отстоянието на приближаващото МПС, както и във внезапното изскачане на пътното платно, без да се огледа за приближаващи превозни средства.

Оспорва и претендирането на две отделни лихви - законна и мораторна, като счита, че при обезщетенията за неимуществени вреди лихва се претендира от деня, следващ този, в който е изтекъл 3-месечният срок за окончателно произнасяне на застрахователя. Намира, че в случая това е 11.06.2022 г. - до окончателното изплащане на евентуално присъденото застрахователно обезщетение, без да се търси конкретна сума до датата на завеждане на исковата молба, а след тази дата - да се претендира законова лихва. Счита, че в тази насока е и константната съдебна практика. Заявява, че лихвата върху обезщетението за непозволено увреждане (парично обезщетение) е компенсаторна, а не мораторна. В този смисъл посочва съдебна практика. Ето защо счита, че към момента на предявяване на иска ищецът не е задължен да уточни размера на това обезщетение и да внесе държавна такса (евентуално, ако не е освободен от такси). Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не 5 мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието за делинквента, а от страна на застрахователя - при условията на чл. 497, ал.1 КЗ. Сочи се, че досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна, е законна, ВКС в константната си практика приема, че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.

Моли, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК да се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.

Счита, че искът е допустим, макар и неоснователен и няма пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.

Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като по отношение на ищеца не са налице невъзстановени от процесното ПТП вреди. Твърди, че с изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. на 31.08.2022 г., което се признава в исковата молба, дружеството като застраховател по ЗЗГОА на виновния водач е изпълнило задължението си да репарира вредите на ищеца. Твърди, че определеното и изплатено застрахователно обезщетение е напълно достатъчно и справедлИ. да компенсира болките и страдания на ищеца, съобразено е с реално претърпените от него телесни увреждания и съпътстващите го болки и страдания, със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период и не на последно място по значение и с безспорния принос на ищеца за настъпване на ПТП и на вредите от него, поради пресичане на необозначено за целта място, несъобразяване с посоката и скоростта на движение на приближаващия автомобил, поради внезапното му изскачане на пътното платно, както и поради престояване на пътното платно без да има необходимост от това.