Определение № 5026 от 07.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5026 гр. Варна, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502164 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредирект“ ЕООД, чрез адвокат М. от САК, срещу определение № 10181/05.08.2026 год. по гр. д. № 12520/2025 год. на ВРС, с което без уважение е оставена депозираната от нея молба за изменение на решение № 1994/22.05.2026 год., постановено по делото в частта за разноските.

В жалбата се отправя искане за отмяна на определението и изменение на решението чрез присъждането на пълния претендиран размер на адвокатския хонорар. Искането се обосновава с доводи за неправилно присъждане от страна на първоинстанционния съд на възнаграждение и по двата предявени искове, от една страна и от друга, с правна и фактическа сложност на делото, и извършените от страните процесуални действия. Цитира се и относима съдебна практика на СЕС, от която се извличат аргументи, че присъдените в полза на спечелилата делото страна, вкл. за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат разумни и пропорционални, а Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1) може да има ориентировъчен такъв относно размерите на следващите се хонорари. Излага се, че и представеното с исковата молба пълномощно не индивидуализира конкретното дело и по начин, по който да послужи като доказателство за сторените в настоящото производство разноски. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на искането за присъждане на разноски или тяхното редуциране в по-несък размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставен без уважение.

Молбата, с която е сезиран настоящият състав се преценя за допустима, доколкото е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от изменение на решението в частта му за разноските, като е заплатена и дължимата такса за разглеждането й. По тези причини, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

За тази цел, съдът съобразява, че производството по делото пред първа инстанция е приключило с постановяването на решение № 1994/22.05.2026 год., като съобразно изхода на спора, поради по-ниската му правна и фактическа сложност, липсата на необходимост от 1 различна защита по всеки един от предявените искове, разглеждането на спора само в едно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, а е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие, в полза на адвоката съдът определя по реда на чл.

38 ЗАдв. и присъжда възнаграждение в размер на 450 лв. с ДДС. С определение № 10181/05.08.2026 год., ВРС оставя без уважение молбата на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските чрез намаление на размера на присъденото в полза на адвоката на ищцата възнаграждение, позовавайки се на общия сбор от цената на двата иска.

Нормата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране направените от него в хода на производството разноски като дава възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от иска. В конкретния случай, ищцата е сезирала съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия я адвокат поради наличието на сключен договор за правна защита и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв. Договорът и пълномощното на ищцата към адв.Д. Г. е представен с исковата молба, като няма спор, а и видно от данните по делото, че именно адв.Д. Г. е подписал исковата молба, както и последващо депозираните по делото от името на ищцата молби. При липса на повдигнат спор относно представителната власт на подалия исковата молба адвокат, възражението на частния жалбоподател за нередовност на представения договор се преценяват като неоснователни от съда.

Разпоредбата на чл.38 ЗА регламентира изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл.78 ГПК и предвижда право на адвоката, който е представлявал безплатно доверител от кръга на посочените лица, да търси лично за себе си адвокатско възнаграждение, когато насрещната страна е била осъдена за разноски. Настоящият състав, до постановяване на тълкувателно решение, възприема формираната съдебна практика, че в хипотезите на чл.38, ал.1 ЗАдв. не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено доказателство за предоставянето й. Ето защо, пр и представените с исковата молба доказателства за наличие на договорни отношения между страните по предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и съдействие/, правилно съдът е преценил необходимостта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Същевременно, със задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази Наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Или, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 год. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Пред първоинстанционния съд са предявени два обективно съединени иска, като с 2 главния ищцата цели прогласяването на процесния договор за потребителски кредит за недействителен, а с втория за осъждане на ответника да заплати на ищеца платените без основание суми. С решението си първоинстанционният съд уважава исковете, като уважаването на искът за недействителността предпоставя и липсата на основание, респективно оснвателността на осъдителния иск. Така, отчитайки, че предмет на производството е недействителността на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 5, ал. 2 и погасителния план, към който всички дължими суми за главница, лихви и други, възлизат на общо 3 116 евро, то въззивният съд счита, че това е и материалната основа, която следва да послужи за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Последното, определено по правилата на Наредба № 1/2024 год., възлиза на 465 евро.

Макар и с необвързващ характер, както се посочи, с оглед постановеното от СЕС решение по дело C-438/2022 год., то Наредба № 1 в съответната към сключването на договора редакция може да бъде използвана като ориентир за считания за дължим от адвокатската общност размер на възнаграждението за дела с определен материален интерес.

За формиране на крайния си извод, съдът съобразява, че проведеното първоинстанционно производство не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност и се е развило в едно съдебно заседание, на което процесуален представител на ищцата не се е явил, а е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Извършени по делото процесуални действия са изготвяне на исковата молба, като с оглед преценката на предоставените услуги, които са от значение при определяне на размера му /видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/, присъденият размер от 450 евро съответства на предмета на спора, неговата цена, правна и фактическа сложност.

За пълнота следва да бъде посочено, че когато ищцовата страна, в качеството й на потребител, предявява иск за прогласяване на нищожността на даден договор на конкретно посочени основания, съдът, с оглед диспозитивното начало на граждански процес, е ограничен от изложеното в исковата молба и не извършва служебна проверка за неравноправност, респ. недействителност на други договорни клаузи /в този смисъл стр. 5, абзац 2 от ТР № 1/27.04.2022 год. по тълк. дело № 1/2020 год. на ОСГТК на ВКС/.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10181/05.08.2026 год. по гр. д. № 12520/2025 год. на ВРС, с което без уважение е оставена депозираната от „Кредирект“ ЕООД нея молба за изменение на решение № 1994/22.05.2026 год., постановено по делото в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 274, ал.

4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3