Определение № 1430 от 16.06.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1430 гр. Бургас, 15.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Недялка П. Пенева

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20222100500763 по описа за 2022 година

Производството е по чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Агенция за събиране на вземания(АСВ) ЕАД- ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, р-н „Люлин“ бул.“Др Петър Дертлиев“ №25, Офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, чрез ю.к. Цветанка Петкова, против Разпореждане №4606/18.04.22г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството в частта, с която се иска издаването на заповед за изпълнение срещу З. Б. С. от гр. *** за заплащане на сумата 388,63лв.- възнаградителна лихва за периода 09.08.2018г.-10.11.19г. и на сумата 899,06лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасените вноски от главницата от 1460,33лв. за периода от 10.08.18г. до 28.03.22г..

Оплакванията на частния жалбоподателя, касателно отказа за издаването на заповедта, са за неправилност на определението в тази част, в следните насоки:

За процесния договор, сключен на 09.05.2018 година е приложим Законът за потребителския кредит; в самия договор е залегнало че кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва в размер на 35,05% върху главницата по кредита и ГПР в размер на 50%, които са фиксирани за целия срок на договора; след като сборът на договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то уговореният лихвен процент не е имал за цел обогатяването на кредитора за сметка на кредитополучателя, т.е. визираната в член 19,ал.5 ЗПК нищожност на уговорки за размер на годишни разходи, надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва, не намира приложение в случая, следователно договореният размер на лихвата не е нищожен поради противоречие със закона по смисъла на член 19 алинея 5 ЗПК. Сочи също, че договорът не съдържа и неравноправни клаузи и/или нищожни такива, които да водят до неговата недействителност. Т.к. производството е по член 410 и следващите от ГПК, съдът трябвало само да установи дали длъжникът ще оспори вземането, предмет на заповедното производство, което при липса на постъпило възражение ще го задължи към изпълнение, а при обратната хипотеза, ще послужи като основание за образуване на исков процес. Намира, че основанията, на които съдът е отказал издаването на заповедта(липса на методика за изчисляване на годишния процент разходи и липса на данни за извършени плащания от длъжника), са извън задълженията му за проверка в това производство. Счита в случая за изпълнено и изискването на член 11 алинея 1 точка 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, съобразено с описания в приложение №1 начин. Т.к.

1 производството по 410 и следващите от ГПК е едностранно, заявителят не разполагал с процесуална възможност да провежда пълно и главно доказване на заявената претенция, включително и за изследване на използваната методика при изчисляване на ГПР, за да се прецени дали тя е валидно уговорена.

По отношение лихвата за забава, доколкото касае парично задължение, намира, че по силата на член 81 алинея 2 от ЗЗД изпълнението му е винаги възможно. В процесния случай съдът е отхвърлил претенцията за обезщетение за забава, защото размерът й надвишава двукратния размер на законната лихва, но страната намира, че ако тази клауза е нищожна, съдът е следвало да съобрази правилото на чл.26, ал.4 от ЗЗД- като приложи повелителното правило на закона, заместващо недействителното договаряне, а именно- да присъди обезщетението в размера на законната лихва за забава за процесния период.

Моли за отмяна на разпореждането и за постановяване на нов акт, уважаващ заявлението за издаване на заповед за двете вземания за лихви.

Проверката на частната жалба сочи, че е допустима.Тя е подадена от страна с право на жалба, в рамките на срока, предвиден в закона и пред надлежната да я разгледа инстанция.

Разгледана по същество е и основателна, а съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.№1978/22г. по описа на БРС е образувано по заявление от 28.03.22г. на АСВ – ЕАД срещу З. Б. С. от гр. *** за парично вземане от 1460,33 лв., представляващо платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит №1074828; за лихва от 388,63лв.- възнаградителна за периода от 09.08.18г. до 10.11.19г. вр. горния договор за потребителски кредит ; за 899,06лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 10.08.18г., до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.20г. – 14.07.20г. върху вземането не е била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.

Претендирана е и законна лихва за забава върху главниците от подаването на заявлението в районния съд, до окончателното изплащане на задължението.

В заявлението се твърди, че на 09.05.18г. между „Кредисимо“ ЕАД(кредитодател) и З. Б. С.

(кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № 1074828, който С. се задължил да върне на дружеството при условията и в срока на този договор, като заплати и възнаградителна лихва за ползването на средствата. За това вземане, на 29.12.16г. „Ай Тръст“ ЕООД и З. Б. С. сключили договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение. Същевременно между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит №1074828. Т.к. С. не изпълнил задължението си по договора за потребителски кредит, то било изпълнено от солидарно отговорния длъжник-поръчител „Ай тръст“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Ай тръст“ЕООД възникнал правният интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. Вземането му било цедирано на АСВ ЕАД с договор от 23.08.21г. ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл.с всички лихви, поради което заявител на вземането се явява именно това дружество.

В постановеното на 18.04.22г. разпореждане, отказът за издаването на заповед за парично изпълнение за диреното възнаграждение е мотивиран с това, че искането е в противоречие с добрите нрави – чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,вр. чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД(основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК ), защото: ГЛП от 35,05% надвишава значително трикратния размер на законната лихва и съответно клаузата, с която е уговорена се явява нищожна; това поставя заемодателите по бързи кредити в по-привилегировано положение от останалите заемодатели, а заемополучателите им – в по-лошо положение от останалите заемателипотребители; понастоящем лихвите по банковите кредити, както и депозитите са значително пониски от тези преди 10-15 години, което предполага и значително неоснователно обогатяване, чрез годишна възнаградителна лихва над 30 до 50 %.

Отказът за издаването на исканата заповед за сумата 899,06лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасените вноски от главницата от 1460,33лв. за 2 периода от 10.08.18г. до 28.03.22г., е обоснован с липсата на яснота за начина на формирането на размера й, за което на заявителя е дадено нарочно указание за поправка, но не е изпълнено в указания 3-дневен срок и по допълнителното съображение, че изчислената с онлайн калкулатор от съда законна лихва възлиза на 488,03лв.

Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за неправилно, по следните съображения:

На първо място този състав съобразява становището, изразено и в мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, че в заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, т.к. целта му е не установяване на самото вземане, а само проверка дали то е спорно, поради което от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.Респективно представените доказателства не подлежат на обсъждане от заповедния съд.

На следващо място съдът изследва наличието на визираните в чл.411 ал.2 от ГПК пречки за издаване на заповед по реда на чл.410 от ГПК, които са: когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности; искането да е в противоречие със закона или добрите нрави; искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да няма постоянен адрес или седалище на територията на страната, или да няма обичайно местопребиваване или място на дейност на същата територия.

Изхождайки от горното, този състав приема, че в конкретния случай данните, ангажирани пред заповедния съд, не установят пречка за издаването на поисканата заповед по чл.410 и сл. ГПК, касателно вземането за възнаградителна лихва от 388,63лв. за периода от 09.08.18г. до 10.11.19г. вр. сключения на 09.05.18г. потребителски кредит между „Кредисимо“ АД и З. С. и за това от 899,06лв., представляващо обезщетение за забава, начислено в полза на кредитодателя за периода от 10.08.18г., до датата на подаване на заявлението в съда, изключая периода 13.03.20г. – 14.07.20г., в изпълнение разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.

По делото няма данни за липсата на уседналост на длъжника на територията на страната, нито се установява недостатъчна индивидуализация на заявените две притезания, налагаща даването на указания за поправка на нередовност в този смисъл, в рамките на тридневния, визиран в закона за това срок.Как заявителят е формирал размера на вземането си за обезщетение и дали това е правилно, включително дали го е изчислил вярно, не е предмет на настоящото производство.

Посочването на фактическото и правното основание за възникването на притезанието за обезщетение, ведно с периода на забавата, размера му и този на главницата, върху който се претендира, е достатъчно за индивидуализацията му.

Отказаните вземания, предмет на заповедното производство, не противоречат на закона или добрите нрави, нито отправените за присъждането им искания се основават на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при обоснована вероятност за това. Изискуемото от чл.11 от ЗПК съдържание е също налице.

Тъй като заявлението по чл.410 от ГПК касае вземане на кредитодател(негов цесионер) спрямо посочен за неизправен кредитополучател, произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен след влизането в сила на Закона за потребителския кредит, приложение към казуса намира именно така посоченият нормативен акт.

В чл.19, ал.4 и 5 от същия е императивно предвидено, че ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни.

Посочената императивна забранителна норма не е нарушена с процесния договор за потребителски кредит, т.к. уговорката за ГПР в случая е точно 50%.Понастоящем и с оглед ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения обнародвано в ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г., в сила от 1 януари 2015 г., годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения се изчислява като сбор от основния 3 лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година и 10 процентни пункта. Т.к. основният лихвен процент на БНБ след 01.02.2016 вкл. е 0%, какъвто е и досега, размерът на законната лихва е 10%. Следователно ГПР по процесния договор не надхвърля нормативното ограничение от петкратния й размер.