Решение № 3296 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3296 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100507433 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 08.04.2022г. по гр. дело № 2833/2021г. на СРС, ГО, 45 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу Агенция „П.И.“ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 105, 96 лева, представляваща обезщетение за претърпени на 05.06.2019г. имуществени вреди от собственика на лек автомобил “Форд”, модел “Ка”, с рег. № СВ **** МН, в резултат от попадане в необозначена и необезопасена дупка при движението по републикански път, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ срещу причинителя на вредата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 42462/2020г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът Агенция 1

„П.И.“, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва. Навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са налице безспорни доказателства за наличието на настъпило ПТП. Сочи, че по делото не е представен протокол за ПТП или друг документ, установяващ настъпването на застрахователното събитие, които да докажат време и място на ПТП и да установят причинно-следствена връзка между неизправност на републиканската пътна мрежа и настъпилата вреда. Не бил доказан и механизмът на увреждане. В тази връзка излага съображения, че показанията на разпитания по делото свидетел – водач на увредения автомобил, е заинтересован от изхода на спора и показанията му следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че по делото е установен по несъмнен начин фактическият състав на съдебно-предявеното вземане, включително механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилите вреди. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

По оплакванията във въззивната жалба срещу правилността на 2 постановеното решение:

Предявен е регресен иск за вземане, платено като застрахователно обезщетение от ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, при заявени фактически твърдения, че застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице против възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите,

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. неговия механизъм и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените вреди.

В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ – в този смисъл е решение № 64 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д. № 667/2009г., І т. о., ТК.

Установено е по делото, че между ищеца, като застраховател, и “МОТОПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД, като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане "Булстрад Каско Стандарт", с обект лек автомобил "Форд”, с рег. № СВ **** МН и със срок на застрахователно покритие от 16.

00 часа на 04.05.2019г. до 16. 00 часа на 04.05.2020г. За този договор е 3 предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Несъмнено е също така, че съществувалият между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие.

Доказано е, че на 14.11.2019 г. ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 105, 96 лева, видно от представеното по делото преводно нареждане.

На следващо място въззивният съд намира, че съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.

Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и 4

Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г. /.

В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.

Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Следователно доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 от ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП, респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила. В тази хипотеза несъставянето на такъв протокол за ПТП не е пречка механизмът на произшествието да бъде установен по делото с всички допустими доказателствени средства.

В разглеждания случай въззивният съд приема, че събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В. Х., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, безпротиворечиви и неопровергани от останалите данни по делото, установяват деликта и причинната връзка с вредите. Показанията на свидетелката, дори и при отчетената евентуална нейна заинтересованост в полза на ищеца /доколкото тя е водач на увреденото МПС/, следва да бъдат кредитирани, тъй като съобразно чл. 172 от ГПК се подкрепят от други доказателства по делото, а именно – от неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което установява, че щетите по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, така както е описан в декларацията за настъпване на застрахователното 5 събитие, представена пред застрахователното дружество. В този смисъл следва да се приеме, че на 05.06.2019г. при движение по републикански път I7 в с. Иваново, община Върбица, пред магазин на ул. “****, застрахованият автомобил е попаднал в дупка, която не е била съответно обозначена и обезопасена, което обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ. От показанията на свидетеля се установява, че ПТП-то е станало в светлата част на денонощието, имало е видимост, но дупката била покрита с вода, тъй като преди инцидента е валял дъжд. В резултат на попадането на автомобила в дълбока дупка била увредена /сцепена/ задната лява гума. Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свидетеля, приемайки, че те са достоверни и житейски логични, последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, поради което след съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, за чиято изправност отговаря Агенция „П.И.“ чрез своите служби и органи.

Следователно показанията на разпитания свидетел установяват механизма на ПТП, а изготвеното заключение на автотехническата експертиза доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установен механизма на пътнотранспортното произшествие /процесният автомобил попаднал в дупка на пътното платно, която не била обозначена и обезопасена/, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.