Решение № 5661 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5661 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева- Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330103584 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Е. Т. А., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „************“ № ***, ет. ***, ап.

***, чрез пълномощник адв. Р. Р., е предявила против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 139, 38 лева- платена над главницата без основание по нищожен договор за паричен заем „Кредирект“ № ***********/ 16.04.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № *******/ 16.04.2023 г., с който на лицето се предоставил кредит в размер на 500 лева, при ГПР- 49, 11 % и ГЛП- 40, 05 %, за срок от 1 месец. Съгласно договора се дължала и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 165, 31 лева, платима разсрочено с погасителната вноска. Твърди се, че по договора била заплатена сумата от 692 лева, с което той бил напълно погасен. Договорът обаче бил нищожен на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото в ГПР не се включвала таксата за експресно разглеждане, която представлявала разход по кредит и носела допълнителна печалба на кредитора, като с нея се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и така ГПР не отговарял на реално приложения.

По кредита била платена над главницата сумата от 192 лева, поради което тя подлежала на връщане- чл. 23 от ЗПК. В тази връзка се моли за осъждането на ответника. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че още преди подписване на договора ищцата била наясно с всички условия по кредита, като на имейла си получила СЕФ и разполагала с 14 дни да упражни правото си на отказ от договора, ако считала, че условията са неизгодни за нея. Отделно, таксата за експресно разглеждане не представлявала задължително условие за отпускане на кредита, като за по- малко от един час искането за кредита било разгледано и одобрено. С таксата не се нарушавали изискванията на ЗПК, защото като допълнителна услуга тя не следвало да се включва в ГПК, а размерът му бил в определения законов лимит.

Ищецът не представял платежни документи за погасяване на дълга, а с искането за допускане на ССчЕ се целяло освобождаване на ищеца от процесуалните му действия по доказване на претенцията си. Моли за отхвърляне на иска, претендира на свой ред разноски, като прави и възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В с.з. страната също не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В допълнителна молба ищецът посочва банкова сметка, на която е титуляр.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем „Кредирект“ № *********/ 16.04.2023 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 500 лева, при следните условия: вноски- 1 месечна, с краен падеж- 16.05.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 49, 11 %, с общ размер на всички плащания- 526, 69 лева. Предвидена е още и таксата за експресно разглеждане в размер на 165, 31 лева, платима разсрочено по погасителния план.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, искането за сключване на договора, СЕФ и лог файл по договора.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на документацията по кредита е установило, че общо заплатената по договора сума е в размер на 639, 38 лева и според счетоводните записвания на кредитора е била разпредЕ., както следва: главница- 500 лева, лихва- 12, 65 лева и неустойка- 126, 73 лева. Посочено е още, че размерът на ГПР би станал 396, 74 %, ако в него се включи и таксата за експресно разглеждане.

Във връзка с прието заключение на ССчЕ е допуснато изменение на иска, като същият е увеличен в размер на 139, 38 лева, като краен размер, вместо първоначално предявения такъв от 50 лева, като частичен от 192 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове 2 или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

На първо място, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПКза посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40, 05 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

На второ място, договорът е недействителен и поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49, 11 %, а пък лихвата е 40, 05 %, като така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото основание.

В договора макар да е записана общата дължима сума в чл. 3.9, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 526, 69 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не е включено допълнителното плащане, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 3.10, предвиждаща такса за експресно разглеждане.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 31 от ОУ на договора е записано, че това е незадължителна услуга, която не е условие за 3 сключване на кредита, а може да бъде избрана от заемателя по негово желание. Кредиторът обаче не доказва наличието на тези обстоятелства, предшестващи сключването на договора, като по делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В чл. 3.10 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във фиксиран размер- 165, 51 лева или около 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл.

144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно дали е бил спазен предвиденият един час като срок за разглеждане на заявката, за да са налице предпоставките за начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.

С предвиждането на тази такса се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото тя не е включена в ГПР, а иначе представлява част от общите разходи по кредита и по този начин се постига неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на 4 размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, както и на еквивалентност на насрещните престации, а също е в нарушение на добрите нрави.

Според договора за кредит ГПР е 49, 11 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за възнаграждението за таксата за експресно разглеждане, а с включването и на тази такса кредитът ще се оскъпи допълнително- според вещото лице по ССчЕ размерът тогава би бил 396, 74 %. Затова и тази клауза е нищожна на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така таксата за тази услуга за бързо одобрение прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.