Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 29.10.2024, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 617/2024
Вид
Решение № 158
Подписан
29.10.2024
В сила
13.02.2025
Състав
Йорданка Георгиева Майска Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, предл.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. гр.Несебър, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И.ова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.ова Административно наказателно дело № 20242150200617 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Н. Х. с ЕТН-********** от гр.П., ул.С. № * против Наказателно постановление № 24-0304-001172/28.08.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър.

С обжалваното НП за извършено нарушение н а ч л . 137А, ал. 1 ЗДвП и на осн.чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба" в размер на 50лева.

В жалбата се сочи, че Х. работи като доставчик на сладки изделия за гр.Бургас и околността. Не оспорва, че на посочените в АУАН и НП дата и място е бил спрян от органите на полицията, за това, че като водач при управление на МПС е бил без поставен предпазен колан, като този пропуск бил по негово невнимание. Заявява, че според него не е от толкова важно значение да се поставя предпазен колан при шофиране в градски условия, тъй като скоростта на придвижване не е висока и няма опасност за живота на водача. Не смята, че „този закон е добре обмислен, понеже в него липсва ясна логика“. Според него поставянето на предпазен колан трябва да е препоръчително, а не задължително. Счита, че не следва някой друг да мисли за неговата безопасност, още повече, че когато не си е поставил предпазния колан, не застрашава никой друг. При тези съображения, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба, защото иска да изкаже недоволството си от закона, в който липсва ясна логика.

Моли, наказателното постановление да бъде отменено.

За административнонаказващият орган, при констатирано редовно уведомяване, представител не се явява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

1

Н а 15.08. 2 0 2 4 г. за времето от 08,30ч. св.М. М., заемащ длъжност мавтоконтрольор при ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър е бил назначен като автопатрул по КАТ съвместно с друг колега. Около 15.00ч. на алеята пред хотел Карлово в к.к.Слънчев бряг свидетеля спрял за проверка т.а.Мерцедес Спринтер с рег. № ****, собственост на търговско дружество, управляван от жалбоподателя. Причината за спирането била, че водачът по време на управление не използва предпазен колан, с който МПС е оборудвано. На место и в присъствието на водача е съставен АУАН № 1343514/15.08.2024г. за установеното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, който нарушителят отказал да подпише с аргументите, че не е съгласен със закона.

Предявяването и връчването на АУАН е осъществено при изпълнение на разпоредбата на чл.43, ал.2 ЗАНН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения по АУАН.

На 28.08.2024г. е издадено обжалваното НП № 24-0304-001172/28.08.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което за установеното с АУАН нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба" в размер на 50лева и са отнети 10к.т. на осн.чл.6, т.18 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Посочените по-горе доказателства кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.

От правна страна съдът приема следното:

Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. по т.3.12. на Министъра на МВР, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши автоконтрольор към ОДМВР - Бургас, РУ-Несебър. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

С посочената разпоредба, законодателят е вменил в задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение д а използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. От показанията на полицейския служител по категоричен и несъмнен начин се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил в движение, с оборудвани обезопасителни колани, но водачът нямал поставен такъв. Показанията 2 на полицейския служител св. М. досежно установените от него фактически обстоятелства, станали причина за съставяне на АУАН се потвърждават в съдебно заседание от жалбоподателя. Следователно Х. е имал качеството на водач и в същото време е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, като по негови твърдения в жалбата поради пропуск не е поставил обезопасителния си колан по време на движение на МПС. В същото време от изявленията на жалбоподателя, както в жалбата, така и в съдебно заседание се установява познаване и явно несъгласие с посочената норма, като същият счита, че не следва да бъде задължаван да поставя обезопасителен колан по време на движение в градска среда, респектовно санкциониран за неизпълнението й, а вместо това нормата следва да бъде препоръчителна.

За извършеното нарушение чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 50 лв. Тази санкционна разпоредба е правилно приложена от АНО като относима и на жалбоподателя е наложено именно предвиденото в закона наказание.

Нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. В тази насока следва да се допълни и че нарушението по чл.

137а от ЗДвП е формално осъществено е с факта на неизползване на обезопасителния колан, без да е необходимо да настъпят други общественоопасни последици. Причините за неизползване на обезопасителния колан са ирелевантни, като изключенията са посочени в чл. 137а ал. 2 от ЗДвП, към които настоящият случай не спада.

Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на АНО, но доколкото същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № 24-0304-001172/28.08.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, РУНесебър, с което на И. Н. Х. с ЕТН-********** от гр.П., ул.С. № * за нарушение на чл.

137А, ал. 1 ЗДвП и на осн.чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер на 50лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3