Определение № 1665 от 14.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1665 гр. Бургас, 14.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Йорданка Г. Майска Иванова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20212100502060 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК и е образувано по повод на депозирана частна жалба от Ц. В. П., ЕГН ********** от гр. Б. против Разпореждане № 269972/01.10.2021г., постановено по частно гр. дело № 7187/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е върнато възражението на Ц. В. П. срещу Заповед за незабавно изпълнение № 4806 от 20.12.2018г., постановена по частно гр. дело № 7187/2018г. и е оставено без разглеждане искането за спиране на образуваното въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, изпълнително производство, а частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 4806 от 20.12.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по частно гр. д. № 7187/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е върната.

В жалбата се посочва, че не е била връчена Заповед за изпълнение на парично задължение на Ц. П. и за нея сроковете за подаване на възражение са започнали да текат едва от датата на връчването на заповедта от страна на Частен съдебен изпълнител Илко Бакалов.

Претендира се да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено атакуваното разпореждане и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Депозираната частна жалба

1 е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – препис от атакуваното разпореждане е връчено на частния жалбоподател на 25.10.2021г., а частната жалба е изпратена чрез куриер в съда на 02.11.2021г. Подадена е против акт, който подлежи на обжалване съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС и е от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производсвото пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с което се претендира да бъде разпоредено длъжниците Р. Л. А., ЕГН ********** и Ц. В. П., ЕГН **********, да заплатят при условията на солидарност, на кредитора ,,Централна кооперативна банка“ АД, със седалище гр. София, следните суми:

- 2 496, 63 лева - просрочена главница по Договор за потребителски кредит № 79410КР-АА-0016/25.08.2008г., сключен между заявителя и Р. А.;

- сума в размер на 334, 82 лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2016г. до 17.08.2018г.;

- сума в размер от 842, 45 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2016г. до 04.10.2018г., както и

- сумата от 73, 48 лева, представляваща заплатена държавна такса.

В заявлението се посочва, че на 25.08.2008г. между ,,Централна кооперативна банка“ АД и Р. Л. А. в качеството му на кредитополучател, с поръчител - Ц. В. П., е сключен Договор за потребителски кредит № 79410КРАА-0016, за сумата от 8 000 лева и краен срок на погасяване - 18.08.2018г.

Посочва се в заявлението, че към 04.10.2018г., длъжникът не е погасил 25 месечни вноски, всяка от които в размер на 117, 02 лева. Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 4806 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2018г.

2 по частно гр. дело № 7187/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредено длъжниците Р. Л. А. и Ц. В. П. да заплатят при условията на солидарност на кредитора ,,Централна кооперативна банка“ АД претендираните в заявлението суми. Видно от направеното отбелязване върху издадена Заповед за изпълнение на парично задължение – представител на заявителя е получил изпълнителен лист на дата – 04.01.2019г.

С депозирана Молба с вх. № 1392 от 11.01.2019г., заявителят – „Централна кооперативна банка“ АД е отправил искане за допълване на Заповед № 4806 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2018г., като се присъди в полза на кредитора и законна лихва върху главницата от 2 496, 63 лева от датата на подаване на заявлението – 05.10.2018г. до окончателното плащане на вземането. Въз основа на постановено Разпореждане от 01.02.2019г., постановено от Районен съд – Бургас - препис от депозираната молба е изпратен за становище на Ц. П. с указание да вземе становище в едноседмичен срок от получаване на съобщението. По делото от страна на Ц. П. е депозирано становище с вх. № 16461 от 15.04.2019г. (дата на изпращане чрез куриер – 15.04.2019г., с което се изразява становище по основателността на молбата за допълване на заповедта за изпълнение, но същото не е подписано. С Определение от 14.05.2019г., постановено по частно гр. дело № 7187/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение Молба с вх. № 1392/11.01.2019г. от „Централна кооперативна банка“ АД за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4806 от 20.12.2018г., издадена по частно гр. дело № 7187/2018г. по описа на Районен съд - Бургас.

По делото – на дата - 30.09.2021г. е депозирано Възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, искане за спиране на образуваното изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

С Разпореждане № 269942 от 01.10.2021г., постановено по частно гр. дело № 7187/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е върнато възражението на Ц. В. П. против издадената заповед за изпълнение, оставено е без разглеждане искането за спиране на образуваното изпълнително производство и е върната депозираната частна жалба. В своите мотиви съдът е приел, че 3 подаденото възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, искане за спиране на образуваното изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение са просрочени и следва да бъдат върнати. Съдът е приел, че на Ц. П. е изпратен препис от молба за допълване на постановената Заповед за изпълнение на парично задължение, поради което и още към 08.04.2019г. П. е била уведомена, че по гр. дело № 7187/2018г. по описа Районен съд – Бургас е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните изводи:

На основание чл. 414, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като възражението се прави в двуседмичен срок (в редакцията на ГПК към момента на образуване на делото пред Районен съд – Бургас – 05.10.2018г., а след приемането на изменение с ДВ, бр. 100/2019г. срокът става едномесечен) от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Безспорно е, че връчването, за разлика от узнаването, е формален акт, който се извършва по предвиден за това ред в процесуалния закон. Процесуалният закон определя правата и задълженията на страните, както и сроковете, в които тези права и задължения следва да се упражнят, респ. – изпълняват. Началният, респ. – крайният момент на тези срокове тече от нарочното връчване на съобщения, призовки или съдебни актове. При издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, съгласно действащата редакция на чл. 418, ал.5 от ГПК, същата, с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение подлежи на връчване от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях. Въз основа на изпратените от съдебния изпълнител книжа за връчването на заповедта за незабавно изпълнение, заповедният съд извършва проверката за спазване срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК при подадено възражение срещу заповедта.

В конкретния случай – от материалите по делото се установява, че против Ц. В. П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз 4 основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2018г., която на основание чл.

418, ал. 5 от ГПК подлежи на връчване от съдебния изпълнител, а той от своя страна следва да изпрати незабавно на заповедния съд копие от съобщението за връчените на длъжника документи. По делото се установява и обстоятелството, че след като заявителят се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително производство, съдебния изпълнител е връчил на Ц. В.

П. покана за доброволно изпълнение на дата – 01.09.2021г., ведно с издадената на дата – 20.12.2018г. заповед за изпълнение и извлечение от счетоводните книги на „Централна кооперативна банка“ АД. След получаване на поканата за доброволно изпълнение – ведно с заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта, Ц. П. е депозирала пред Районен съд – Бургас възражение, че не дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение по частно гр. дело № 7187/2018г. по описа на Районен съд – Бургас на дата – 30.09.2021г. – тоест – в едномесечен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение – в съотвествие със срока, предвиден в чл.

414, ал. 2 от ГПК (към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение). При това положение и като взе предвид, че законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, момента на нейното връчване, настоящият състав намира, че депозираното възражение от страна на Ц. П. е в срок и е следвало да бъде зачетено от съда, тъй като срокът за депозиране на възражение тече единствено от датата на връчване на заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение.

Узнаването на страната за наличие на висящо производство или съдържанието на постановен съдебен акт по начин, различен от този, който е предвиден в закона, е без правно значие за началото на срока на обжалване. В този смисъл и Определение № 347 от 04.05.2022г., постановено по гр. дело № 4329/2021г. по описа на ВКС на РБ, ІV г.о.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че знанието на длъжника за наличие на издадена против него Заповед за изпълнение не е правно релевантен факт относно срока за възражение срещу заповедта, поради което и счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че длъжникът Ц. П. е узнала за издадената заповед за изпълнение още на 08.04.2019г. - с връчване препис от молбата на заявителя за допълване на издадената заповед за изпълнение. Нещо повече – по делото е безспорно, че с 5 връчване на молбата, депозирана от „Централна кооперативна банка“ АД за допълване на постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по делото на Ц. П. не й е била връчена същата издадена заповед, а само препис от депозираните от страна на заявителя две молби, което е още едно основание съдът да не зачете получаването на това съобщение като начален момент на срока, предвиден в закона за подаване на възражение по смисъла на чл.414 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че на основание чл. 418, ал. 5 от ГПК срок за депозиране на възражение за Ц. В. П. е започнал да тече с връчване на поканата за доброволно изпълнение – тоест – от 01.09.2021г., поради което и на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК депозираното от нейна страна възражение по частно гр. дело № 7187/2018г. на дата – 30.09.2021г. е в срок.

При това положение, съдът намира, че депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното Разпореждане № 269972 от 01.10.2021г., постановено по гр. дело № 7187/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и делото следва да бъде върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.