Решение № 364 от 17.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Плевен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430102123 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова от М. М. М., ЕГН **********, срещу *** ***, и ***, ***, по искове, както следва:

- за прогласяване на нищожност на ***, сключен с ***, на основание чл.

22 от ЗПК, вр. с чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК;

- за прогласяване на нищожност на *** с *** на основание чл.26 ал.1 пр.3 и ал. 2 т. 4 от ЗЗД,;

- за осъждане на *** *** да заплати на ищеца сумата от 1372лв. представляваща недължимо платени суми по *** и ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата. Ищецът сочи параметрите на договорите и оспорва действителността на първия на базата на неправилно посочен ГПР, твърди свързаност на двамата ответника, свързаност на двата договора, навежда твърдения за противоречие с нормите на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че при съпоставка на стойността на кредита и на възнаграждението за поръчителство, договорът за гаранция се явява противоречащ на добрите нрави Твърди, че надплатил над дължимата по договора за заем сума от 1372лв., която се явява недължимо платена. Претендира разноски.

1

В с.з. на 05.02.2026г. предявеният осъдителен иск е изменен, като същият се счита за предявен за сумата от 1420.09лв./ 726.08 евро.

Ответникът ***, първоначално в срока за отговор е представил чрез процесуалния си представител заявление от ищеца за отказ от исковете, който впоследствие самият ищец е оттеглил. В хода на делото ангажира становище за неоснователност на исковете, твърди, че ГПР е правилно определен и в него не следва да се включва възнаграждението за гаранция. В хода на делото моли производството да бъде прекратено поради липса на правен интерес, т.к. между страните е сключено споразумение от 27.05.2025г. за уреждане на отношенията по процесните договори. Прави възражение за прекомерност на претендираното ***възнаграждение.

Ответникът *** счита, че искът срещу него е недопустим и неоснователен. Счита, че ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск, след като има на разположение осъдителен такъв.

Оспорва, че за него е приложим ЗПК, оспорва останалите доводи на ищеца за недействителност на сключения с него договор за поръчителство, не оспорва, че е дъщерно дружество на другия ответник, но сочи, че са различни правни субекти. Излага аргументи за действителност на сключения между него и ищеца Договор за предоставяне на гаранция. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск, претендира разноски. В хода на делото заявява, че страните по делото са сключили споразумение по повод предмета на делото от 27.05.2025г. , и с него са уредили изцяло отношенията си, че в него е посочено, че считат задълженията си за окончателно уредени, и че ищецът е получил 1800лв. в брой. Счита, че правния интерес от водене на делото е отпаднал в хода му, и разноските на страните следва да останат в тежест на всяка от тях, както са направени от страните.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответниците поставят въпрос за допустимостта на обективното съединяване на иск по чл.26 от ЗЗД с осъдителен иск за реализиране на правата произтичащи от нищожността. Последователно поддържано и в теорията и в съдебната практика е разбирането, че правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. При 2 положение, че законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по-голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред. Трайна е практиката на съдилищата за допустимостта на такова обективно съединяване на иск за нищожност с осъдителен иск за реализиране на правата произтичащи от нищожността. В този смисъл могат да бъдат посочени Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр.д.

№ 2279/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д.

№ 597/2018 г., III г. о., ГК. По отношение на представеното от ответниците тристранно споразумение, постигнато между всички страни в хода на делото – на 27.05.2025г., в което ищецът е направил изявление, че декларира, че всички сключени договори не противоречат на закона и не са в разрез с добрите нрави, при същите е налице еквивалентност на насрещните престации, клаузите им са договорени индивидуално и договорите са сключени при равноправност: Това заявление на ищеца не обвързва съда да приеме, че ищецът няма правен интерес от предявените искове за прогласяване на нищожност, доколкото прогласяването на нищожност на договори е в прерогативите на гражданския съд, а не на страни по тези договори. Нито едно изявление на страна не би могло да санира един нищожен договор, след като за това има предявен иск, същият се поддържа от страна по договора и не е налице отказ или оттегляне на иска. В този случай съдът е длъжен да разгледа твърденията за нищожност на процесните договори. Съдът намира, че в тази част споразумението е недействително и не следва да се съобразява с неговите клаузи – арг. от чл. 366 от ЗЗД, независимо, че в случая не се касае за непозволен договор.

Не е спорно между страните, че са сключили ***, независимо, че по делото ответникът *** - страна по договора, не го е представил, въпреки, че му е била указана последицата по чл. 161 от ГПК. От изготвената по делото ССчЕ, неоспорена от страните, се установява, че на в.л. е представен *** който е сключен между ответника *** - заемател, и ищеца М. М. М. заемополучател, за заем в размер на 1 750,00 лв. при следните условия: вид на ползвания паричен заем- потребителски кредит по продукт: ***, размер на двуседмична погасителната вноска в лева - 115,86 лв., срок на заема в 3 седмици: 34, брой вноски: 17, датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно: 01.11.2022, 15.11.2022, 29.11.2022, 13.12.2022, 27.12.2022, 10.01.2023, 24.01.2023, 07.02.2023, 21.02.2023, 07.03.2023,

21.03.2023, 04.04.2023, 18.04.2023, 02.05.2023, 16.05.2023, 30.05.2023,

13.06.2023г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35,00 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0,10 %, обща сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията - 1 969,62 лв., състояща се от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване; ГПР на разходите на заема: 41,72 %. Съдът приема на осн. чл. 161 от ГПК, твърдението на ищеца в исковата молба, че на съгл. чл. 4 от договора, същият е следвало да бъде обезпечен с поне едно от посочените в ал. 1 обезпечения: безусловна банкова гаранция, поръчителство на едно или две физически лица, или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Ищецът е представил по делото Погасителен план по договора за заем – л. 8 от делото, от който е видно, че изначално при сключване на договора са предвидени три компонента на вноските – главница, лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция.

Между страните не е спорно, а и видно от представеното копие на л. 3739 от делото, между заемателя и гаранта *** е сключен *** като съгласно чл.3, ал.1 от същия, потребителят е поел задължението да плати възнаграждение на гаранта в размер на 1090,38 лв. на вноски от 64,14 лв., съвпадащи с погасителния план на паричния заем. Съгласно чл. 3, ал.2 възнаграждението се заплащало по начин, установен в договора за заем, а съгласно ал. 3, *** е овластено да получава възнаграждението вместо гаранта. Основно задължение на гаранта по чл. 1 от договора, е да издаде гаранция за плащане в полза на заемодателя със срок на валидност до прекратяване на потребителския договор. Съгласно чл. 2, договорът влиза в сила в случай, че потребител не изпълни някое от задълженията по чл. 4,т.1 и 2 от Договора за паричен заем в указания срок. На осн. чл.5 от договора, в случай, че гарантът заплати дължимите по кредита суми, той има право да поиска от потребителя възстановяването им.

Между страните не е спорно, и от изготвената по делото ССчЕ се установява, че ищецът, като заемател, е заплатил по процесния договор към *** сумата от 3170,09 лв., състояща се от: главница - 1 750,00 лв., лихва 219,62 лв., възнаграждение за предоставяне на гаранция - 1 090,38 лв., разходи 4 за събиране на просрочени задължения - 60,00 лв., лихви за просрочие - 50,09 лв.

С писмено споразумение от 27.05.2025 г., ищецът и двамата ответници са постигнали съгласие, че между заемателя и заемодателя са сключени три договора за заем – *** Постигнато е съгласие, че между заемателя и гаранта са сключени три договора за гаранция – съответно *** Уредено е между страните, че договорните отношения са приключили с плащания на сумите от заемателя, точно както е било уговорено между страните. Гарантът се задължил да възстанови на заемателя сумата от общо 1800 лв. за платените възнаграждения по трите договора за гаранция, вкл. и процесния договор ***, като същата е платена в брой в деня на сключване на споразумението, при изрична уговорка, че в тази част споразумението има характер на разписка. В чл. 2 ищецът е декларирал, че няма претенции по отношение на който и да е от сключените договори. В замяна, съгласно чл. 3 от споразумението, заемателят следвало да направи отказ от иск по смисъла на чл. 233 от ГПК по всички съдебни дела срещу гаранта и заемодателя, в т.ч. по настоящото производство.

В чл. 6 от Споразумението е уговорено, че страните потвърждават, че техните договорни отношения са окончателно уредени. Споразумението съдържа подпис и на трите страни. Приложена е и разписка от която е видно, че на 27.05.2025 г. ищецът е получил 1800 лв. от *** по сключеното тристранно споразумение.

От заключението на *** се установява, че при изчисляване на посочения в договора ГПР от 41,72% са включени главница и лихва, но не и възнаграждение за гаранта в размер на 1090,38 лв. При включването на възнаграждението ГПР възлиза на стойност от 492,26%. На *** е предоставена информация от заемодателя, без обаче това да е счетоводно обосновано, че събраните от него суми по възнаграждение за предоставяне на гаранция, дължими към *** се осчетоводяват като задължение на месечна база, т.е. постъпилите плащания по всички договори за гаранция за месеца, и *** осчетоводява сумите, които следва да получи от *** на месечна база, а отношенията между дружествата се уреждат чрез прихващане на задължения.

*** е отговорило на още един въпрос, касаещ сключеното тристранно споразумение от 27.05.2025г., а именно че в счетоводството на *** сумата в размер на 1 800,00 лв. е осчетоводена по Дебит сметка 499 Други Кредитори, аналитична партида Разчет *** гаранции / Кредит сметка 501 Каса, а в счетоводството на ***, сумата в размер на 1 800,00 лв. е осчетоводена по 5

Дебит сметка 6091 Други разходи, аналитична партида Разходи по съдебни дела / Кредит сметка 4981 Други дебитори, с аналитичност *** гаранции.

Посочено е, че платените възнаграждения по всеки от Договорите за гаранция са както следва: по договор *** 185,67 лв., по договор *** - 523,95 лв. и по процесния договор *** - 1090,38 лв.

Съдът дава пълна вяра на заключението на съдебно счетоводната експертиза, тъй като е пълно и обосновано, изготвено е от компетентно вещо лице. *** се е запознало с представените от страните документи и счетоводството на ответните дружества, поради което съдът изцяло го кредитира, за разлика от представените от страните справки за целите на производството.