Решение № 441 от 11.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Карлово, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320101855 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от ****************************** ЕООД, ЕИК: ************** със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ш. с.“ №***, представлявано от О. Ц. К., чрез юрк. Х. Х. против И. И. К., ЕГН:**********, адрес: гр. К., ул. „Г.

К.“ №**, вх.*, ет. *, ап.*.

В исковата молба се твърди, че за периода от 30.04.2018 г. до 28.04.2023 г. И. И. К. има задължения към ****************************** ЕООД - гр. П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1148,51 лева, както и мораторна лихва към главницата за периода от 30.06.2018 г. до 30.04.2023 г. в размер на 195,14 лева за обект, находящ се на адрес: гр. К., ул.

„Г. К.“ №**, вх.*.

Твърди се, че периодът посочен по-горе съставлява период формиран от датите на издадените за тази доставка фактури. Съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на 1 водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик, респ. ползвател на имота, е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка ответника фигурира в базата данни на оператора като потребител с № 13301003416. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството ************.

Твърди се, че ответницата има качеството потребител, съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор - гр. П. тъй като била собственик/ползвател на водоснабдения имот.

Отчетът в имота на потребителя бил извършван по показанията на монтиран в имота измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството № 13301003416. Отчетените количества вода били нанесени в карнетите, като фигурирал подпис на потребителя, респективно негов представител.

На адреса имало връчени 5 бр. покани за доброволно плащане, касаещи суми за периоди обхващащи и процесните такива. Същите били получавани от членове на домакинството на ответницата, като поканата от 26.05.2023 г. била връчена лично на И. К.. Между страните по настоящото дело имало и сключено споразумение за разсрочване на задължение №19962 от 11.07.2019 г., което също включвало и част от процесните суми. Ответната страна обаче не спазила договорените в споразумението падежи и то прекратило действието си.

С оглед на гореописаните фактически обстоятелства, ищецът твърди, че ответницата знаела за начина на отчет на имота, признала – като не е възразила срещу поканите и със самия факт на сключване на споразумението, че е потребявала предоставените за имота от дружеството-ищец ВиК услуги.

До момента на депозиране на настоящата искова молба тя не била възразила нито за размера на задължението, нито че е потребила начислените й комунални услуги.

Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите 2 отвеждане и пречистване па отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението”, „***********************” ЕООД - гр. П. подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за натрупаните по партидата на абоната задължения. До момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени. По образуваното ч. гр. д. №937/2023 г. по описа на РС К. била издадена заповед по чл.410 ГПК, с която било разпоредено на И. К. да заплати на ищцовото дружество следните суми: 1148.51 лева – неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.04.2018г. до 28.04.2023 г.; 195.14 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.06.2018 г. до 30.04.2023 г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2023 г., до изплащането на вземането. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и след дадени от съда указания, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

****************************** ЕООД – гр. П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №937/2023 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 1148.51 лева – неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.04.2018г. до 28.04.2023 г.;

- 195.14 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.06.2018 г. до 30.04.2023 г.,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2023 г. до изплащането на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тази в заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответницата, представлявана от особения представител адв. Е. К., оспорва иска като неоснователен и недоказан.

На първо място, ищецът не доказвал, че бил изправна страна, и че е 3 доставял твърдените услуги, които са начислени и определени по размер.

Според ОУ, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията. Подобна била разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата.

В тази връзка правело впечатление, че в приложените три броя карнети за процесния период не се установявало да има подпис на ответника или негов представител за всеки отчетен период.

На второ място, фактурите описани и посочени в таблица в исковата молба, не били представени от ищцовото дружество. Същите следвало да бъдат налични по делото, за да се извърши проверка на цитираните суми и кубици потребена вода, включително и начина на остойностяване.

Неоснователно и незаконосъобразно било представеното

Споразумение №19962 от 11.07.2019г., сключено не с потребителя – собственик на водоснабдения имот И. И. К., а с трето лице – А. К. К., който нямал качеството на потребител - собственик на водоснабдения имот, видно от представената справка от АВ. Същото било сключено с ненадлежна страна и не произвеждало правни последици. Ответницата не била сключвала споразумения с ищцовото дружество.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, ведно с начислените лихви до датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които бил изтекъл 3-годишният срок уреден в чл.111 б.„в” от ЗЗД. Приложима в случая била кратката погасителна давност, тъй като се касаело за периодични платежи. В този смисъл било и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.

Особеният представител моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. №937/2023 г. по описа на РС К. е видно, че по заявление на ищеца (кредитор по заповедното производство) от 25.05.2023 г. е издадена Заповед №549/01.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съдът е разпоредил ответницата (длъжник в заповедното производство) да заплати на ****************************** 4

ЕООД – гр. П. следните суми: 1148.51 лева – неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.04.2018г. до 28.04.2023 г.;

195.14 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.06.2018 г. до 30.04.2023 г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2023 г., до изплащането на вземането; 26.87 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и след дадени от съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК указания, ищцовото дружество е предявило иск срещу И. К. К..

В заповедното производство делото са представени Общи условия (ОУ), с които се уреждат отношенията между „ВиК“ ЕООД – гр. П. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ищцовото дружество. В чл. 2 от тях са посочени потребителите на ВиК услуги, между които физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, какъвто безспорно е ответницата. Визирани са услугите, предоставяни от ищцовото дружество, както и правата и задълженията на страните. В чл. 33, ал.2 от ОУ е прието, че ВиК потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране.

По делото са представени: обобщена справка за задълженията на ответницата и неплатените за процесния период фактури, издадени във връзка с предоставените от „ВиК“ ЕООД услуги; копие от карнети за процесния период; справка от Агенция по вписванията за собственост на недвижим имот.

В карнетите са описани потребените водни количества, които са съставени от служители на ищцовото дружество и в графата „Подпис на потребителя“ на някои дати има, а на други няма положени подписи. За адрес на водомера е посочен имот в гр. К., ул. „Г. К.“ №**, вх.*, който е собственост на ответницата от 2003 г., видно от справката на Агенция по вписванията.

Представено е Споразумение за разсрочване на задължение №19962/11.07.2019 г., сключено между „ВиК“ ЕООД – П. и А. К. К. – собственик на имота в гр. ., ул. „Г. К.“ №**, вх.*, който през 2003 г. е бил прехвърлен на И. К. К.. Страните по споразумението са се договорили А. К. К. доброволно да погаси натрупани задължения за процесния имот, по фактури 5 за периода 30.05.2017 г. – 11.07.2019 г., в размер на 328.15 лева. Отбелязано е, че първата вноска от 100 лева, с падеж 11.07.2019 г., е внесена на тази дата.

Останали са неплатени още 8 вноски от по 28.52 лева, последната от които с падеж 31.03.2020 г.

Представени са по делото 6 бр. покани за доброволно плащане, първите пет от които са връчени срещу подпис на А. К. – на 29.06.2018 г., на 31.08.2018 г., на 31.01.2019 г., на 23.01.2020 г. и на 28.10.2020 г. Последната покана е връчена срещу подпис на 26.05.2023 г. на ответницата И. К. К..

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че липсват счетоводни данни за платени суми по партидата на И. К. К. за периода от 30.04.2018 г. до 28.04.2023 г. Размерът на задължението за главница по партида на ответника за посочения обект за процесния период към ****************************** ЕООД – гр. П. е в общ размер на 1148.51 лв., а за лихва за просрочване плащането – 195.14 лв. за периода от 30.06.2018 г. до 30.04.2023 г. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на „***********************” ЕООД - гр. П. се води съгласно изискванията на Закона за счетоводството за периода от 30.04.2018г. до 28.04.2023 г., като задълженията на абоната за този период са редовно осчетоводявани. На 06.02.2024 г. е направено плащане в размер на 200 лева, с което е погасена главница – 158.50 лева и лихви – 41.50 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта:

Искът е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя