Решение № 2715 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2715 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.нка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100510878 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 20022140/17.03.2022 г., постановено по гр.д. № 53964/2019 г., по описа на СРС, 59 с-в, са уважени предявените от А. К. Г. срещу Център за спешна медицинска помощ, гр. София кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 357 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед №85 от 27.10.2020г. на Директора на Център за спешна медицинска помощ гр. София, с която на основание чл. 188, т. 1 на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за нарушение на т. 24, предл. Първо от раздел V “Основни задължения“ от длъжностната характеристика за длъжността „лекар“ в ЦСМП – София, във връзка с чл. 38 от Етичния кодекс на служителите на ЦСМП, както и Заповед № 89 от 09.11.2020г. на Директора на Център за спешна медицинска помощ гр.

София, с която на основание чл. 188, т. 1 на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за нарушение на чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име като незаконосъобразни.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 220, 00 лв. представляваща разноски в производството пред СРС, както и да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 60,00 лв., представляваща държавна такса.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Център за спешна медицинска помощ“, гр. София, чрез адв. В. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че съдът не е съобразил, че въпреки, че в Заповед №85/27.10.2020г. е налице очевидна фактическа грешка при изписване на цифровата номерация на нарушената от ищеца норма, то словесното описание на извършеното от него 1 нарушение не го е лишила от възможността да разбере какво нарушение му е вменено, поради което и не са били засегнати възможностите му за защита. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ищецът е осъществил всички признаци на формулирания състав на нарушението. Посочва, че при преценката на законосъобразността на Заповед №89/09.11.2020г. съдът не е съобразил, че упражняването на конституционни права следва да бъде извършено при условие, че не се засягат права на други физически или юридически лица. Твърди, че ищецът, като е поставил под публично съмнение експертизата на лекарите е извършил дисциплинарно нарушение. Навежда доводи, че и с двете заповеди са определени наказания в съответствие с тежестта на нарушенията. Моли решението да бъде изцяло отменено, а предявените искове отхвърлени. Претендира разноски.

ВъззИ.емият – ищец „А. К. Г., чрез адв. И. И. с надлежно учредена представителна власт по делото, оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Поддържа, че наложеното със Заповед №85/27.10.2020г. наказание е прекалено тежко, както и че издадената заповед не е мотивирана, поради което е засегнало правото му на защита срещу наложеното дисциплинарно наказание. По отношение на наложеното със Заповед №89/09.11.2020г. наказание посочва, че съдът правилно е преценил, че поведението му е представлявало по същността си упражняване на гарантираното конституционно право за изразяване на мнение и разпространение на словото, поради което и същото не е осъществило състава на дисциплинарно нарушение. Сочи, че в заповедта за налагане на наказанието липсват мотиви и не е изяснена фактическата обстановка във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна, като по конкретно наведените доводи във въззивната жалба, намира следното:

Между страните по делото не съществува спор, че се намират в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №12 от 07.02.2017г. г., по силата на което ищецът изпълнява длъжността „лекар“ при ответника, както и че със Заповед №85 от 27.10.2020г. и Заповед № 89 от 09.11.2020г. са му били наложени дисциплинарни наказания „забележка“ за извършени дисциплинарни нарушения.

С оглед на наведените оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед №85 от 27.10.2020г., настоящият състав намира, че от съдържанието на заповедта се установява, че на ищеца е наложено наказание „забележка“ поради това, че при проведен от него преглед на 05.07.2020г. е казал на пациент в присъствието на съпругата и двете му дъщери следното: „Ако е инфаркт, ще умреш, ако е инсулт, ще се мъчиш и пак ще умреш!“, с което поведение е посочено, че е нарушил т. 24, предл. Първо от Раздел V “Основни задължения“ от длъжностната характеристика на длъжността „лекар“ в ЦСМП – София, която предвижда задължение за лекаря да спазва етичните норми на поведение към пациентите. В заповедта е посочено, че лекарят следва да зачита правото на болния да го информира за неговото състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за лечение, като при всички случаи следва да поддържа духа, подкрепя вярата на болния и се грижи за душевното му състояние, като нормативен израз на 2 описаното задължение е посочен чл. 38 от Етичния кодекс на служителите в ЦСМП – София.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Настоящият състав на съда намира за основателни оплакванията на въззивника, с които обосновава законността на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебния контрол за законност на наложеното наказание. В действителност в процесната заповед работодателят е посочил, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение като не е изпълнил задълженията си по чл. 38 от Етичния кодекс на служителите в ЦСМП – София, като вменените по силата на цитираната разпоредба задължения са различни от описаните в заповедта. Въпреки това с процесната заповед поведението на ищеца, за което се твърди да осъществява състава на дисциплинарно нарушение, е детайлно описано и чрез думи.

Словесното му описание позволява по безспорен начин да се установи, че наказанието се налага за поведение на ищеца, с което същият е нарушил именно вмененото му по силата на чл. 39 от Етичния кодекс задължение. Доколкото законът не поставя изискване към начина, по който се посочва извършеното нарушение в самата заповед за налагане на наказанието, то следва да бъде прието и че описанието на цифровото изражение на нарушените трудови правила не опорочават заповедта, ако работникът се е запознал с тях. Извод за наличието на яснота по отношение на нарушението, за което се налага дисциплинарното наказание може да бъде направен и въз основа на дадения от работника отговор по чл. 193 КТ, в който той препраща към обективираното от него изявление в „Докладна записка“. От съдържанието на писмения отговор и „Докладна записка“ с вх. № 97-00-351 от 05.10.2020г. се установява, че ищецът е бил наясно с фактическата обстановка по отношение на деянието, което се твърди да осъществява състава на дисциплинарно нарушение. С оглед на обстоятелството, че в заповедта за налагане на наказанието нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин извършеното нарушение, както и при съобразяване на дадените писмени обяснения от негова страна, то следва да бъде прието, че ищецът е бил наясно с причините за налагане на дисциплинарното наказание „забележка“.

Поради което и при съобразяване на изложеното настоящият състав намира, че от формална страна са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.

На следващо място, с оглед на разпределената по делото доказателствена тежест ответникът-работодател е доказал при условията на пълно и главно доказване, чрез ангажираните по делото доказателства, че ищецът не е изпълнил задължението да информира болния за състоянието му, качеството на болестта и средствата и възможностите за лечение, както и да поддържа духа и вярата му и да се грижи за душевното му действие, т.е. авторството на деянието.

От изслушаните по делото показания на св. Г.П. и св. Т.Ц. се установява, че ищецът като е използвал следните изразни средства: „Ако е инфаркт може да умре веднага, ако е инсулт може да се мъчи и пак ще умре“ относно здравословното състояние на пациента не е изпълнил вмененото му в разпоредбата на чл. 39 от Етичните правила задължение. По делото са изслушани и показания на св. С.К. и въпреки, че свидетелката заявява, че ищецът да е употребявал обидни думи спрямо пациента, при цялостната преценка на дадените от нея показания става ясно, че свидетелката не помни в конкретика случая, поради което и изводът за извършеното дисциплинарно нарушение от страна на ищеца не може да бъде приет за опроверган единствено въз основа на дадените от св. С.К. показания.

Ето защо, при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, настоящият 3 състав на съда намира за установено, че ищецът не е изпълнил задължението да информира в съответствие с предвиденото в чл. 39 от Етичния кодекс пациента за здравословното му състояние, което поведение по същността си представлява нарушение на трудовата дисциплина. Описаното поведение не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което и следва да се приеме, че наложеното наказание „забележка“ е съответно на критериите по чл. 189 КТ.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че е налице основание за налагането на дисциплинарно наказание „забележка“ на А. К. Г., поради което и предявеният иск с правно основание чл. 357 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № 85 от 27.10.2020г. като незаконосъобразна е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на наведените оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед №89 от 09.11.2020г., настоящият състав намира, че от съдържанието на същата се установява, че наказанието „забележка“ е наложено на ищеца поради това, че същият е влязъл в спор с лекторите на проведената среща относно адекватността и достоверността на презентираните тестове. Като е посочено, че ищецът е задал въпрос към един от лекторите, с който го е запитал дали знае какво е предназначението и какви са задачите на спешна медицинска помощ според утвърдения медицински стандарт по медицинската специалност „Спешна медицина“. Описаната в процесната заповед фактическа обстановка обаче не позволява да бъде направен извод, че нарушението на трудовата дисциплина е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебния контрол за законност на наложеното наказание. В заповедта е посочено по най-общ начин, че ищецът е влязъл в спор с лекторите, като е изложен единствено един въпрос, който е бил отправен от негова страна, без да е посочено в какво се изразява в конкретика спорът и по какъв начин с поведението си ищецът е извършил нарушение по смисъла на чл. 187, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbee7988-b19a-4008-9df3-f4f82befeb0b