Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 17.04.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 7/2026
Вид
Решение № 98
Подписан
17.04.2026
Състав
Радослава Маринова Йорданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Ихтиман, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20261840100007 по описа за 2026 година

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788 е предявила против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ иск за заплащане на сумата от 190.18 евро /371.96 лева/ - главница представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93002110041***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и 73.42 евро /143.60 лева/ - мораторна лихва за периода от **.**.2022г. до **.**.2025г., също така се претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторени по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на **.**.2022 г. около 17:00 часа при движение по ПП I-8, при км. 126, в района на гр. Ихтиман лек автомобил „*******“ модел *******, с peг. № ******* управляван от Д. Т. е реализирал ПТП, преминавайки през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети на лекия автомобил. Съставен бил протокол за ПТП № 1740*** от **.**.2022г. Собственикът на увредения лек автомобил имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 93002110041***/**.**.2021г. г. валиден към датата на процесното ПТП. При ищеца е образувана щета № 0001-1261-22-00***. На **.**.2022г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 371.96 лева. Ответникът е поканен с да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, което не е сторено.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, представя писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че представеният протокол за ПТП е в противоречие с чл.

179, ал. 2 във вр. с чл. 183 ГПК и е непълен, неточен и противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило произшествието, не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на мястото на произшествието. От така съставения протокол е видно, че за настъпилото ПТП е посочена като причина 1

„необезопасена дупка“, като в протокола не са отразени размери и особености/деформации способстващи причиняване на процесното ПТП. Навеждат се доводи, за това че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване. Претендират се и сторени по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства в съотвествие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

От представената по делото преписка по щета № 0001-1261-22-00***, включваща уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско“ на МПС, описзаключение за щета, експертиза и доклад по щета от **.**.2022 г. и преводно нареждане от **.**.2022 г., се установява, че ЗК «ЛЕВ ИНС» АД във връзка с възникнало на **.**.2022 г.

ПТП, при което е увреден лек автомобил „*******“, рег. № *******, управляван от Д. Д. Т., е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 371,96 лева, включващо стойност на повредата.

В цитираното уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица „Каско“ на МПС водачът на автомобила е заявил, че на **.**.2022 г., движейки по околовръстния път на гр. Ихтиман попаднал в необезопасена дупка, в резултат на което били скъсани предна и задна леви гуми и били изкривени двете джанти.

От приложения протокол за ПТП № 1740***/**.**.2022 г., се установява, че автомобилът *******, рег. № *******, управляван от Д. Д. Т. се е движел по ПП I-8, при км.

126, в района на гр. Ихтиман, когато попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка с размери 50/40/15 см, в резултат на което били повредени предна и задна гуми и джанти.

Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. Д. Т., според която, произшествието е настъпило в светлата част от денонощието и тя е управлявала превозното средство с около 40-50 км/ч, като движението не било интензивно, а дупката била разположена в към средата на пътното платно и обективно е било невъзможно да се избегне.

На **.**.2022 г. на Областно пътно управление – С. е била връчена регресна покана по щета № 0001-1261-22-00*** за заплащане на сумата от 371,96 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.

От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че механизмът на настъпилото на **.**.2022 г. ПТП е свързан двукратен, последователен, високоенергиен вертикалнокомпрсионен шок върху компонентите на лявата ходова част на автомобила, който е предизвикан от кинематично пропадане в дълбока пътна неравност с остри ръбове, което е довело до надвишаване на конструктивните якостни граници на ултра нископрофилните пневматични гуми и съпътстваща пластична деформация на летите алуминиеви джанти чрез ефекта на ударно прищипване. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство биха могли да се получат при преминаване през препятствие на пътя – дупка с остри ръбове в асфалта, т.е. са в пряка причинно следствена връзка с произшествието, а стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 463,30 евро.

От правна страна

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при 2 или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.

В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на **.**.2022 г. е възниквало застрахователно събитие.

Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 371,96 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.

От приложения по делото протокол за ПТП се установява наличието на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района 126 км на първокласен път I-8, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие може да настъпи при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика (решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, и др.), протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

В случая от страна на ответника не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите в протокола за ПТП.

Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Ответникът не оспорва пасивната си процесуална легитимация, а именно, че нему е било възложено да стопанисва участъкът от пътя, на който е настъпило произшествието.

Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е поддържан и не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно 3 бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.

По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.

Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното.

По отношение на претендираното обезщетение за забава, съдът съобрази, че вземането възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което и ответникът изпада в забава, след като бъде уведомен за извършеното плащане, съответно поканен от кредитора да изпълни задължението си. В случая от представените доказателства бе установено, че на ответника е била връчена регресна покана **.**.2022 г., т.е. той е бил уведомен за размера на задължението си. Ищецът претендира заплащането на мораторна лихва за тригодишен период – от **.**.2022 г. до **.**.2025 г., която установена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на претендираната сума от 143,68 лева и в този случай искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в този размер.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, като ответникът следва да бъден да му заплати сумата от 375 евро, включващи заплатена държавна такса, депозит за възнаграждения на вещото лице по САТЕ и на разпитания свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение.

Предвид влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., изм. и доп.) всички суми в диспозитива на съдебното решение следва да бъдат изписани в евро, като бъдат изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.