Определение № 92 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501858 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. Д. Д., процесуален представител на въззиваемите (ищци) М. Т. П. и З. Х. Я., за допълване в частта му за разноските на Решение № 1368/09.12.2024г., постановено по настоящото дело и за присъждане в полза на адв. Д. Д. на адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна Г. Д. С. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Молбата за допълване на решението в частта му за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. В случая списък на разноските по чл. 80 ГПК не е необходим като условие за процесуалната допустимост на молбата. Разгледана по същество молбата е основателна.

Производство е образувано по въззивна жалба на Г. Д. С., към която впоследствие се присъединяват Д. и Ю. П., срещу Решение № 1618/09.05.2024г., постановено по гр. дело № 12835/2022г. по описа на ВРС. Г.

Д. С. е подал и частна жалба срещу Определение № 6967/19.06.2024г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на обжалваното пред настоящата инстанция решение в частта за разноските. Такава е подадена и от ответниците Д. и Ю. П., но срещу Определение № 6969/19.06.2024г., с което е отхвърлена тяхната молба за изменение на обжалваното пред настоящата инстанция решение в частта за разноските.

С Решение № 1368/09.12.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е потвърдил Решение № 1618/09.05.2024г., постановено по гр. дело № 12835/2022г. по описа на ВРС. Отменил е Определение № 6967/19.06.2024г. и 1

Определение № 6969/19.06.2024г., двете постановени в производство по чл.

248 ГПК и вместо това е изменил първоинстанционното решение, като го е отменил в частта му за разноските, с която Г. Д. С., Д. и Ю. П. са осъдени да заплатят на адв. Д. Д. от АК-Варна, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 600лв.

– адвокатско възнаграждение за оказана от нея на двамата ищци безплатна правна помощ по делото. Въззивният съд не се е произнесъл по разноските за въззивното производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от адв.

Д. Д., още с отговора на въззивната жалба, като в хода на устните състезания е поискала да и бъдат присъдени такива, на осн. 38, ал. 2 ЗАдв, за оказана на двамата въззиваеми - ищци безплатна правна помощ.

За да се уважи искане по чл.38, ал. 2 ЗА от решаващо значение е правната помощ по делото да е реално осъществена, както и да има изявления и на двете страни (на адвоката и на страната, на която се предоставя безплатна правна помощ) е, че е предоставена като безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, респективно да няма данни за обратното или възражения срещу изявлението в този смисъл. Всички предпоставки са налице. Има изявления в този смисъл. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че адв. Д. е осъществила защита по настоящото въззивно производство безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на двамата ищцивъззиваеми. Няма направено възражение от насрещната страна, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съответно липсва и проведено доказване, че тези предпоставки в случая не са налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати на адвоката възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране на тази отговорност. Точния размер на адвокатското възнаграждение се определя от съда, който ползва предвидените в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимални размери само като ориентир.

С оглед гореизложеното, молбата за допълване на въззивното решение в частта му за разноските е основателна, поради което същото следва да се допълни като бъдат присъдени разноски в размер на 600лв. в полза адв. Д. Д. за осъществена безплатна правна помощ на двамата въззиваеми (ищци) във въззивното производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на осн. чл. 248 ГПК, Решение № 1368/09.12.2024г., постановено по в. гр. дело № 1858/2024г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“ № 1, вх. Б, ап. 31 да заплати на адв. Д. М. Д. от АК-Варна със служебен адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 52, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната от адв. Д. Д. безплатна правна помощ на въззиваемите М. Т. П. и З.

Х. Я. във въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3