Определение № 2677 от 04.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2677 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502280 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 122 от ГПК.

Повдигнат е от РС – Карлово, спор за подсъдност по отношение разглеждането на предявен от Н. К. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимостта на суми по изпълнителен лист от 08.11.2010 г. издаден по ч. гр. д. № 50494/2010 на СРС, 70 състав, поради погасяването им по давност и осъдителен иск с правно основание с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 8561.68 лв., като недължимо платена по изп. д. № 20108440404880 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -14.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата. Това налага Окръжен съд – Пловдив, като горестоящ на РС – Карлово, да изпълни процедурата на чл. 122 от ГПК и да се определи компетентния съд за разглеждане на предявения иск.

След преценка на представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Искова молба с вх.№27307/15.05.2024г. е предявена пред РС – гр.София и пред същия е образувано гр. д.№27307/2024г. С определение №27078/02.07.2024 г. РС гр.София е прекратил производството пред себе, като е приел, че ищецът има качеството на потребител, поради което на основание чл. 119, ал. 3 ГПК служебно е приложил разпоредбата на чл. 113 ГПК. Констатирал е, че настоящият адрес на ищецът - потребител е в гр. К., с оглед на което е изпратил делото по подсъдност на РС гр. Карлово.

Пред РС Карлово е образувано гр. д. №1320/2024 г. С постановено по същото определение №909/13.08.2024г., РС – Карлово е приел, че делото не му е подсъдно и е повдигнал спор за подсъдност.

По този спор настоящият състав приема следното:

1

Основният въпрос, който се повдига в случая е дали ищецът има качество потребител, при което съдът, на осн. чл. 119, ал. 3 ГПК, служебно да приложи разпоредбата на чл. 113 ГПК. Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР от ЗЗП, "потребител" е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Същата дефиниция предвижда, че "потребител" е и всяко физическо лице, което, като страна по договор по ЗПП, действа извън рамките на своята търговска професионална дейност.

При съобразяване на направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК и като е отчел и мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр.

65 от 07.08.2018 г. / и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, в трайната си практика Върховният касационен съд е приел, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Изложени са мотиви, че това разрешение съответства на целта на законодателя, преследвана с въвеждането на специалната местна подсъдност по потребителските спорове, а именно да бъде осигурена възможност за най - лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по - слабия субект в спорното правоотношение. В тази връзка може да се добави, че доколкото местна подсъдност по потребителските спорове е предвидена като изключение от общото правило на чл. 105 от ГПК, то предпоставките от фактическия състав на специалната разпоредба по чл. 113 от ГПК следва да се тълкуват стриктно, а не разширително.

В конкретния случай, претенцията на ищеца е за недължимост на суми, поради погасяването им по давност, поради непредприети от кредитора действия за събирането им, а не на договорно правоотношение между доставчик и потребител. Поради това разпоредбата на чл.113 ГПК не намира приложение.

Местната подсъдност следва да се определи по общите правила на по реда на чл.105 ГПК. Ето защо и доколкото на основание чл.119 ал.4 ГПК възражение за неподсъдност на делото може да се направи от ответника в посочения от закона срок, а такова не е направено, то компетентен да разгледа спора е първоначално сезирания съд - РС гр.София.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявената с искова молба с вх.№27307/15.05.2024г претенция от Н. К. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимостта на суми по изпълнителен лист от 08.11.2010 г. издаден по ч. гр. д. № 50494/2010 на СРС, 70 състав, поради погасяването им по давност и осъдителен иск с правно основание с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 8561.68 лв., като 2 недължимо платена по изп. д. № 20108440404880 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -14.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата, е РАЙОНЕН СЪД – гр. СОФИЯ.

Делото да се изпрати на съдопроизводствените действия.

Районен съд гр.София за продължаване на

Копие от настоящото определение да се изпрати на Районен съд гр..Карлово за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3