Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3948 от 10.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4909/2024
Вид
Решение № 3948
Подписан
10.06.2026
Състав
Гергана Иванова Кратункова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 48, т. 2, б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3948 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20241100104909 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Б. К. срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40000 лева представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди настъпили на 28.02.2024г около 9.30 часа в гр. София, както и сумата от 2110,81 лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат на деликт от 28.02.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 28.02.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че на 28.02.2024 г., в град София, около 09,30 часа вървяла по тротоара на ул. „Марко Балабанов“ с посока на движение от ул. „Позитано“ към ул.

„Добруджански край“, в района на №4А вървейки по суха пътна настилка се препъва с левия си крак в разбити и разместени тротоарни плочки вследствие на което губи равновесие и пада на лявата си страна и удря левия си лакът. Веднага след инцидента ищцата е потърсила спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД в гр. София, където е хоспитализирана, като след извършена образни изследвания е установено е, че се касае за счупване на счупване на горния край на лакътната кост. Предвид установената фрактура, медицинските лица са взели решение за провеждане на оперативно лечение изразяващо се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и улна, като същата е репонирана и фиксирана с преконструирана стоманена заключваща плака. След извършената оперативна интервенция на ищцата е поставена и гипсова лонгета, с която са имобилизирали левия горен крайник. След отпадане нуждата от непрекъснато лекарско наблюдение, ищцата е изписана от лечебното заведение на 02.03.2024 г., като са й дадени предписания за спазване на щадящ режим, провеждане на рехабилитация, провеждане на антикоагулантна терапия за период от 20 дни и прием на обезболяващи медикаменти.

Посочва се в исковата молба, че получените вследствие на инцидента телесни повреди са причинили на ищцата болки и страдания, които са със значителен интензитет и към днешна дата. Счупването на освен с физически болки е причинило и за редица битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността на ищцата сама да посрещане на елементарни битови потребности като личен тоалет, хранене и обличане, довело до необходимостта тя да бъде обслужвана от свои близки, което от своя страна я карало да се чувства непълноценна и в тяхна тежест. Твърди се, че във връзка с лечението си до този момент ищцата е извършила 1 значителни имуществени разходи на стойност 2110.81 лева. Твърди се в исковата молба, че доколкото тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост задължението за поддържането му е на общината, поради което ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е оспорил така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва фактическия състав на процесния деликт. Оспорва размера на претендираното обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като прекомерно завишен. Релевира възражение за съпричиняване от ищцата на процесните вреди изразяващи се в липса на проявено обикновено внимание, като ако бе проявено инцидента не би настъпил, както и наличие на заболявания, които са станали причина за падането на ищцата при липса на препятствия на терена.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

По делото е приета медицинска документация на ищцата във връзка с проведеното лечение на ищцата.

От показанията на свидетеля С.В.М. се установява, че инцидентът с майка и настъпил на посочената в исковата молба дата. Имали среща около 9-9.30 часа и решили да се разходят в посока към еврейската градинка. Вървейки по пътя, майка й се спънала, политнала и паднала на земята, като свидетелката видяла че тя се е спънала в разместени и разбити плочки на тротоара. Оплаквала се от болки в лявата ръка. Свидетелката повикала такси и се насочили към УМАЛСМ „Н.И.Пирогов“. В болницата била прегледана, направени и били ренгенови снимки, като лекарите констатирали необходимостта от спешна операция, която била направена два дни по-къкно.

От приетата по делото СМЕ се установява, че в резултат на падането ищцата е получила СЧУПВАНЕ на ЛЯВАТА ЛАКЪТНА КОСТ в горния край, ИЗКЪЛЧВАНЕ на ГЛАВИЧКАТА на ЛЯВАТА ЛЪЧЕВА КОСТ. Тази травматична увреда е комбинация от увреждане на двете кости на лявата пред мишница в горния й край. Тя е причинила на ищцата трайно ограничение на движенията на левия горен крайник за около 4 месеца.

Проведено е болнично лечение за периода от от 28.02.2024 г до 02.03.2024 г- 3 дни и от 23.04.2024 г до 30.04.2024 г- 7 дни или общо 10 дни; - домашно- амбулаторно- от 02.03.2024 г до 22.04.2024 г- 1 месец и 20 дни и от 30.04.2024 г до около 2 месеца. По време на болничното лечение е оперирана на 01.03.2024 г- открито наместване на счупването с изкълчването и фиксация на лакътната кост с метална пластина и 9 винта. По време на второто болнично лечение е провеждала рехабилитация на крайника. По време на домашноамбулаторното лечение е ходила на превръзки, прегледи и провеждала раздвижване на крайника. Проведеното лечение е било навременно и адекватно на характера на увредата.

Получените травматични увреждания биха могли да бъдат получени при посочения в исковата молба начин. Този вид счупване, комбинирано с изкълчване на лакътната става се получава най- често при индиректна травма- падане върху изпъната и фиксирана в гривнената става ръка. Травмиращата сила действа по оста на горния крайник и долната част на раменната кост притиска основата на лакътната кост и горния й край се отчупва.

Травмиращата сила продължава да действа и разкъсва връзката. която държи главичката на лъчевата кост и тя се изкълчва. Ищцата е претърпяла болки с по-голям интензитет до около 7-8 дни след инцидента и болки с умерен интензитет за около 2 месеца. след което интензитетьт на болките е намалявал постепенно за около 2,5-3 месеца. Ищцата има болки и понастоящем при по-голямо и по-продължително натоварване на ръката. Движенията на 2 лакътната става на ищцата са възстановени в нормален обем и тя може да се обслужва с лявата ръка. Като остатъчно явление се приема белег от операция по външната повърхност на лакътната става 8 см. Отразено е в експертизата, че разходите направени във: фактура от 01.03.2024 г за плака- 1586.00 лв, фактура от 02.03.2024 г за самостоятелна стая- 360.00 лв., фактура от 05.03-2024 г за клексан- 150.62 лв, фактура от 06.03.2024 г за ципробай- 14,19 лв. са били необходими за лечение на получените при процесния инцидент травматични увреждания.

По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, в което вещото лице посочва, че към момента на посочения в исковата молба адрес се помещава МБАЛ „Серидика“ЕООД. Отразено е в експертизата, че настилката на тротоара е неравномерна, част от нея е със стари базалтови плочи, които са разместени, не са в една равнина, другата част пред кабинета по ирисова диагностика са циментови плочки, които също са разместени, потънали и изкривени. На прехода между двете настилки има участък, в който няма настилка. Отразено е в експертизата, както и потвърдено от вещото лице, че тротоарът е много опасно състояние и опасен за ходене.

Във връзка с търпените неимуществени вреди от ищцата, в настоящото производство са събрани свидетелски показания от съпруга на ищцата, който живеейки с нея би могъл да придобие непосредствени впечатления от процеса на възстановяването на ищцата, както и върху тъпрените от нея битови неудобства. Посочва, че по време на престоя в болницата тя изпитвала силни болки и била на болкоуспокояващи. След като се прибрала в дома им имала нужда от помощ – за хранене, обличане, къпане в продължение на около месец. След това свидетелят псочва, че я е водил на раздвижване в болницата. Посочва, че към момента може да се обслужва сама, но не може да носи обемисти предмети.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпените от ищецът имуществени и неимуществени вреди от деликт от 28.02.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането (28.02.2024 г.) до окончателно плащане.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи - причинени от виновни и противоправни действия/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/.

Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия състав на чл.

45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.

В случая ищцата е заявила в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е изпълнило задължението си обезопаси и да поддържа в добро състояние тротоарът, по който той е минавал.

Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., Пленум на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, 3 от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за да е налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се ангажира, трябва да е имал задължение да действа.

Съгласно чл. 11 от ЗОС "имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин". Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са и тротоарите, по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. На основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на общинските пътища е задължение на ответника. Съгласно т. 14, пар. 1 от ДР на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Следователно, общината има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване от пешеходците.

По делото се установи, че мястото, на което е реализиран процесният инцидент, представлява тротоар, който на основание цитираните разпоредби е общинска собственост и Столична община има задължение да извършва дейности по поддържането му.